Решение № 266 от 08.04.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Казанлък, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАД. Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510101825 по описа за 2025 година

СК.

Производството е образувано молба с правно основание чл. 135, ал.1 от Ищцата Р. Д. Т. чрез пълномощника си адв. Ж. Ч. твърди, че с Решение № 74/04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3189/2021 г. на РС – Казанлък са предоставени на нея родителските права на детето П. Д. Ж., ЕГН **********.

С решение № 626/18.11.2024 г. по гр. д. № 959/2024 г. на РС – Казанлък е дадена възможност на ответниците / баба и дядо на детето по бащина линия/ да осъществяват режим на лични контакти с детето. Твърди, че се е съгласила с посочения режим, тъй като не искала да прекъсва емоционалната и родствена привързаност на детето с роднините му, но счита, че този режим не е в интерес на детето, тъй като при всяко негово вземане детето било разстроено и манипулирано срещу майка си. Сочи, че ответницата М. А. Ж. е лежала в психиатрия и е правила опити за самоубийство, като счита, че това създава опасности за жИ.та и здравето на детето.

Ищцата моли съда режимът на лични контакти на ответниците с детето, определен с Решение № 74/04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3189/2021 г. на РС – Казанлък, да бъде изменен, като отпадне дадената им възможност да осъществяват контакти с детето 14 дни през лятото, когато дните не съвпадат с платения годишен отпуск на ищцата, а останалият режим на лични контакти да се осъществява в присъствието на социален работник.

Ответниците М. А. Ж. и Т. Д. Ж. подават отговор на исковата молба в законоустановения срок чрез адв. И. Н., с който оспорват предявения иск като изцяло неоснователен.

Считат, че по цитираното съдебно Решение № 74/04.03.2022 г., постановено по гр. д. № 3189/2021 г. на РС – Казанлък е постигната спогодба 1 между страните, която е подписана доброволно в съдебно заседание.

Ответниците твърдят, че ищцата не им е предоставяла детето в определените с решението дни. Това ги принудило да депозират молба до СИС при РС – Казанлък, въз основа на която било образувано изп. дело № 2039/2025 г. Това стабилизирало редовното предаване на детето, но за кратък период, след който ищцата отново започнала да осуетява виждането на детето с баба му и дядо му.

Относно психичното си състояние ответницата сочи, че вследствие на няколко трагични събития в жИ.та си през 2010 г и 2011 г., когато са починали родителите й, изпаднала в депресия и са й изписани успокоителни. По нейно желание се е подложила на лечение през 2012 г. в ДПБ – Раднево за период от 20 дни. Твърди, че тези факти са известни на ищцата и са се случили далеч преди раждането на внука им. Сочи, че не е диагностицирана с психично заболяване и не е се води на отчет. Била служител на оръжеен завод „А.“ АД и било невъзможно да работи там с психично заболяване.

Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство по делото, че ищцата е майка на детето П. Д. Ж., ЕГН **********, а ответниците са негови баба и дядо по бащина линия.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0351/14.08.2019 г., издаден от Община Казанлък, П. Д. Ж., ЕГН ********** е роден на 09.08.2019 г. с родители Р. Д. Т. и Д. Т.ов Ж..

Видно от Решение №74/04.03.2022 г., постановено по гр.д. №3189/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък родителските права по отношение на детето П. Д. Ж. се предоставени на майката Р. Д. Т., като при нея е определено местоживеенето на детето, а бащата Д. Т.ов Ж. е осъден да заплаща издръжка на детето си и му е определен режим на лични отношения с детето.

Видно от Решение № 626/18.11.2024 г. по гр. д. № 959/2024 г. на Районен съд – Казанлък е разрешено на М. А. Ж. и Т. Д. Ж. /баба и дядо на детето по бащина линия/ да осъществяват режима на лични отношения с детето поради трайното отсъствие на бащата от страната.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Казанлък е видно, че към момента преките и непосредствени грижи за детето П. Д. Ж. се полагат от неговата майка Р. Д. Т., която задоволява потребностите му. Установено е, че бабата и дядото по бащина линия М. А. Ж. и Т. Д. Ж. разполагат с отлични условия за отглеждане на детето при посещенията му в определения им режим за лични контакти.

Същите обезпечавата потребностите на внука си в пълна степен.

Емоцианалната връзка между тях и детето не е прекъсвана. Дирекция „Социално подпомагане“ – Казанлък е констатирала, че въпреки проведените срещи и консултации режима налични отношения с баба и дядото на детето не се осъществява в пълна степен заради липсата на съдействие от страна на упражняващия родителските права родител. В заключение се посочва, че следва да се гарантира запазване на родствените отношения на детето с роднините му по бащина линия.

2

По делото е изслушана и приета съдебно психолого-психиатрична експертиза, съгласно която вещите лица констатират, че психо-емоционалното състояние на детето е нормално за възрастта му и че връзката му с майката е слаба, което поражда тревожност. Не се наблюдават признаци на стрес, страх, тревожност, емоционална нестабилност или манипулирано поведение, свързани с престоя на детето при бабата и дядото. Няма данни детето да е подложено на емоционален натиск, манипулация или въздействие от страна на бабата и дядото. По отношение на майката се наблюдава обсебване от нейна страна, в отговор на това тревожност на детето. Контактите между детето и бабата, и дядото, както и между неговите родители са изцяло в негов интерес.

Престоят на детето – 14 дни през лятото има положително въздействие върху неговото психическо състояние и поведение. Експертите са установили, че за детето е полезно да осъществява контакт с баба си и дядо си по бащина линия.

По отношение на привързаността на детето, такава се наблюдава, като благодарение на контактите му с бабата и дядото познава и баща си, иска да го види и между тях по време на разговор има радост. Бабата и дядото свидетелстват внимание, уважение и зачитане на интереса на детето. Към майката също има привързаност, но се наблюдава тревожност. Детето е в конфликт на лоялност между страните по делото. Вещите лица посочват, че страните имат умения за родителстване и емоционална зрялост. Вещите лица посочват, че определения режим на лични контакти е полезен за детето.

Видно от представената по делото Медицинска бележка

№7705/21.10.2025 г. М. А. Ж. не се води на диспансерен отчет за психично заболяване.

Съдът при изслушване на всяка от страните констатира, че бабата и дядото по бащина линия на детето имат желание да осъществяват контакт с детето, като изтъкват, че това е единствения начин на детето да осъществява контакт с бащата посредством видео връзка. Наблюдава се обостряне на отношенията между страните, което е провокирало препятстване на режима на лични отношения.

От показанията на свидетелите А.Д.Х. и Д.М.П. е видно, че същите не са преки свидетели на отношенията между детето и баба му и дядо му.

Показанията им са единствено от разкази на ищцата и нямат конкретна представа за предмета на делото.

От показанията на свидетелите И.Д.И. и Ж. Д. Ж. се установява, че М.

Ж. и Т. Ж. полагат достатъчно грижи за внука си, осигуряват му всичко необходимо и го отглеждат в сигурна и подходяща среда.

От приложеното към настоящото производство Изпълнително дело №2039/2025 по описа на ДСИ при Районен съд – Казанлък е видно, че упражняването на режима на личните отношения на ответниците с детето е осигурено по принудителен ред, поради препятстването му от страна на ищеца.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

При преценката относно определянето на лични отношения между баба и дядо с техен внук/внучка се изхожда винаги от интересите на детето.

3

Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност.

В § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дадено легално определение на понятието "най-добър интерес на детето" с изброяване на обстоятелствата, които във всеки случай следва да бъдат съобразени, а именно: "най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства за всеки един конкретен случай поотделно.

В практиката на ВКС са дадени и принципни позиции по отношение на преценката на горните обстоятелства.

Сочи се, че по принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес, поради което отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му.

В приетата по делото експертиза се установи, че контактите на детето с баба му и дядо му по бащина линия са полезни за него и са довели да установяване на стабилна връзка на детето с неговия баща. Още повече се установи, че бабата и дядото свидетелстват внимание, уважение и зачитане на интереса на детето.

Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна или от разходка, или го подбуждат да върши протИ.обществени прояви и т. н.).

В § 1, т. 5 б. "г", изрично е посочено, че следва да се отчита не само "опасността или вредата, която е причинена на детето", но и всяка опасност или вреда, която "има вероятност да му бъде причинена". Поради това при наведено твърдение, че бабата страда от заболяване, което е от естество, че да породи съмнение за съществуваща вероятност то да стане причина да бъде застрашено здравето или да бъде създадена опасност за детето, съдът е длъжен /и служебно, без изрично искане/ да събере доказателства и да изясни дали – с оглед конкретните данни - съществуват и в каква степен рискове за децата в дома на страдащия от съответното заболяване възрастен, за да се 4 извърши изискуемата се преценка, съответно да бъдат определени найподходящите - и за двете страни мерки за лични отношения.

Отделно от това конкретният режим следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време. /В този смисъл Решение № 60270 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 660/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиев, Решение № 110 от 7.06.2019 г. на ВКС по гр. д.

№ 4085/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова, Решение № 672 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 914/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, Решение № 412 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова/.