Решение № 324 от 31.07.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Габрово, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20254210100425 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.222, ал.3 от КТ и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения,че страните са били в трудово правоотношение, прекратено със Заповед от 16.03.2022г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от същата дата, след подадено заявление от ищеца поради пенсиониране.

Последното му месечно брутно трудово граждение преди прекратяването възлизаше на сумата от 700 лева. Правото на пенсия (осигурителен стаж и възраст е придобил на 27.01.2021г., преди датата на прекратяване трудовия договор.

За 20-годишния период преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, а именно в периода 16.03.2002г.-16.03.2022г. общият му стаж при ответника, независимо от прекъсванията, е повече от 16 години. Поради това е възникнало право да получи обезщетение по чл.222, ал.З от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца. При прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №3/16.03.2022г., след като е придобил право на пенсия, работодателят е останал да му дължи неплатено обезщетение по чл.222, ал.З от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, възлизащо на сумата от 4200 лева. Независимо от настояването, ответникът и до настоящия момент отказва доброволно да заплати дължимото обезщетение по чл.222, ал.З от КТ, въпреки, че същият има банковата му сметка, по която превежда неговата заплата.

На основание чл.228, ал.З от КТ, считано от 01.05.2022г. работодателят е изпаднал в забава и дължи претендираното обезщетение ведно със законната лихва след датата на забавата.

ИСКА СЕ, съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4200 лева, а след допуснатото намаление на иска в размер на 4011.36лева, представляваща обезщетение по 1 чл.222, ал.З от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1500 лева, а след допуснатото намаление на иска в размер на 1439.25лева, представляваща лихва за забава за периода 01.05.2022г.-12.03.2025г., както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът в отговора си излага следните възражения:

Неоснователно е легитимирането на ищеца за носител на правото да получи от „Габрометал -2000" ЕООД обезщетение по чл.222, ал.З от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца. Счита,че за ищеца не са налице елементите на фактическия състав на посочената разпоредба за обезщетение при пенсиониране в искания от него размер от 6 /шест/ работни заплати. Наличието на тези елементи в полза на ищеца не се доказва чрез представените от него копия на писмени доказателства. С оглед на последните законодателни изменения в разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, извършени с ДВ. бр. 107 от 2020 г., заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни заплати се поражда за работодателя при кумулативното наличие на следните три положителни предпоставки: 1. трудовото правоотношение на работника или служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин, 2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и 3. работникът или служителят да е работил при същия работодател 10 или повече години от трудовия му стаж. В рамките на законоустановения 10 - годишен период се включват всички периоди, които се зачитат за трудов стаж за придобИ.е на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е необходимо трудовият стаж да е бил непрекъснат съобразно законодателните изменения в чл. 222, ал. 3 КТ, извършени с ДВ, бр. 107 от 2020 г. Необходимо е само той да е бил при един и същ работодател, без през това време лицето да е работило при други работодатели. Този трудов стаж може да е прекъсван поради прекратяване на трудовия договор, и престой на борсата на труда, след което работникът или служителят да се е върнал при работодателя и да е продължил при него до придобИ.е право на пенсия и след това. Но по време на прекъсването работникът или служителя не трябва да е придобил трудов стаж при друг работодател. До момента от страна на ищеца не са представени доказателства в тази връзка.

„Габро –метал- 2000" ЕООД е регистрирано с Решение № 807/28.06.2004 г. на Габровски окръжен съд. Ищецът е в трудови правоотношения с ответното дружество и има трудов стаж, както следва :

От 01.07.2004 г. до 28.09.2009 на длъжност „леяр" - 5г. 2м.28 д.;

От 11.03.2011 г. до 04.07.2016 г. на длъжност „леяр" - 5 г. 3 м.23 д.;

От 10.09.2018 г. до 15.03.2022 г. на длъжност „леяр" -3 г. 6м. 6 д.;

От 21.03.2022 г. до днес 22.04.2025 г. на длъжност „Пазач, невъор. охрана".

Съгласно приложените документи, ищецът в периодите 2009г. - 2011г. и 2016г.-2018г. има прекъсвания в 10 годишен период, за които прекъсвания ще установи, че ищецът има трудов стаж при други работодатели. Посочените периоди на трудов стаж на ищеца при 2 ответното дружество, опровергават твърденията в ИМ за повече от 16 години трудов стаж при ответника, който според ищеца бил положен в периода 16.03.2002г.-16.03.2022г..

В периодите 2009г. - 2011г. и 2016г. -2018 г. ищецът има трудов стаж при други работодатели се игнорира наличието на 10 години трудов стаж при един и същи работодател в последните 20 години, съответно е неоснователна претенцията на ищеца за обезщетение по чл. 222, ал.З от КТ за срок от 6 месеца.

Противопоставя се на твърдението на ищеца, че трудовото му правоотношение с ответното дружество е прекратено от 16.03.2022 г. след негово заявление поради пенсионирането му. Видно от молбата на ищеца от 15.03.2022 г., същия е посочил, че желае да му бъде прекратено ТПО с фирмата по взаимно съгласие, без да сочи причина за искане си и въпреки това в ИМ ищецът твърди, че ТПО е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, след подадено от него заявление за пенсиониране. По този начин, молбата на ищеца от 15.03.2022 г. информира ответника само, че ищецът желае да му се прекрати трудов договор, но не и че му е признато от НОИ правото на пенсия при втора категория труд. Още на 31.05.2021 г., видно от представеното от ищеца с ИМ Разпореждане № 601009320" на ТГГ на НОИ - Габрово, от Националния осигурителен институт е признато и определено на ищеца право на пенсия при условията на втора категория труд, а именно по чл. 696, ал.2 от КСО, но същото не е сведено до знанието на работодателя. За първи път, едва с исковата молба, на работодателя-ответник става известно, че НОИ, от 27.01.2021г. пожизнено по чл.

696, ал.2 от КСО е признало на ищеца осигурителен стаж от 1 и от II категория труд съответно правото на пенсия при минимум 15 години трудов стаж втора категория и не помалко от 100 точки за мъжете. Въпросното признаване от НОИ на втора категория труд и право на пенсия за трудов стаж II категория и възраст е извършено по време на ТПО с ответното дружество, преди прекратяването му от ищеца със заявление от 15.03.2022г..

Заявлението-молба на ищеца онагледява по безспорен начин обстоятелството, че работодателят не знае за това, че на ищеца е признато посоченото право от съответния компетентен орган. Ищецът не сторил това информиране и при подаване на молбата си за започване на последвалото назначение при ответника от 21.03.2022г. за длъжността „Портиер, невъор.охрана". След като в правомощията на орган различен от работодателя е да прецени и определи категорията труд и правото на пенсия по тази категория труд, и след като ищецът не е информирал работодателя си за това признато от НОИ право, и след като работодателят - ответник се информира за това право за първи път от ИМ, то е неоснователна претенцията на ищеца за лихва за забава за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.З от КТ за периода от 01.05.2022 г. до 12.03.2025 г.

Съдът, след преценка на събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са представени: Заповед № 3/16.03.2022 г.; Копия от стр. 8 и 9 на трудова книжка серия Т № 285499, Копия от стр. 6. 7. 8. 9. 16. 17. 18 и 19 на трудова книжка серия И № 854765; Трудов договор № 5/05.09.2018 г.; Разпореждане № **********/31.05.2021 г. на 3

ТД на НОИ гр.Габрово; решение № 807/28.06.2004 г. на Габровски окръжен съд за регистрация на дружество „Габро метал 2000" ЕООД; За ТПО в периода 01.07.2004 г. до 28.09.2009 г. - Молба за приемане на работа, Трудов договор, Молба за прекратяване на Трудов договор. Заповед за прекратяване на трудово договор; За ТПО в периода 11.03.2011 г. до 04.07.2016г. - Молба за приемане на работа, Трудов договор. Молба за прекратяване па Трудов договор. Заповед за прекратяване на трудово договор; За ТПО в периода от 10.09.2018 г. до 15.03.2022 г,- Молба за приемане на работа. Трудов договор, Молба за прекратяване на Трудов договор. Заповед за прекратяване на трудово договор; За ТПО в периода от 21.03.2022 г. до днес 22.04.2025 г. - Молба за приемане на работа, Трудов договор, производствена характеристика, разпитан е свидетелят Весела Ц.ова Колева и е прието заключение на вещо лице, от които се установява следната фактология:

Страните са били в трудово правоотношение, прекратено със Заповед №3 от 16.03.2022г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от същата дата, след подадено заявление от ищеца поради пенсиониране. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобил на 27.01.2021г., преди датата на прекратяване трудовия договор с ответното дружество.

За 20-годишния период преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, а именно в периода 16.03.2002г.-16.03.2022г. общият му стаж при ответника, независимо от прекъсванията, е повече от 16 години.

В заключението на в. лице В.А. се посочва, че общият трудов стаж , придобит от ищеца при ответника за периода 16.03.2002г. – 16.03.2022г. е 20 години.

В съдебно заседание, в.лице В.А. прави корекция на отговора на въпроса относно продължителността на трудовия стаж на ищеца при ответното дружество, като обяснява, че при отговора не е взела предвид трудовия стаж през последните 20г., а е взела целият трудов стаж при този работодател. Посочва, че верният отговор на този въпрос е, че през последните 20години общият трудов стаж на ищеца при ответника е 16 години 4 месеца и 9 дни.

В. лице в заключението си е изчислило, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение на 16.03.2022 г. е 668.56 лв..

Дължимото обезщетение на ищеца по чл.222, ал.3 от КТ, в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца е 4011.36 лв. Същото не е начислено и изплатено на Ц. Р. И..

Размерът на лихвата за забава върху дължимото обезщетение за периода 01.05.2022 г. – 12.03.2025 г. е 1439.25 лв..

Разпоредбата на чл.222,ал.3 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има правото на обезщетение от работодателя си в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в 4 същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години- на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Предпоставки за придобИ.е правото на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ са прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителенстаж и възраст. Критерий за придобИ.е право на увеличения размер на обезщетението е придобИ.ето на 10 години трудов стаж през последните 20години при един и същ работодател. В разпоредбите на чл.352 и чл.354 от КТ е предвидено, че за трудов стаж се зачитат и периоди отвреме, в които работникът или служителят не е работил. Законът визира като предпоставка за изплащане на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ трудовия стаж, дали работникът е работил или не, е ирелевантно за случая.