Определение № 1312 от 07.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1312 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501199 по описа за 2025 година ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, чрез пълномощника му адв. З. Ц., срещу разпореждане инкорпорирано в Заповед №*** от 27.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №5582 по описа за 2025г. на Районен съд- Пловдив, IХ гр. с., с коeто е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу А. Г. А., ЕГН **********, за следните суми:

-196, 63 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по инициатива на потребителя, дължима по Договор за мобилни услуги № *** от 25.10.2016 г., изм. с Допълнително споразумение № *** от 03.10.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***;

-243, 32 лв. – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по инициатива на потребителя, дължима по Договор за мобилни услуги № *** от 17.01.2018 г., изм. с Допълнително споразумение № *** от 03.10.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***;

- 5, 01 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, дължима по Договор за мобилни услуги № *** от 09.10.2019 г., изм. с Допълнително споразумение № *** от 15.06.2022 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***;

- 107, 51 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по инициатива на потребителя, 1 дължима по Договор за мобилни услуги № *** от 03.10.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ***;

- 175, 98 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, дължима по Договор за услуга интернет за дома № *** от 15.06.2022 г., с който се предоставя мобилен номер ***;

- 71, 41 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за фиксирани услуги по вина на потребителя, дължима по Договор за фиксирани услуги № *** от 11.07.2022 г., с който се предоставя фиксиран номер ***.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане , като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното: За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираните вземания за неустойки, първоинстанционният съд е изложил съображения, че клаузите в договорите, предвиждащи дължимост на същите, са неравноправни и противоречат на добрите нрави.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите нрави, и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно формираната съдебната практика /Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II т.о.; Решение №178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д.

№2945/2013г., II т.о./ при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която същата е била уговорена.

В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, предвиждащ че в случай на прекратяването му преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок, месечни абонаменти по техния стандартен размер, като максималният размер на неустойката не може да 2 надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Според настоящия състав на съда посочената клауза е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се превръща в средство за неоснователна обогатяване за оператора, който получава правото да претендира и получи уговорените месечни абонаментни такси по техния т.нар. „стандартен“ размер, който е по-висок от уговорения в договора, без да предоставя насрещната услуга за тях. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за вземането за неустойка, тъй като същото противоречи на закона и добрите нрави.

Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочената клауза да е и неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 и т.15 от ЗЗП, както е приел първоинстанционният съд. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на договора. При получаването на неустойката би се заобиколила и нормата на чл.143, ал.2, т.15 от ЗЗП, тъй като потребителят би бил задължен да изпълни задълженията си по договора, като заплаща абонаментните такси, без операторът да изпълнява своите, предоставяйки му услугата. Ето защо заповед за изпълнение по отношение на претендираното вземане за неустойка поради предсрочното прекратяване на договора не следва да бъде издавана.

Неравноправна и нищожна поради противоречието с добрите нрави е и клаузата от процесния договор, предвиждаща че в случаите на предоставено устройство потребителят дължи такава част от разликата между цената на устройството без абонамент съгласно ценовата листа на оператора, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора. Същата позволява на търговеца да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да се откаже от договора, което противоречи на разпоредбата на чл.143, ал.2, т.13 от ЗЗП, както и да получи за устройството значително по- висока от първоначално определената му и уговорена между страните цена, препращайки към едностранно изготвена от търговеца „ценова листа“. Ето защо заповед за изпълнение по отношение на претендираното вземане за разлика в цената на предоставено за ползване 3 устройства с отстъпка от стандартната цена не следва да бъде издавана.

Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран Пловдивският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане инкорпорирано в Заповед №*** от 27.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №5582 по описа за 2025г. на Районен съд- Пловдив, IХ гр. с., с коeто е отхвърлено подаденото от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу А. Г. А., ЕГН **********, за следните суми:

-196, 63 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по инициатива на потребителя, дължима по Договор за мобилни услуги № *** от 25.10.2016 г., изм. с Допълнително споразумение № *** от 03.10.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***;

-243, 32 лв. – неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по инициатива на потребителя, дължима по Договор за мобилни услуги № *** от 17.01.2018 г., изм. с Допълнително споразумение № *** от 03.10.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***;

- 5, 01 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, дължима по Договор за мобилни услуги № *** от 09.10.2019 г., изм. с Допълнително споразумение № *** от 15.06.2022 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се предоставя мобилен номер ***;

- 107, 51 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по инициатива на потребителя, дължима по Договор за мобилни услуги № *** от 03.10.2021 г., с който се предоставя мобилен номер ***;

- 175, 98 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, дължима по Договор за услуга интернет за дома № *** от 15.06.2022 г., с който се предоставя мобилен номер ***;

- 71, 41 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за фиксирани услуги по вина на потребителя, дължима по Договор за фиксирани услуги № *** от 11.07.2022 г., с който се предоставя фиксиран номер ***.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5