Определение № 16043 от 27.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16043 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110122133 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ****** срещу И. Г. Г. за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника след прекратяване на сключен между страните договор за счетоводни услуги да върне на ищеца – възложител счетоводни документи, което е формирано на базата на шест месечни възнаграждения, които са били заплащани от възложителя на изпълнителя по договора, като е посочено че тази сума се включват и разходи за отправяне на нотариална покана и за юридически услуги, както и разходи за образуване на делото.

Ищецът твърди, че за периода от 2019г. до м.08.2024г. с ответника са били обвързани от сключен устен договор за абонаментно счетоводно обслужване, по силата на който ответникът е извършвал счетоводните записвания на дружеството, поддържал е оперативното счетоводство, изготвял е годишните отчети, съставял и съхранявал трудовите договори и счетоводната документация. През м.08.2024г. ищецът прекратил договора с ответника и отправил искане да му бъдат предадени всички счетоводни документи, касаещи търговската му дейност, но ответницата не ги е върнала. Била изпратена нотариална покана, но същата отново е останала без резултат, като се сочи, че ответницата не е предала никакви документи на ищеца, независимо от задължението й да направи това незабавно след прекратяване на договора за счетоводно обслужване. Действията на И. Г. Г. по задържане на документацията на дружеството силно затруднявали неговата дейност, тъй като последното не можело да поддържа оперативно счетоводство и да организира годишното приключване.

Твърди се, че без правно основание ответницата задържа собственост на ищеца и не предава счетоводната документация, която се намира у нея. Именно поради неизпълнението на това задължение на ответницата ищецът е претендирал и заплащането на обезщетение от 3000 лева, което в случая се явява компенсаторно такова вместо изпълнение на задължението на ответницата да върне на ищеца счетоводната документация.

С разпореждане от 11.09.2025г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от 1 получаване на съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да отстрани нередовностите на исковата молба, като

1) изложи в какво се изразяват вредите от неизпълнението на задължението на ответницата да му върне счетоводната документация, които ищецът претендира да бъдат обезщетени и обстоятелства, въз основа на които претендираното обезщетение се съизмерва на шест месечни възнаграждения по прекратения договор.

2) посочи поотделно какви вземания са включени в общия размер на претендирата от него сума от 3000 лева, като освен това уточни какъв е размерът на сторените разходи за изпращане на нотариална покана до ответницата и какви са тези разходи, както и разходи за какви юридически услуги се претендират и техният размер.

3) уточни дали претенцията за присъждане на разходите за образуване на настоящото производство, които сочи, че са включени в общата сума от 3000 лева, съставлява претенция за присъждане на разноски при евентуално благоприятно за него решение, или претендира други разходи, различни от съдебните разноски, в който случай да индивидуализира тези разходи по основание и размер.

С молба от 01.10.2025г. ищецът е посочил, че не са му били изпращани счетоводните документи, които ответницата е следвало да подготви по време на действието на договора, подавала е грешни дакларации пред НАП и НОИ, които са били и с невярно съдържание, тъй като са подавани с дата от 2022г., а в действителност са били изпращани през 2024г., като това създавало допълни предпоставки за причиняване на вреди на ищеца. Посочил е, че осчетоводяването на документите е било основно задължение на ответницата по време на действие на договора и същата се намирала в пълно неизпълнение на договорните си задължения. Посочено е, че вредите от неизпълнението на задължението на ответницата да върне счетоводната документация се изразяват в заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 2520 лева на нов счетоводител, който е следвало да осчетоводи отново месеците от 01.2024г. до 07.2024г., за който период ответницата е получавала от ищеца възнаграждение за работата си в пълен размер, но не е изпълнила насрещните си задължения по договора. Освен това ищецът сочи, че е направил разноски в размер на 150 лева във връзка с изпращане на нотариална покана до ответницата. Претендира също така да му бъде присъдена и държавната такса от 40 лева, заплатена по обезпечителното производство по ч.гр.дело № 14469/2025г., както и 300 лева за внесена гаранция, тъй като тези суми са извън неговия патримониум и е налице причинна връзка между поведението на ответницата и направените разходи. Претендира и заплатената държавна такса по настоящото производство от 120 лева. В заключение моли да му бъде присъдено обезщетение за вредите към настоящия момент, като сочи, че в бъдеще е възможно да възникнат и други разходи в резултат на неизпълнението на задълженията на ответницата в периода, в който е водила счетоводството на ищеца.

При горните обстоятелства, съдът намира следното:

Съгласно съдебната практика, намерила израз в Решение № 476/26.06.2013г. по гр. д. № 2

1515/2011г., IV ГО на ВКС и др., когато исковата молба е нередовна, съдът дължи указания до ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. С молбата по чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът следва да поясни, изясни и отстрани противоречия в исковата молба в изпълнение на дадените указания. Целта на това процесуално действие не е подмяна предмета на първоначалната искова молба, а само нейното детайлизиране и поясняване.

Уточненията, направени от ищеца, не променят основанието на иска такова, каквото е очертано с обстоятелствата част на исковата молба, а конкретизират релевантните към петитума факти в обхвата на вече заявената фактическа рамка на спора. Чрез поясняването на исковата молба ищецът може да отстрани вътрешни противоречия между собствените си фактически твърдения, както и да обоснове връзката между заявените факти и търсената с иска защита. Уточнението на основанието на иска не води до промяна в правопораждащите юридически факти. Ако такива изобщо не са посочени или изложението е неясно, непълно или противоречиво, налице е нередовност на исковата молба и след указания на съда по чл.

129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, уточнената искова молба се счита за редовна от датата на подаването й при така изяснения предмет на искова защита – в този смисъл Определение № 9535 от 20.06.2024г. по в.ч.гр.дело № 6838/2024г. по описа на СГС.

В случая съдът намира, че указанията за отстраняване на нередовности не са изпълнени, като вместо да изпълни дадените от съда указания с молбата си от 01.10.2025г. ищецът е въвел нови фактически твърдения, които са и противоречиви. Първоначално в исковата си молба ищецът излага твърдения за неизпълнено задължение на ответницата да върне намираща се в нейно държане счетоводна документация след прекратяване на сключения между страните устен договор за счетоводно обслужване, като във връзка с това неизпълнение е претендирал и заплащането на компенсаторно обезщетение вместо изпълнение на задължението на ответницата да върне на ищеца счетоводната документация.

Вместо да посочи в какво се изразяват вредите от вече твърдяното неизпълнение на задължението на ответницата да върне счетоводната документация, с молбата си от 01.10.2025г. ищецът е въвел нови фактически твърдения, очертаващи предмета на делото, което е недопустимо. Изложени са твърдения за неизпълнение на задължения на ответницата още по време на действие на договора за счетоводно обслужване и за заплатено възнаграждение на друг счетоводител за периода м.01.2024г. – м.07.2024г. за ново осчетоводяване на документи, за съставяне на неверни документи и за пълно неизпълнение на договорните задължения, независимо че ищецът е заплащал в пълен размер дължимото възнаграждение, като това е и изрично посочено в заключителната част на уточняващата молба, в която ищецът посочва, че е налице неизпълнение на задължения на И. Г. Г. в периода, в който е водила счетоводството на дружеството. Едновременно с това се излагат и твърдения за невърната документация, от което също се сочи, че са настъпили вреди. Това процесуално поведение на ищеца поставя съда в невъзможност да определи предмета на делото, който се въвежда от фактическите твърдения на ищеца, респ. от неизпълнението на кое задължение на ответницата се претендира обезщетение, като това поставя и ответника в невъзможност да разбере какво се иска от него и да организира защита си в процеса.

3

Съдът няма задължение да дава неограничено във времето нови и нови указания, а съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК дължи да прекрати производството. С оглед изложеното, съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната и производството прекратено, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на ищеца ********, подадена срещу ответницата И. Г. Г..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 22133/2025г. по описа на СРС, 27 състав.

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от получаването му пред Софийски градски съд.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4