Разпореждане № 105082 от 02.11.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 105082 гр. София, 02.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20221110153837 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против К. Б. Цветкова с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 430,17 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № ... от 23.04.2021 г., сключен с „фирма“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 28,16 лв., представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 06.05.2021 г. до 12.08.2021 г., 195,84 лв., представляваща възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, 60 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, 49,14 лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.05.2021 г. до 27.09.2022 г., както и за разноските по делото.

Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 195,84 лв., представляваща възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и сумата от 60 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Процесният договор за паричен заем е сключен на 23.04.2021 г., като възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

При преценката по чл. 143 ЗЗП, съдът намира, че уговорената между длъжника и заявителя клауза за предоставяне на обезпечение по договора чрез одобрено от заемодателя дружество-поръчител, предоставящ гаранционни сделки и за заплащане на възнаграждение п о договора за предоставяне на поръчителство в общ размер от 195,84 лв. (разсрочено на вноски за периода на действие на договора за заем) срещу задължението на лицето – поръчител /в случая „фирма“ ЕООД да сключи договор за поръчителство със заемодателя „фирма“ АД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителядлъжник за изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна по смисъла на 1 чл. 143 ЗЗП. Така уговорената клауза представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В случая е уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение от страна на длъжника или не, като размерът на възнаграждението от 195,84 лв. се равнява почти на ½ част от предоставената в заем парична сума в размер от 400 лв.

Ето защо, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна и искането в тази част следва да бъде отхвърлено.

С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК следва да бъде отхвърлено и искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземането в размер на сумата от 60 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Съгласно посочения законов текст при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая заявителят е претендирал такава лихва за забавата, а наред с нея претендира и вземането в размер от 60 лв. Съдът намира за недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.

Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против К. Б. Н. за сумата от 195,84 лева, представляваща възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и за сумата от 60 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2