Решение № 887 от 15.10.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. Добрич, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20243230101146 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД град С. с ЕИК******, с която срещу К. Д. Д. с ЕГН: ********** е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение № 1615/28.12.2023 г. ,издадена по ч. гр. д. №1146/2024 г. по описа на Районен съд Добрич за следните суми п о договор за потребителски кредит № ****** :- 1908,45лв - неплатена главница ,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 21.12.2023г. / дата на пощенското клеймо/ ;-678,17 лв. - договорно възнаграждение за периода 05.09.2022г. – 05.09.2023г.;-329,97 лв. лихва за забава за периода 06.08.2022г. – 05.09.2023г. ;-178,96 лв. – лихва за забава за периода 05.09.2023г. – 21.12.2023г.

Предявени са осъдителни искове от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с ЕИК****** срещу К. Д. Д. с ЕГН: ********** за осъждане на ответника да заплати следните суми :758,41лв. неплатено възнаграждение за услуга „Фаст“; 1245,83лв. / - неплатено 1 възнаграждение за услуга „Флекси“,ведно със законната лихва върху всяка от сумите , начиная 21.12.2023г.до окончателното изплащане .

Претендират се разноските в заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело.

Излагат се следните обстоятелства:

На 18.07.2022 г. К. Д. Д. е подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Последният е получил разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние. Декларирал е, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД. Получил е и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр . Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по договор за потребителски кредит № ****** клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуването на същите не е задължително условие за сключване на договора. За страната , избрала да се възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план като част от всяка една погасителна вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.

На 18.07.2022 г. между К. Д. Д. и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № ******. Ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща дължимите суми по кредита в срок.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба . В хода на производството депозира становище , с което навежда възражения за нищожност на клаузите на договора , 2 уреждащи заплащане на допълнителни услуги „ФАСТ“ и „ ФЛЕКСИ „.

Настоява ,че предвид нищожност на клаузите дължи връщане на чистата стойност на кредита.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Приет e по делото като доказателство договор за потребителски кредит № № ******, сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и К. Д. Д. за сумата от 2000.00 лева

В договора е уговорен годишен процент на разходите 48,90 %, годишен лихвен процент 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита

2907.36 лева. От потребителя е закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 800.00 лева и пакет от допълнителни услуги „Флекси“ на стойност от 1300. лева,които се заплащат разсрочено Вещото лице Е. Й. по назначената съдебно- счетоводна експертиза установява ,че сумата по сключения договор за кредит в размер на 2000.00 лева е усвоена на 19.07.1922 г. , както следва :

-1954.40 лева чрез превод по сметка на ответника ; -45.60 лева чрез превод в полза на ответника по сметка на застрахователя ЗК“Уника живот „ АД .

Неизплатеното задължение на кредитополучателя по договора за кредит за главница по договора за кредит към датата на подаване на заявлението възлиза на 1908.45 лева.

Заключението е обективно , изготвено от лице с необходимата квалификация, поради което съдът го кредитира в цялост .

По подадено заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България „ ЕООД град С. с ЕИК ****** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с 1615/28.12.2023 г. ,издадена по ч. гр. д. №1146/2024 г. по 3 описа на Районен съд Добрич за следните суми по договор за потребителски кредит № ****** :- 1908,45лв - неплатена главница,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 21.12.2023г. / дата на пощенското клеймо/ ;-678,17 лв. договорно възнаграждение за периода 05.09.2022г. – 05.09.2023г.;329,97 лв. - лихва за забава за периода 06.08.2022г. – 05.09.2023г. ;178,96 лв. – лихва за забава за периода 05.09.2023г. – 21.12.2023г.

Съдът е отхвърлил заявлението по отношение на сумите:758,41лв. -неплатено възнаграждение за предоставена услуга „Фаст“ и 1245,83лв. - неплатено възнаграждение за предоставена услуга „Флекси“.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК .

В дадения едномесечен срок заявителят установителните искове в настоящото производство . е предявил

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430 и сл. от ТЗ,чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД.

Осъдителните искове са с правно основание чл. 79 , ал. , от ЗЗД .

В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит.

Ищецът е изпълнил задължението си по договора и е предоставил заемната сума на ответика .

По предявените осъдителните искове за заплащане на сумата от 758,41лв. -неплатено възнаграждение за предоставена услуга „Фаст“ и сумата от 1245,83лв. - неплатено възнаграждение за предоставена услуга „Флекси“ съдът приема следното :

4

Договорът за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.9 , ал.1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата

„Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а съгласно чл. 15.2 от ОУ, услугата „Флекси“ представлява право на кредитополучателя да променя погасителния план, но при изпълнение на специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл.15.2.3 от ОУ.Постигнатото споразумение относно предоставяне на пакет от допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречи на добрите нрави и клаузите от договора в тази му част са нищожни на основание чл. 21,ал. 1 ЗПК. Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорениединствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора.Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на опредЕ. услуга, а не за хипотетичното и евентуално предоставяне на такава.

Клаузите са предварително уговорени и няма доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху тяхното съдържание; не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера им. С така уговорените допълнителни суми се постига увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, като с тях се цели аобикаляне на императивните изисквания на чл.19,ал.4 от ЗПК.

Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по 5 принудителен път, на задълженията на потребителя по договора.

Тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а , ал.2 от ЗПК , което обосновава неравноправността на услугата „Фаст“, предполагаща заплащането на възнаграждение във връзка с усвояването на кредита. Услугата „Флекси“ от своя страна не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от насрещната воля на кредитора. По естеството си тя не представлява гарантирано право на кредитополучателя, а единствено при наличието на множество допълнителни условия и предпоставки, пред него може да се разкрие възможност евентуално да ползва някаква несъществена преференция, която освен това зависи от одобрението на кредитора. Това обуславя неравноправността и на тази уговорена в договора услуга.

Клаузите от договора, касаещи уговорените допълнителни услуги, са нищожни по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК като заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.

Съобразно изоженото предявените искове за сумите:758,41лв. неплатено възнаграждение за услуга Фаст и 1245,83лв. - неплатено възнаграждение за услуга Флекси,ведно със законната лихва върху всяка от сумите , начиная 21.12.2023г.до окончателното изплащане подлежат на отхвърляне .

6

По установителния иск по чл.422 , ал.1 от ГПК вр. чл. 79 , ал.1 ,пр.1 ЗЗД във вр. с чл. 240 , ал.1 от ЗЗД

Уговореното възнаграждение за пакет отдопълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ представлява разход по оговора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.Съобразно разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва попросрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. Чл.19,ал.5 от ЗПК.

Общият размер на кредита е в размер на 2 000.00 лева .

Уговорените възнаграждения за допълнителни услуги „ ФАСТ „ и „Флекси“ възлизат на сума в размер на 2100.00 лева / 800.00 лева + 1300.00 лева / .

Видно от приетия по делото договор за кредит, останалите суми, формиращи ГПР са в размер на 48,91 %. Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че действителният размер на ГПР надхвърля многократно допустимия от закона размер. Така уговорените възнаграждения имат значението на „скрита възнаградителна лихва“, 7 която не е включена в оскъпяването на ползваната сума, отговарят на поставените от ЗПК изисквания, за да се включат в общия разход по кредита. Целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК .