Решение № 744 от 20.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Пловдив, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20215300503013 по описа за 2021 година

Производството е образувано по жалба с вх.№15778/22.11.2021г депозирана от „Уникредит Булбанк“ АД ЕИК 831919536, чрез процесуалния си представител адв. Я.Д., в качеството си на взискател в изпълнителното производство против Постановление №2759/04.10.2021г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.

№20138230400096 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№823 с район на действие ПОС на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК.. Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност на прекратяването, по съображения подробно изложени в жалбата, иска неговата отмяна.

Постъпило е становище от длъжника в изпълнителното производство С. Л. А. за неоснователност на жалбата.

Длъжникът в изпълнителното производство П. Г. А. не взема становище по жалбата.

По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Мариана Кирова, в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество относно нейната неоснователност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на взискател в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител - Постановление 1

№2759/04.10.2021г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.

№20138230400096 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№823 с район на действие ПОС на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, т.е налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално допустима.

По отношение на нейната основателност:

Изпълнителното дело изп.д.№20138230400096 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№823 с район на действие ПОС е образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.12.2012г., издаден на основание Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.

№21455/2012г. по описа на Районен съд Пловдив в полза на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД ЕИК 831919536 против длъжниците С. Л. А. и П. Г. А..

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 433 ГПК ал. 1, т. 8, производството се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Идеята на законодателя с разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ :насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящият случай изпълнителното дело е спряно на осн. чл. 432, ал. 1, т.2 ГПК – по искане на взискателя, обективирано в молба с вх.№05506/11.06.2013г./ л.200 изп.д./, като същото е възобновено с Постановление №2501/31.08.2021г. / л.284 от изп.д./ Действително, основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. Естествено, перемпцията е изключена в случаите когато взискателят не може да предприема действия, поради наличието на процесуална пречка, обусловила спирането на производството. Когато обаче самото спиране е резултат от волята 2 на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на указания преклузивен срок взискателят не поиска възобновяване, и то чрез конкретно изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да констатира осъществяването на фактически състав на основанието за прекратяване.

В конкретният случай обаче, не би могъл да се направи такъв извод. След спиране на изпълнителното производство, взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че с длъжника С.А. има сключено споразумение от 27.03.2013г. за предоговаряне на кредитното задължение.

С последваща молба от 06.01.2016г., взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че сключеното със длъжника С.А. споразумение се изпълнява точно от последния, като постъпват редовни месечни вноски за погасяване на кредитното задължение.

С молба от 05.12.2016г. / л.215 от изп.д./ взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че на 01.11.2016г. с длъжникът С.А. и П. Г. А. е сключено ново споразумение за предоговаряне задължението на длъжниците за разсрочено плащане на остатъка от кредитното задължение като съгласно споразумението, последната изравнителна вноски следва да бъде платена на 22.10.2018г.

На 20.09.2018г. е постъпила молба от взискателя делото да бъде прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ Горчев. Такова не е извършено, доколкото ЧСИ Кирова към 13.03.2019г. е констатирала, че има дължими такси по изпълнителното дело.

На 26.03.2019г. е постъпила молба от длъжника С.А. с искане да бъде прекратено изпълнителното производство, поради заплащане на всички задължение към банката.

Длъжникът признава, че на основание сключено с кредитора споразумение, е извършвал редовни плащания по сметка на взискателя за погасяване на задължението си към него, като твърди, че последно плащане е направено на 21.08.2018г.

Във взетото от взискателя становище от 21.06.2019г по повод на молбата от длъжника, е посочено, че е налице остатъчно задължение, което не е погасено.

С последваща молба от 21.11.2019г., взискателят е поискал налагане на запори на банковите сметки на длъжниците, върху трудовите им възнаграждение и налагане на възбрани върху недвижими имоти са събиране на остатъка от задълженията. С оглед постъпилата молба, съдебният изпълнител е предприел действия по извършване на актуални справки на длъжниците, като изрично е уведомил взискателя, че делото е спряно и следва да поиска възобновяването му.

С последваща молба от взискателя от 26.08.2021г. е поискано насрочване на публична продан, актуална справка относно трудовите договори на длъжника, налагане на запори върху банковите сметки на длъжниците. С молба от 27.08.2021г. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното производство.

С Постановление №2501/31.08.2021г. на ЧСИ Кирова е възобновено изпълнителното 3 производство.

Като съобрази гореизложеното, съдът направи следните правни изводи:

В Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо характер на незадължителна, но константа съдебна практика на ВКС, се приема, че молбата на взискателя по чл. 432, ал.1, 2. ГПК/ за спиране на изпълнителното производство /респ. и акта на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение/, не спира течението на давностния срок за вземането, защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на вземането си. Възприемането на обратното е тълкуване в противоречие със закона /чл. 113 ЗЗД/, а на практика би означавало изпълнителният процес да не приключи никога, респ. срокът на давността, с изтичането на който се погасява правото на иск и правото на принудително изпълнение на вземането, да зависи от волята на кредитора, т. е. да се дерогира действието на императивните норми, с които законодателят е определил продължителността на давностните срокове.

В конкретния случай, е налице молбата на взискателя по чл. 432, ал.1, 2. ГПК/ за спиране на изпълнителното производство и съответно акт на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение, но през целият период, през който принудителното изпълнение е било спряно, длъжникът е извършвал редовни плащания по сметка на взискателя за погасяване на задължението си към него по основание сключени помежду им споразумения, с които е извършено предоговаряне на кредитното задължение. Към момента , в който длъжникът е спрял да погасява задължението си/ на 21.08.2018г. / , а кредиторът е констатирал, че е налице остатъчно задължение, което не е погасено, взискателят е поискал от съдебния изпълнител предприемането на изпълнителни действия, с цел удовлетворяване на остатъка от вземането му. /21.11.2019г./ .Доколкото взискателят с последователни молби към ноември 2019г. е поискал от съдебния изпълнител извършването на конкретни изпълнителни действия, настоящият съдебен състав приема, че макар изпълнителното производство да е било спряно, то е налице активност от страна на взискателят, която активност възобновява изпълнителното производство, макар изричен акт на ЧСИ Кирова в този смисъл да е постановен едва към 31.08.2021г.

Гореизложеното обосновава извода, че не е налице 2 годишен период, в който взискателят да е бездействал, поради което съдебният изпълнител незаконосъоразно е констатирал с обжалваното Постановление №2759/04.10.2021г. осъществяването на фактически състав на чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Ето защо жалбата като основателна следва да бъде уважена, а обжалваното Постановление №2759/04.10.2021г за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№20138230400096 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№823 с район на действие ПОС на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, отменено като незаконосъобразно.

Мотивиран от горното съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление №2759/04.10.2021г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№20138230400096 по описа на ЧСИ Мариана Кирова с рег.№823 с район на действие ПОС на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК., като незаконосъобразно.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5