Определение № 4195 от 24.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4195 гр. София, 24.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002103350 по описа за 2023 година

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 51522 от 31.05.2023 г., подадена от Е. Н. П. и Х. П. П. чрез адвокат Д. К. от АК – П. срещу въззивно Решение № 2005 от 20.04.2023 г. по в.гр.д.№ 4336/2022 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІІ Б състав, с което е потвърдено Решение от 08.02.2022 г. по гр.д.№ 45388/2018 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 167 състав, с което е: 1) признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на Е. Н. П. и Х. П. П., че С. С. С. е собственик по силата на земеделска реституция и наследствено правоприемство на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], С. О., район П., в.з. Л., с площ от 803 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план *,*, квартал 3, парцел *-*, при посочени съседи, като Е. Н. П. и Х. П. П. са осъдени да предадат на С. С. С. владението върху гореописания имот; 2) отхвърлени са предявените от Е. Н. П. и Х. П. П. срещу И. С. Р., С. С. Т., Е. С. Д. и С. С. С. положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици при квоти 1/2 идеална част в СИО и 1/2 идеална част за Х. П. П., по силата на договор за дарение и за покупко-продажба, а при условията на евентуалност – на основание придобивна давност, изтекла в периода 10.07.2008 г. - 10.07.2018 г. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РС-18-37 от 04.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, вид територия - урбанизирана, незастроен имот за жилищни нужди, с площ от 803 кв.м., при посочени съседи.

Постъпили са отговори на касационната жалба от ответниците по касация, както следва: от 1

И. С. Р. и Е. С. Д. – чрез адвокати А. П. от САК и Е. Ж. от САК, от С. С. Т. – чрез адвокат Н.

Ц. от САК, от С. С. С. - чрез адвокат В. Т. от АК - П., в които се поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че жалбата е неоснователна. Претендират присъждането на разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Ищцата С. С. С. основава претенциите си за право на собственост върху 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], община С., област С., район „П.”, в.з.

„Л.”, с площ от 803 кв.м., на Решение № 3011 от 10.07.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево”, т.е. на земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство - завещание от С.

С. С., един от наследниците на С. С. С.. На така заявеното придобивно основание ответниците Е. Н. П. и Х. П. П. противопоставят права, придобити по силата на договор за дарение и договор за покупко-продажба, а в условията на евентуалност – изтекла в тяхна полза придобивна давност.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че през 1957 г. П. П. Л. е признат за собственик на нива, находяща се в землището на [населено място] - С., в местност „Л.”, с площ 1 500 кв.м., дадена му в замяна от ТПС комисия срещу включена в блока на ТКЗС овощна градина. През 1969 г. с нотариални актове за дарение П. П. Л. е дарил на всяко от двете си деца - М. П. П. и Х. П. П. по 1/2 идеална част от незастроено дворно място, находящо се в землището на [населено място] - [населено място], във вилна зона „Г.Л.”, съставляващо парцел *, * и * от квартал 3 по плана на [населено място] - Г., цялото с площ от 760 кв.м. През 1994 г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, М.

П. С. е продала на Е. Н. П. (по време на брака й с Х. П.) „своята“ 1/2 ид.част от дворно място, находящо се във вилна зона „Л.”, [населено място], цялото с пространство от 760 кв.м., съставляващо парцел *-* от квартал 3 по плана на вилна зона „Л.”, [населено място] С., при съседи по скица - от изток-улица; от юг-парцел *, от запад-парцел * и север-парцел *.

От своя страна ищцата С. С. С. е наследник на С. С. С.. С Решение № 3011 от 10.07.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори - Панчарево, е възстановено правото на собственост на наследниците на С. С. С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: нива от 0,957 дка, десета категория, находяща се в строителните граници на [населено място], местността „Л.”, имот № *, от които в УПИ *-* - 702 кв.м. и в УПИ *-* - 255 кв.м. Въззивният съд е приел, че решението на ОСЗГ-Панчарево не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, поради което е породило правните последици, към които е насочено, а именно - възстановено е правото на собственост върху процесната земеделска земя на наследниците на С. С. С.. Последният е починал на 19.07.1972 г. и е оставил за наследници по закон синовете си С. С. С. и С. С. С.. С. С. С. е починал на 14.12.1996 г., като е оставил за свои наследници по закон две дъщери: Е. С. Д. и И. С. Р.. С.

С. С. е починал на 23.03.2014 г. и е оставил за свои наследници по закон две дъщери: С. С. Т. и С. С. С.. Със „Саморъчно завещание” от 06.04.2011 г. С. С. С. е завещал на дъщеря си С. С.

С. собствеността на идеалната част от всичките си земеделски земи и гори, които са възстановени от поземлена комисия, община Панчарево.

2

С оглед изложеното е прието, че ищцата по иска с правно основание чл. 108 ЗС С. С. С. е станала собственик на 1/2 ид.част от процесния имот с идентификатор *** по силата на сочения придобивен способ.

От приетата по делото СТЕ е установено, че спрямо оригиналната редакция на РП спорният имот попада в източната част на парцел *-* от кв. 3, за собственик на който в разписната книга е записан полк. П. П. Л.. Със Заповед № 11 от 28.09.1963 г. е одобрено ЧИРП за кв. 3, съгласно което парцел *-* е разделен на два нови парцела *-* (западен) - 890 кв.м. и *-* (източен) - 816 кв.м., като процесният имот с идентификатор *** съответства на източния новообразуван парцел *-* от кв. 3. Впоследствие парцел * е преотреден за имоти пл.№ * и * (в съсобственост), а парцел * е преотреден за имот пл.№ * от кв. 3, като спорният имот с идентификатор *** съответства на парцел *-* от кв. 3.

От нотариалните актове от 1969 г. и от заключението на приетата СТЕ е установено, че спорният имот с идентификатор *** не е идентичен с имота, предмет на извършените от П.

Л. през 1969 г. дарения в полза на неговите деца М. П. и Х. П., а именно: дворно място, находящо се в землището на [населено място], вилна зона Г. - Л., съставляващо парцел/УПИ *-*, * от кв. 3, одобрен със Заповед № 469 от 23.12.1963 г. Възстановената на наследниците на С. С. С. нива от 0,957 дка включва две отделни части от имот № *: 0,702 дка от УПИ *-* и 0,255 дка от УПИ *-* в кв. 3, като възстановената част с площ 702 кв.м. представлява сечението (застъпването) между имот пл.№ * (източният), който съответства на имота, получен от П. П. по замяна на ТПС комисия, и имот № *, предмет на Решение № 3011 от 10.07.2008 г. на ОСЗГ „Панчарево”.

Въззивният съд е приел, че извършените от П. Л. разпоредителни сделки (дарения) от 1969 г. се отнасят до имот * - *,* от кв. 3 (западният), а спорният в настоящото производство недвижим имот съвпада частично с дворно място, съставляващо имот *-* (източният) от кв.

3. Приел е, че предвид така установеното по делото обстоятелство, твърденията на Х. П., че по силата на договор за дарение е станал собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, се явяват неоснователни. Съдът е намерил за неоснователни и твърденията на Е. и Х. П., че са станали собственици на останалата 1/2 идеална част от спорния имот, тъй като с нотариалния акт за покупко-продажба от 1994 г. М. П. П. е “продала” на Е. Н. П. (по време на брака й с Х. П.) 1/2 идеална част от дворно място, находящо се във вилна зона “Л.”, [населено място], съставляващо парцел *-* от квартал 3, което дворно място обаче не е било предмет на договора за дарение от 1969 г., с който е дарена 1/2 идеална част от имот * - *, *, а не от имот *-*. Извършената през 1994 г. покупко-продажба не е породила вещнопрехвърлителното действие съгласно общия принцип на частното право, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам има.

Ответниците по иска с правно основание чл. 108 ЗС са възразили, че е налице правоизключваща предпоставка по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, съгласно която, когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. Прието е, че в случая такива разпоредителни сделки по смисъла на чл. 18з, 3 ал. 3, изр. 2 ППЗСПЗЗ представляват извършените от П. П. Л. в полза на неговите деца дарения през 1969 г. на получения земеделски имот, предмет на замяна от ТПС комисия, но тези сделки са извършени по отношение на парцел * (седми) - *,* от квартал 3, който не е идентичен със спорния имот с идентификатор ***, съставляващ парцел/УПИ *-* от кв. 3.

Освен това е прието, че разпореждането с част от имота, придобит по замяна е пречка за реституция на тази част, по аргумент от чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. След като другата част от имота е останала в патримониума на лицето, получило я по замяна или наследниците му при влизане в сила на ЗСПЗЗ, и по отношение на него не са налице визираните в нормата на чл.

18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ ограничения - с имота да е извършено разпореждане или той да е застроен, той подлежи на реституция.

Въззивният съд е приел, че не е налице и другата правоизключваща предпоставка по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, а именно - процесният имот да е бил застроен. От приетата допълнителна СТЕ е установено, че описаната постройка всъщност е представлявала ламаринен фургон (купе на автобус), поставен върху тераса от камък и пристроен от едната страна с навес от тухли. Понастоящем в процесния имот се намирали силно деформираното ламаринено купе, част от каменната тераса (голяма част е завзета от растителност), разхвърляни тухли и дървени отломки. От експертизата е установено, че така описаната постройка не е била трайно прикрепена към земята, тъй като не е имала основи, а е била монтирана върху предварително изградената основа, че съществуващата постройка не може да се категоризира като вилна сграда със съответните параметри, за каквато е издаден Позволителен билет № 200 от 23.08.1960 г. и същата има характер на второстепенна или временна постройка по смисъла на действащите към 1960 г. нормативни правила - Закон и Правилник за планово изграждане на населените места. Според посоченото от вещото лице, строежът по Позволителен билет № 200 от 23.08.1960 г. не е бил реализиран.

Въззивният съд е приел, че по делото безспорно е установена идентичността (частична) на възстановения на С. С. С. и останалите наследници имот с този, описан в нотариалния акт от 1957 г. на името на П. П., включително от приетата по делото СТЕ. Прието е, че процесният имот подлежи на земеделска реституция, поради което следва да се разгледа противопоставеното от ответниците Е. и Х. П. оригинерно придобивно основание давностно владение за периода от 10.07.2008 г. до 10.07.2018 г.

За установяване на давностното владение, твърдяно от П., по делото са разпитани четирима свидетели: ангажираните от ответниците В. К. Д. и Г. Б. М., и ангажираните от ищцата А. Р.

И. и М. И. Ч.. Показанията и на двете групи свидетели са лаконични.

Въззивният съд е приел, че от показанията на свидетелите В. Д. и Г. М. не е установено по несъмнен начин обстоятелството, че в периода 10.07.2008 г. - 10.07.2018 г. ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесния недвижим имот с идентификатор *** с намерение да го държат като свой, както и това намерение да е било демонстрирано пред ищцата. Свидетелят Д. сочи единствено, че през 2008 г. разбрал, че Е. и Х. П. имали имот в местността “Л.”, който се намирал под неговия; в имота на ответниците имало фургон, който бил направен от Е. и Х. П.; в процесния имот имало дървета, плодовете от които се събирали от ответниците; от време на време в процесния имот идвали хора да го почистват, 4 които свидетелят Д. не познавал, но предполагал, че били наети от Е. и Х. П.. По отношение на другите съседи на процесния имот свидетелят твърди, че от лявата страна на имота, погледнато от улицата, бил С., от дясната страна Я., а от долната страна не можел да каже.