Определение № 255 от 18.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Варна, 18.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500151 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Б. С./с име Б.С.С. до 20.04.1993г./, чрез процесуалния му представител адв.П.В., против определение №700/23.02.2024г., постановено по гр.д.№1577/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което производството по делото е прекратено и на осн. чл.119, ал.4 от ГПК, вр. чл.105, вр. чл.108 от ГПК изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззиваемата страна „България Еър“АД, гр.София в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител ю.к.З.Д., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Производството по гр.д.№1577/23г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявен от Б. С./с име Б.С.С. до 20.04.1993г./, без регистриран постоянен и настоящ адрес, против „България Еър“АД, гр.София иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 1

2018г.-2023г. в резултат от противоправни действия и бездействия на служители на ответника, ведно със законна лихва върху главницата от 2018г.

В исковата молба и уточняващите такива към нея се излага, че ищецът е живял в периода 1985г.-2012г. в Канада.С указ на президента на Република България от 21.08.1990г. е освободен от българско гражданство, няма канадско гражданство, нито гражданство на друга държава.До 20.04.1993г. носил имената Б.С.С..През 2012г., без да е подавал „Заявление за временен паспорт“, българското правителство, чрез консулската си служба в гр.Торонто, Канада, му издало временен паспорт със срок от 09.02.2012г. до 19.03.2012г. на името на Б.С.С., в който е бил вписан като български гражданин.Документът е с невярно съдържание, защото към момента на издаването му не е бил български гражданин, както и не е бил подписан от него.Депортиран е от Канада на 11.03.2012г. с полет на полските авиолинии „ЛОТ“ като превозвач по линията гр.Торонто, Канада - гр.Варшава, Полша.На 12.03.2012г. с полет на авиокомпания „България Еър“АД отпътувал от гр.Варшава, Полша до гр.София, България.При полета бил придружаван от двама служители на канадската гранична полиция и е бил белезници.Служители на ответното дружество на 12.03.2012г. в гр.Варшава, Полша са го приели на борда на самолета, а впоследствие транспортирали със самолета и оставили в гр.София като принудително депортирано лице под името Б.С.С./каквото ищецът не носи/, български гражданин/какъвто не е/, без редовен документ за самоличност, без билет, без връчена заповед за депортиране в нарушение разпоредбите на чл.3.32, 3.34, 3.44 и 5.17 от Анекс 9 на ИКАО и чл.34, ал.1, ал.2, чл.10, ал.1, т.3 и чл.41, ал.1, т.3 от ЗБЛД/по подробно изложени съображения/.В резултат от тези им противоправни действия и бездействия претърпял неимуществени вреди, т.к. от 2012г. пребивава в България без документ за самоличност, което е свързано с невъзможността да извършва действия по възстановяване на българското си гражданство, да полага труд, вкл. и по специалността си, да има доходи, социално, пенсионно и здравно осигуряване, изложен е на постоянен стрес да бъде арестуван от органите на МВР, не може да управлява МПС, не може да се регистрира на постоянен или настоящ адрес, да има свобода на придвижването, да пътува в страната и чужбина, да сключи граждански брак, от всичко което страда психически, предвид което и претендира заплащане на обезщетение в посочения размер.

2

В депозирания отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответникът „България Еър“АД, освен че е оспорил допустимостта и в условие на евентуалност-при допустимост на иска и неговата основателност по подробно изложени съображения, е въвел и възражение за местна неподсъдност на делото, т.к. неговото седалище е в гр.София и няма поделение или вписан клон в гр.Варна.

Съгласно вписванията в ТР, ответникът е със седалище и адрес на управление гр.София, район Слатина, Аерогара София от 2008г. и понастоящем.Към датата на подаване на исковата молба - 28.07.2023г. и тази на подаване на отговора - 19.10.2023г. не е имал регистрирани клонове, впоследствие, на 05.01.2024г., има вписан клон в гр.Варна - „България Еър“АД - клон Варна.Няма твърдения, че спорът е възникнал от преки отношения с този клон, а и съгласно формираната съдебна практика-напр. определение №540/22.11.2018г. по ч.гр.д.№4281/18г., ВКС, IV гр.о., цитираните в него и др., когато към датата на подаване на исковата молба избраната от ищеца местна подсъдност не отговаря на определената от закона местна подсъдност, при направено възражение от ответника по чл.119, ал.4, вр. чл.105 от ГПК съдът извършва преценка дали искът е предявен пред съда по седалището на ответника към момента на исковата молба, а не към последващ момент, например отвода за местна подсъдност, или в случая регистрирането на клон в гр.Варна в хода на производството не обуславя различна от посочената в чл.105 и чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК обща местна подсъдност, а именно тази по седалището на ответника.Изтъкнатото от ищеца обстоятелство, че ответникът към датата на исковата молба има два офиса в гр.Варна, в които продава самолетни билети, не обуславя приложение на чл.108, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК, защото същите не съставляват поделения.Не са налице и условията за избор на подсъдност по чл.115, ал.1 от ГПК, доколкото не се твърди, че местоизвършването на деянието е в гр.Варна.Не са налице и предпоставките за прилагане на чл.113 от ГПК-ищецът не твърди, че е бил потребител на услуга, а, че е бил принудително и без изпълнение на необходимите условия депортиран.Независимо от горното, ако и да се приеме, че е бил потребител на услуга „въздушен транспорт“, то същият няма регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр.Варна.

По изложените съображения съдът приема, че направеното от ответника в 3 срока по чл.119, ал.4 от ГПК възражение за местна неподсъдност на спора е основателно, предвид което обжалваното определение, с което делото е изпратено за разглеждане на съда по седалището на ответника, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №700/23.02.2024г., постановено по гр.д.

№1577/23г. по описа на ВОС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4