Определение № 149 от 05.05.2022, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Сливен, 05.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Частно наказателно дело № 20222200200205 по описа за 2022 година

Производството е по чл.61 ал.3 от НПК т.е. за осъществяване на съдебен контрол по отношение на взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в хода на досъдебното производство.

Образувано е по жалба от адв. Д. Д. от АК - Сливен, защитник на обвиняемия Б. И. Х. от ******, обл.Сливен против наложената му мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лв.”, определена с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 17.04.2022г. по досъдебно производство сл.дело № 45/2018г.г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура - Сливен.

В жалбата се заявява, че определената мярка за неотклонение в посочения размер е непосилна за обвиняемия, че същата е в завишен размер и не кореспондира с доказателствата по делото и с имущественото положение на обвиняемия. Във връзка с последното се сочи, че обвиняемият Х. е безработен и няма никакви доходи; че не притежава недвижим имот, от който да реализира някакъв доход, както и че няма и движими вещи които да му предоставят такъв доход. Същевременно се акцентира и върху обстоятелството, че обвиняемият не е осъждан и че и имал изрядно процесуално поведение - винаги се е отзовавал при следователя за извършване на процесуално-следствени действия, както в качеството му на свидетел, така и като обвиняем. Заявява се, че няма данни той да е изменял местоживеенето си и да е затруднявал органите на досъдебното производство. Сочи се още, че обвиняемият е на млада възраст и досега не е имал противообществени и престъпни прояви, а по настоящото дело той е 1 привлечен като помагач т.е. при условията на чл.20 ал.4 от НК. По отношение на обвинението се твърди, че същото е необосновано и недоказано. Сочи се, че целта на мярката за неотклонение по смисъла на чл.57 от НПК е да се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление, а данните по делото обосновавали извод, че такава опасност няма. Настоява се за отмяна на определената мярка за неотклонение с по-лека или алтернативно – за намаляване на размера на определената гаранция до около 200 – 300 лв.

След преценка на съдържащите се в досъдебно производство сл.дело № 45/2018г.г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура - Сливен, съдът намира за установено следното:

Досъдебно производство № 137 „ИП“/2018г. по описа на ОД на МВР – Сливен е започнато на 11.06.2018г. на основание чл.212 ал.2 от НПК за това, че през периода 2016г. до 31.05.2018г. в гр.Сливен, пред ОРА на ДФ „Земеделие“ – Сливен, чрез ОСЗ – Сливен са представени неверни сведения, за да се получат средства, предоставени от АС на българската държава от Европейския фонд за гарантиране на земеделието чрез директни плащания по СЕПП – престъпление по чл.248а ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.

С постановление на Окръжния прокурор – Сливен от 12.10.2018г. разследването е възложено на следовател от ОСО при Окръжна прокуратура – Сливен, където делото е заведено под нов номер – сл.дело № 45/2018г.

С постановление на разследващия следовател от 17.04.2022г. на Б. И.

Х. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 /ред. ДВ. бр.26/10г./ вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК, за престъпление по чл.248а ал.5 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 /ред. ДВ. бр.26/10г./ вр.чл.20 ал.4 от НК и за престъпление по чл.248а ал.2 вр.ал.1 /ред. ДВ. бр.101/17г./ вр.чл.20 ал.4 от НК.

Със същото постановление на обвиняемия Б. И. Х. е определена мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лв.“, която следва да бъде заплатена в срок от 5 дни от датата на предявяване на обвинението.

Постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение е предявено на обвиняемия Б. Х. в присъствието на упълномощения ми защитник на 27.04.2022г.

По същото наказателно производство в качеството на обвиняеми са 2 привлечени и лицата Е.Б.Х. И.Х.Х. и О.И.Х., съответно за престъпления по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 /ред. ДВ. бр.26/10г./ вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.248а ал.2 вр.ал.1 /ред. ДВ. бр.101/17г./ вр.чл.20 ал.2 от НК; по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 /ред. ДВ. бр.26/10г./ вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК; по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 /ред. ДВ. бр.26/10г./ вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.248а ал.5 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 /ред. ДВ. бр.26/10г./ вр.чл.20 ал.2 от НК.

По отношение на тези обвиняеми първоначално са били взети мерки за неотклонение „Парична гаранция в размер на 3000 лв.“, като този размер е бил намален от съда по реда на чл.61 ал.3 от НПК съответно на 500 лв., 1000 лв. и 1000 лв.

Впоследствие, с постановление на наблюдаващия прокурор от 11.08.2021г. тези мерки за неотклонение са били отменение на основание чл.234 ал.8 от НПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата на защитника на обвиняемия Б. И. Х. против определената на последния мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лв.” е допустима, тъй като е депозирана в срока определен за внасяне на гаранцията и е с правно основание разпоредбата на чл.61 ал.3 от НПК.

Разгледана по същество, обаче, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

В разпоредбата на чл.56 ал.1 от НПК е предвидено, че по дела от общ характер спрямо обвиняемия може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението и е налице основание по чл.57 от НПК т.е. мярката за неотклонение се взема с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда т.е. с цел обезпечаване участието на обвиняемия в наказателното производство.

Следователно, става въпрос за преценка, която трябва да бъде извършена от органа по разследването респ. прокурора за да се стигне до извода, че е необходимо вземането на мярка за неотклонение в конкретния 3 случай.

В разпоредбата на чл.56 ал.3 от НПК са изброени обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на мярката за неотклонение – степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността му.

Всички тези обстоятелства, обаче, следва да са подчинени на коментираната по-горе цел на вземането на мярка за неотклонение, визирана в цитираната разпоредба на чл.57 от НПК - да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

Според настоящия съд при вземането на мярката за неотклонение спрямо обвиняемия Б. И. Х. са били спазени посочените по-горе законови изисквания.

Спрямо него е повдигнато и му е предявено обвинение за престъпления по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 /ред. ДВ. бр.26/10г./ вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.4 от НК, за престъпление по чл.248а ал.5 вр.ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 /ред. ДВ. бр.26/10г./ вр.чл.20 ал.4 от НК и за престъпление по чл.248а ал.2 вр.ал.1 /ред. ДВ. бр.101/17г./ вр.чл.20 ал.4 от НК, първите две от които са наказуеми с лишаване от свобода от две до осем години т.е. става въпрос за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК и в тази връзка може да се направи извод, че се касае за престъпления с висока степен на обществена опасност.

Видно от съдържанието на постановлението за привличане на обвиняем, става въпрос за престъпления извършени от четири лица в съучастие, в резултат на които са били получени средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз в размер на над 60000 лв.

По делото са събрани и в достатъчен обем доказателства, съдържащи се както в показанията на разпитаните свидетели, така приложените по делото писмени документи и експертни заключения, от които може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянията, за които той е привлечен към наказателна отговорност. И в това производство важи принципното положение, както в производството по вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, че не е необходимо тези 4 доказателства да обосновават един единствен и категоричен извод за извършено престъпление, а е достатъчно от тези доказателства да може да се направи обосновано предположение в тази насока.

Неоснователно е и възражението, че определената спрямо обвиняемия мярка за неотклонение не съответства на целите визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК, респ. и на критериите съдържащи се в разпоредбата на чл.56 ал.3 от НПК.

Определената спрямо обвиняемия мярка за неотклонение в конкретния случай по вид и по размер напълно съответства както на целите, които се преследват чрез вземането й, така и обстоятелствата, от които зависи дали да бъде взета мярка за неотклонение въобще и каква да бъде тя.

С оглед на наличните по делото доказателства относно начина на извършване на престъплението и неговата продължителност във времето вкл. доколкото става въпрос не за единичен случай, а за трайна престъпна деятелност /извършена през продължителен период от време и в съучастие с други лица/, очевидно се касае за една по-висока степен на обществена опасност както на извършваното, така и на самия извършител, поради което с основание по отношение на него е взета именно тази мярка за неотклонение.

По делото липсват доказателства относно наличието на други обстоятелства, които да обосновават извода за определянето на друга мярка за неотклонение.

Що се отнася до размера на гаранцията, в жалбата е налице и такова оплакване респ. налице е и искане /в условията на алтернативност/ за намаляване на този размер.

Това оплакване също е неоснователно.

Разпоредбата на чл.61 ал.2 от НПК наистина предвижда при определянето на паричната гаранция да се вземе предвид и имущественото положение на обвиняемия, но това очевидно не е единствения и основен критерий за това.

Наистина по делото е приложена справка за семейно и материално положение и имотно състояние за обвиняемия Б. И. Х., от която е видно, че същият няма доходи и недвижими имоти, но в тази декларация е отразено, че той притежава два автомобила. Освен това по-горе вече беше посочено, че 5 той е обвинен в извършването на престъпления, в резултат на които са били получени средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз в размер на над 60000 лв.

Следва да се има предвид и това, че такъв е бил и размера на паричните гаранции, определени спрямо останалите обвиняеми /с изключение на обвиняемата Е.Б.Х./ след произнасянето на съда по реда на чл.61 ал.3 от НПК.

Както вече беше коментирано по-горе, начина на извършването на деянието, механизма и продължителността във времето обуславят една повисока степен на обществена опасност на извършеното и неговия извършител, което предполага и един по-висок размер на определената парична гаранция, за да могат да бъдат постигнати целите на тази мярка за неотклонение.

Следователно определената мярка за неотклонение е законосъобразна и няма основания за отмяната или изменението й.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адв. Д. Д. от АК гр.Сливен, защитник на обвиняемия Б. И. Х. против наложената му мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1000 лв.”, определена с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 17.04.2022г. по досъдебно производство сл.дело № 45/2018г.г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура - Сливен.

Настоящото определение е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 6