Решение № 201 от 07.06.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Красимира Медарова

Мария Митева при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора М.Б.Бенчев като разгледа докладваното от Мария Митева Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20238002200237 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Образувано е по искане за възобновяване на ВНЧД № 377/2022 г. на Софийския апелативен съд и НЧД № 400/2022 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, депозирано от Главния прокурор на Република България.

В искането се развиват доводи за нарушения на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които са основания за възобновяване на наказателното дело. Излагат се съображения във връзка с това, че информацията в удостоверението, издадено от затвора - гр. Патра на 10.02.2022 г. и отговора от прокуратурата на Апелативен съд - гр. Пирея на 05.07.2022 г., съдържа противоречие относно периода, в който осъденият е изтърпявал наказанието по приетото за изпълнение по НЧД №1890/2021 г. решение № 195/20.04.2015 г. на Петчленен апелативен съд за тежки престъпление-Пирея, Р. Гърция. Сочи се, че според изложеното в удостоверението на затвора от 10.02.2022 г., осъденият Д. във времето от 05.10.2009 г. до 23.02.2011 г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода" по решение за сливане на наказания № 30165/2010 г. на 1-ви едночленен състав на Първоинстанционния съд за леки престъпления - гр. Солун, което не е прието за изпълнение в Р. България. В издаденото удостоверение на прокуратурата към Апелативният съд гр. Пирея, този период е посочен като време, в което е изтърпявал наказанието, по приетото за изпълнение решение с определение по НЧД №1890/2021 г. на СГС.

1

Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е проявил дължимата процесуална активност да установи и обсъди дали са налице предпоставките на чл. 23 от НК, за да бъде зачетен този периода, в който осъденият е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода" по неприетото за изпълнение в Р. България решение за сливане № 30165/21.06.2010 г. по отношение на престъпленията, за които е осъден с отделните решения, посочени в него и тези наказанията, за които са били приети за изпълнение в Р.

България, с което е нарушил чл. 13 и чл. 14 от НПК. Изтъква се, че като е потвърдил определението в тази му част, без да вземе предвид и обсъди противоречивата информация за изтърпяното в чужбина наказание, въззивният съд не е изпълнил задължението да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина и да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, нарушавайки разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Подчертава се, че отсъствието на мотиви, с които двата състава на съда са приели, че следва да приспадне времето на изтърпяно наказание от 11.08.2009 г. до 09.02.2022 г. води до невъзможност да се разбере какви обстоятелства са приети за установени от състава на съда и въз основа на кои доказателства, събрани и проверени в хода на съдебното следствие .

Сочи се, че като е зачел периода от 11.08.2009 г. до 09.02.2022 г., първоинстанционният е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 25, ал. 2 от НК. Изтъква се, че нарушение е допуснал и въззивният съд, като със зачитането на времето, в което осъденият е полагал труд в размер на 3065 /три хиляди и шейсет и пет/ дни е нарушил чл. 25, ал. 2 от НК и чл.

18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

В заключение се прави искане за възобновяване на ВНЧД № 377/2022 г. г. на Софийския апелативен съд и НЧД № 400/2022 г. на Софийския градски съд, за отмяна на определение № 963 от 25.10.2022 г. на САС и определение № 1138 от 23.03.2022 г. на СГС и за връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

От осъдения А. Д., чрез защитника му – адв. В. е постъпило възражение срещу искането за възобновяване, в което се излагат пространни аргументи за това, какви наказания са били наложени на осъдения Д., по кои дела, какви части от наказанията са изтърпени, кои са били групирани и в какъв период от време осъденият е полагал обществено полезен труд, който следва да бъде приспаднат. Цитират се различни документи, които показват, че направената от българските съдилища кумулация е правилна.

В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него съображения. Отново излага съображения за това, че първоинстанционният съд не е проявил дължимата процесуална активност да установи дали са налице предпоставките на чл. 23 НК, за да бъде зачетен периода, през който осъденият е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода” по неприетото за изпълнение в Р. България решение на гръцкия съд. Развива и доводи, че инстанционните съдилища не са изложили ясни мотиви по отношение на приспаднатото време на изтърпяното наказание.

Предлага искането на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на посочените по-горе дела да бъде уважено.

Защитникът на осъдения Д., адв. В. излага пространни съображения, че искането на Главния прокурор е неоснователно. Подчертава, че от приложените по делото документи е пределно ясно какви наказания е изтърпявал осъденият, че е заплатил и наложеното му 2 глоба, както и, че е полагал съвестно обществено полезен труд. Изтъква, че наказанието по решението за сливане на гръцкия съд, би следвало да се приеме за неотносимо, тъй като е изтърпяно в Р. Гърция. Що се отнася до твърдението, че е била нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК, респективно чл. 18 ЗПИИСАННЛСМВЛС, защитникът счита, че то не отговаря на действителността, защото въззивният съд е отчел абсолютно всички обстоятелства по всички наказания, наложени на осъдения Д.. Моли искането за възобновяване, депозирано от Главния прокурор на Р. България да не бъде уважено и производството по делото да бъде прекратено.

Осъденият А. Д. в лична защитата изразява съгласие със заявеното от неговия защитник.

В последната си дума осъденият А. Д. моли искането на Главния прокурор да не бъде уважено, тъй като е търпял наказание в продължение на 13 години, без да е виновен.

Изразява съжаление, че делото не е било разгледано по същество в Р. България.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното.

Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е основателно.

С определение № 1138 от 22.03.2022 г. по НЧД № 400/2022 г. постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, Софийски градски съд НО, 28 с-в, на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК, е групирал наложените на А. Й. Д. наказания по НЧД № 1890/2021 г., НЧД № 2894/2021 г. и НЧД № 4548/2021 г. - всичките на СГС, като е определил едно общо найтежко наказание „лишаване от свобода" за срок от 20 /двадесет/ години, което да се изтърпи при първоначален „строг" режим.

На основание чл. 23, ал. З от НК съдът е присъединил към така определеното общо наказание наложеното по НЧД №1890/2021 г. наказанието „глоба" в размер на 300 000 /триста хиляди/ лева.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал от определеното общо наказание времето, през което осъденият Д. е търпял наказанията „доживотен затвор" и „лишаване от свобода" по приетите за изпълнение присъди, постановени от съдилища в Р. Гърция, а именно от 11.08.2009 г. до 09.02.2022 г., от 10.02.2022 г. до 14.02.2022 г. и от 15.02.2022 г. до влизане в сила на определението за групиране.

С определение № 963 от 26.10.2022 г. по ВНЧД № 377/2022 г. Апелативен съд София е изменил определението от 22.03.2022 г. на СГС по НЧД №400/2022 г., като е постановил при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода", на основание чл. 41, ал. З от НК да бъде приспаднато времето от 3065 /три хиляди и шейсет и пет/ дни, през което осъдения Д. е 3 полагал труд при изтърпяване на наказанието на територията на Р. Гърция, равняващо се на 8/осем/ години, 1 /един/ месец и 10 /десет/ дни и е потвърдил определението в останалата му част. Определението на АС - София е влязло в сила на 26.10.2022 г. и не подлежи на касационна проверка.

Разпоредбата на чл. 25, ал.2 от НК е императивна и създава задължение за съда при групиране, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, да бъде приспаднато от общо определеното наказание, ако е от същия вид.

Практиката на Съда на Европейския съюз по дело № С-171/2016 „Бешков срещу РБ", дава възможност в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, изтърпяното в чужбина наказание да бъде зачетено като правна последица от осъждането на лицето в друга държава членка на ЕС, но това може да бъде направено само след като се установи дали са налице предпоставките, предвидени в чл. 23 от НК, т.е. да е налице реална съвкупност от престъпления.

Видно от справката за съдимост от 16.02.2022 г., приложена по НЧД №400/2022г.

/л.47-50/, преди извършения на 14.02.2022 г. трансфер А. Д. е осъждан три пъти, като наказанията наложени с присъди от чужди съдилища са приети за изпълнение по реда на чл.

12 и сл. от ЗПИИСАННЛСМВЛС, както следва:

С решение № 51/08.07.2021 г. на СГС по НЧД №1890/2021 г., влязло в сила на 20.07.2021 г. е признато и прието за изпълнение съдебно решение № 195/20.04.2015 г. на петчленен апелативен съд за тежки престъпление-Пирея, Р. Гърция, влязло в сила на 28.04.2017 г., с което на Д. са наложени наказания „доживотен затвор", „глоба" в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ евро и „лишаване от свобода" за срок от 3 /три/ години, за престъпления, извършени през месец април 2009 г., в периода от края на м. юни 2009 г. до началото на месец юли 2009 г., на 31.07.2009 г., на 10.08.2009 г. и през месец април 2009 г.

Съдът е приспособил наложеното от чуждия съд наказание „доживотен затвор", като е определил наказание „лишаване от свобода" за срок от 20 /двадесет / години и „глоба" в размер на 300 000 /триста хиляди/ лева. На основание чл. 23 от НК СГС е групирал двете наказания „лишаване от свобода", като е определил общо наказание 20 /двадесет/ години „лишаване от свобода" при първоначален „строг" режим, към което е присъединил наказанието „глоба" в размер на 300 000 /триста хиляди/ лева. На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е приспаднал времето от 10.08.2009 г. до 05.10.2009г., както и фактическото изтърпяване на наказанието извън Р България.

С решение № 131 от 16.09.2021 г. по НЧД № 2894/2021 г., влязло в сила от 05.10.2021г.

СГС е признал и приел за изпълнение решение № 747 от 10.04.2019 г. на едноличен апелативен съд за тежки престъпления Солун, Р. Гърция, влязло в сила на 12.05.2019 г., с което на Д. е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 5 /пет/ години за извършени престъпления в периода от 06.07.2006 г. до 31.12.2006 г. и в периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г., като е определил първоначален „строг" режим за изтърпяване.

С решение № 36/14.01.2022 г. по НЧД № 4548/2021 г. влязло в сила на 29.01.2022 г.

СГС е признал и приел за изпълнение решение № 2792 от 05.11.2014 г. на Тричленен апелативен наказателен съд Солун, Р. Гърция, влязло в сила на 05.04.2017 г., с което на Д. е 4 наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години, за извършени от него престъпления на 22.02.2007 г., на 23.02.2007 г. на 26.04.2007 г., на 15.05.2007 г. и на 21.05.2007 г., както и на 06.03.2007 г., на 12.03.2007 г., и на 15.03.2007 г., като е определил да изтърпи наказание

„лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години при първоначален „строг" режим за изтърпяване.