Решение № 227 от 28.04.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Б.град, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20221210200136 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.63 вр. с чл.58д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. П. К. с адрес в Б. против Наказателно постановление №244а-3085/02.12.2021г., издадено от Директора на ОДМВР Б. , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 300.00лв., във връзка с чл.209а, ал.4, предл.2-ро, вр. с ал.1 от Закона за здравето и административно нарушение по т.15 от Заповед №РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването, вр .с чл.63, ал.4 от Закона за здравето .

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на редица процесуални правила. Алтернативно се застъпва, че деянието е маловажен случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган редовно и своевременно призован, не ангажира свой представител по делото. В писмено становище , юрисконсулт В Я , пълномощник на Директора на ОДМВР- Б. , изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваният акт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение .

Районна прокуратура-Б. , редовно призована не изпраща представител и не ангажира становище по същество.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, 1 събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

След анализ на събраният доказателствен материал и приложимото право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Н а 17.09.2021г., длъжностно лице при санкционният орган –св.Б.Б.

/полицейски инспектор/, в присъствието на колегата си –св. В.И., е съставил срещу жаблоподателя АУАН№ 1899-а-661 за това, че на същата дата /17.09.2021г./, около 23.00 часа, в Б. -„Г“, същият е установен като клиент посетител в обекта, което е квалифицирано от актосъставителя като административно нарушение по т.15 от Заповед №РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването, действаща за периода от 07.09.2021г. до 31.10.2021г. на територията на РБългария. Акта е връчен на жалбоподателя срещу подпис на датата на съставянето му.

Въз основа на този АУАН, на 02.12.2021г., Директора на ОДМВР-Б. е издал обжалваното НП№244а-3085, с което на основание чл. 209а, ал.4, предл.2-ро вр. с ал.1, вр. с чл. 63, ал.4 от Закона за здравето, на жалбоподателя е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 300.00лв. за нарушение на т.15 от Заповед №РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването. В НП е допълнено с фактически обстоятелства описанието на вменяваното на жалбоподателя административно нарушение, като е пояснено за разлика от акта, че нарушението на жалбоподателя К. се изразява в това, че посещенията в заведения за хранене и развлечения съгласно цитираната заповед на министъра на здравеопазването, се допускат само в часовия диапазон от 07.00 до 23.00 часа при спазване на отстояние от 1.5 метра между облегалките на столовете на съседни маси, допускането на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски от персонала. НП е връчено лично на жалбоподателя на 10.01.2022г.

При разпита на свидетелите по акта Б. и И. се установи, че двамата извършили проверка на процесната дата в заведение „Г“ в Б. във връзка с организирана полицейска операция. Към този момент имало забрана, въведена със заповед на министъра на здравеопазването, след 23.00 часа в търговски обекти-заведения да не се намират лица. На 17.09.2021г. обаче около 23.20 часа при посещението си на това заведение, свидетелите Б. и И. установили, че в него се намира жалбоподателя, който идентифицирали с личните му документи, които изискали за проверка. Свидетелите заявяват, че не си спомнят какви обяснения е дал жалбоподателя за присъствието му в това заведение и в посоченият час след 23.00 часа.

По делото е представена и приета като доказателство за удостоверяване на материалната компетентност на издателя на процесният АУАН, Заповед 2 от 24.03.2020г. на министъра на вътрешните работи, с която на полицейските служители от ОДМВР-Б се делегират правомощия за установяване на административни нарушения и съставяне на актове по реда на чл.209а от Закона за здравето.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и ангажираните в процеса и цитирани писмени доказателства .

При тези фактически констатации, съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 209а, ал.4, предл.2-ро, вр. с ал.1 от Закона за здравето и за административно нарушение по т.15 от Заповед №РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването, вр .с чл.63, ал.4 от Закона за здравето .

Обжалваното НП и АУАН са изготвени от материално и териториално компетентни за това органи /по аргумент на чл.209а, ал.3 вр. с ал.4 от Закона за здравето и приложената Заповед № 244з-843 от 24.03.2020г. на Директора на ОДМВР - Б.град, в срока по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя /лично и срещу негов подпис/. Формално в тях се съдържат основните реквизити по чл.42 и чл.57 от НПК – дата и място на съставяне, орган по съставяне, дата и място на твърдяното нарушение, правна квалификация на последното и доказателства, с които е установено. Ето защо възраженията в обратна насока от страна на жалбоподателя, съдът приема за неоснователни.

Същевременно обаче съдът констатира, че е налице съществено противоречие в съдържанието на НП и обосноваващият го на практика АУАН, относно фактическото описание на вмененото на жалбоподателя нарушение, защото това нарушение в акта е описано само бланкетно с противоепидемично правило, без конкретно изпълнително деяние и констатирано поведение на жалбоподателя, което да е привързано към правната квалификация на въпросната бланкетна норма /правило по т.15. от Заповед №РД-01-798/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването/, докато в НП, вменяваното на жалбоподателя К. нарушение е допълнително пояснено и конкретизирано с неспазване на няколко форми на противоепидемични мерки по същата заповед на министъра на здравеопазването-неспазване на правилата „посещенията в заведения за хранене и развлечения да се допускат само в часовия диапазон от 07.00 до 23.00 часа, при спазване на отстояние от 1.5 метра между облегалките на столовете на съседни маси и при допускането на не повече от 6 души на една маса, респ. при носене на защитни маски от персонала.“ Това въвеждане за първи път едва с НП на множество вменени на жалбоподателя като неспазени едновременно противоепидемични мерки по т.15 от Заповед № РД-01-798/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването, без да е отразено в акта, че същите са били едновременно неспазени от 3 жалбоподателя в хода на процесната проверка и констатирани от проверяващите лица, създават съществена неяснота относно основен реквизит по НП съгласно чл. 57, ал.1 т.5 и респ. в АУАН по чл.42, ал.1 т.4 от ЗАНН и обуславят съществено противоречие в съдържанието на НП и мотивиращият го акт, с което се засяга в значима степен правото на защита и се обосновава процесуалната незаконосъобразност на НП .

Наред с горното, съдът констатира, че по делото не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му административно нарушение по т.15 от Заповед №РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването, вр.с чл.63, ал.4 от Закона за здравето.

Съгласно цитираното в НП и АУАН правило на т.15 от Заповед № РД01- 748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването, в сила към процесната дата /17.09.2021г./, посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл.124 от Закона за туризма, игралните зали и казина се допускат само в часовия интервал от 07,00 ч. до 23,00 часа, при спазване на отстояние от 1,5 м. между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6 /шест/ души на една маса и носене на защитни маски за лице от персонала. В този контекст между страните не е спорно, че процесният проверен обект / заведение-клуб“Г“ в Б.г /, представлява именно „заведение за развлечение „ по смисъла на чл.124, ал.7, т.6 във връзка с ал.2, т. 5 от Закона за туризма, поради което за същото е била приложима противоепидемичната уредба и правила на т.15 на Заповед № РД-01748/02.09.2021г., издадена от министъра на здравеопазването, заедно с всички изброени в този текст противоепидемични мерки за ограничаване разпространението и риска от зараза с covid-19. Предвид последното и лексикалното и граматическо тълкуване на визираните противоепидемични изисквания и забрани обаче техен адресат са не посетителите на въпросните заведения за развлечение, а именно субектите, които стопанисват визираните обекти за развлечение. Именно към тези заведения е насочено и ограничението на заповедта на министъра, при работа с клиенти, това да става с предпазни маски за персонала, с обезпечено отстояние между седалките на масите и при контролиран пропускателен режим в забраненият за посещение часови интервал след 23.00 часа, като това категорично не е и не може да е задължение към посетителите и клиентите на въпросните заведения, които и обективно не могат да изпълнят посочените битови изисквания към обектите за развлечение на клиенти./ В този смисъл е съдебната практика по аналогични казуси : Решение № 272 от 8.09.2021 г. на АдмС - С по КНАХД № 106/2021 г., Решение № 302 от 30.09.2021 г. на АдмС - С по КНАХД № 107/2021 г., Решение № 879 от 30.11.2021 г. на РС - Б по НАХД № 4212/2021 г., Решение № 1969 от 11.11.2021 г. на РС - П по НАХД № 3649/2021 г./

Като не е отчел изложеното и с обжалваното НП е ангажирал 4 административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на посетител, а не стопанисващ процесното заведение за развлечение, санкционният орган е издал и материално незаконосъобразен актq спрямо субект неизвършил от обективна страна вмененото му нарушение, поради което постановлението, с което е сторено това, подлежи на отмяна и на това основание.

Мотивиран от горното основание чл.63, ал.2, т.1 във връзка с чл.58д от ЗАНН, Б.градски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 244а-3085/02.12.2021г., издадено от Директора на ОДМВР - Б. , с което на Х. П. К., с ЕГН ********** и с адрес:Б. , ул.“Д “№ , му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв./триста лева/, на основание чл. 209а, ал.4, предл.2 вр. с ал.1 от Закона за здравето и във връзка с административно нарушение по т.15 от Заповед №РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването, вр.с чл.63, ал.4 от Закона за здравето .

Решението може да се обжалва пред Административен съд-Б. в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на всяка от страните.

Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________ 5