Решение № 4954 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4954 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100504586 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 633 / 14.01.2025г., постановено по гр.д. № 49151/2024г. по описа на СРС, 153-ти състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу А. И.

М., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ул. „********, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, че А. И. М., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сума в размер на 290.14 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.София, ул.“********, магазин М-1, инсталация 4000454465 за периода от 01.11.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 27.06.2024г. до окончателното плащане на сумата и 9.35 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 31.10.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 27.06.2024г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№39322/2024г. по описа на СРС, 77 състав.

С решението са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2.09 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 01.07.2022г. до 21.06.2024г. върху цената на услугата дялово разпределение и за сумата от 64.23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 31.12.2021г. до 21.06.2024г. върху цената на топлинната енергия.

1

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като А. И. М. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК сумата от 470.75 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен съд и сума в размер на 61.40 лева – разноски за заповедното производство, а „Топлофикация София“ ЕАД, е осъдена да заплати на адв. И. А. Н., със служебен адрес в гр.Ботевград, ул. ********, сумата от 72.51 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство пред Софийски районен съд и сума в размер на 36.26 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила в срок въззивна жалба от ответника А. М., в която са развити оплаквания за неправилност на решението в посочената част.

Жалбоподателката поддържа, че решението било неправилно и незаконосъобразно. Касаело се за доставка на топлинна енергия в стопански обект при липса на сключен между страните договор. В имота обаче топлинна енергия не била доставяна, липсвали отоплителни тела, поради което и ищецът с нищо не е обеднял – не е извършил никакви разходи и не е претърпял никакви щети. Разпределителното отклонение към имота било затапено. Обогатяване със сумата за дялово разпределение също не можело да има, защото такова изобщо не било извършвано. Отделно от изложеното, методиката за изчисление на топлинната енергия била обявена за незаконна от ВАС на 10.02.2025г. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, поради което въззивната инстанция препраща по реда на чл. 272 ГПК към изложените от първоинстанционния съд мотиви. В допълнение към тях, следва да бъде посочено следното.

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по 2 реда на пълното и главно доказване следните кумулативни материалноправни предпоставки: доставянето на ответника на топлинна енергия, както и предоставянето на услугата дялово разпределение от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с доставеното количество топлинна енергия и със стойността на услугата за дялово разпределение; обедняването на ищеца с претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и обедняването, както и размера на сумите.

От приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том III, рег. № 3108, дело № 545/2018г. се установява, а не е и спорно между страните, че на 07.09.2018г. ответницата е придобила правото на собственост върху СОС, представляващ магазин М-1, находящ се в гр. София, ул. „********. Този имот има предназначение на магазин - стопански обект и доколкото не се твърди и не се установява нещо различно, следва изводът, че доставяната в него топлинна енергия е за небитови /стопански/ нужди.

Съгласно нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, доставката на топлинна енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмен договор между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинната енергия. В настоящата хипотеза от събраните по делото доказателства не се установява, а не се и твърди, такъв договор да е сключен. С оглед на това, липсва установената в чл. 59, ал. 2 ЗЗД пречка за уважаване на предявените претенции на наведеното в исковата молба извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване. Също така при липса на твърдения и доказателства за ползване на имота от трето лице през процесния период, пасивно материалноправно легитимирана по предявения иск за неоснователно обогатяване е именно ответницата-жалбоподател като собственик на имота, който спестява разходи за неговото отопление за сметка на извършваните от топлопреносното предприятие доставки.

От приетото в първоинстанционното производство експертно заключение по съдебно-техническа експертиза, което въззивният съд кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че сградата в етажна собственост, в която се намира процесният магазин, е топлоснабдена, като разпределението на топлинната енергия се извършва от третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични проверки за техническа годност.

В процесния магазин няма работещи радиатори, поради което за процесния период е начислена топлинна енергия единствено за сградна инсталация, няма начислявани суми за топла вода и отопление на имота.

Начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № Е-РД01 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, ЗЕ и ОУ на ищеца, като е съобразен и пълния отопляем обем на имота.

Стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на 273,16 лева, какъвто е и възприетият от първоинстанционния съд размер.

3

Предвид гореизложеното, въззивният съд споделя изцяло изводите на СРС, че от събраните по делото доказателства се установяват всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД до размера от 273,16 лева. Ищецът, като топлопреносно предприятие, е доставило топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди в процесния имот, а ответницата, като собственик и единствен ползвател на топлоснабдения имот, се е обогатила със стойността на тази енергия, спестявайки разходите за нейното заплащане.

Обстоятелството, че в имота няма работещи радиатори, е без правно значение в случая, т.к. от заключението на СТЕ се установява, че начислените суми са само и единствено за сградна инсталация. Ищецът има право да получи стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация през процесния период, след като процесният имот е разположен в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост. Приложното поле на чл.

153, ал. 6 ЗЕ е без значение за фактическия състав на неоснователното обогатяване – нормата касае хипотеза на валидно съществуващо правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, при която потребителят е прекратил топлоподаването към отоплителните си тела, но правоотношението продължава да съществува за топлинната енергия отдавана от сградната инсталация. Следователно нормата урежда съществуването на договорно основание за заплащане на енергията за сградна инсталация, съответно нейната неприложимост е предпоставка за уважаване на иска по чл.

59, ал. 1 ЗЗД, а не за неговото отхвърляне. При липса на договор между страните, безспорно ответникът не е потребител на топлинна енергия за сградна инсталация по смисъла на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, и именно това прави възможно уважаването на претенцията, основана на извъндоговорен източник.

Съдът намира, че в случая безспорно се установява имуществено разместване, при което ответницата обективно се е възползвала от доставената от ищеца енергия, отдадена от сградната инсталация, която топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили /в т.см мотивите на Решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на Република България/.

Следователно, когато ползваният от ответника имот е разположен в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, в която съществува сградна инсталация, и при липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че ответникът обективно се възползва от топлинната енергия, която се излъчва от инсталацията и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти в сградата. По този начин ответникът спестява разходи, които би бил задължен да заплати, ако беше сключил договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди с ищцовото дружество.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи също и че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение 4 влиза в сила. В случая решението на административния съд, на което се позовава въззивника в жалбата, е влязло в сила на 25.02.2025 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба за процесния период. Не са релевирани конкретни възражения, че действително доставената топлинна енергия за сградна инсталация е в по-малък обем поради неотчитане на някой от параметрите, посочени в Решение на съда от 23 октомври 2025 година по дело C-760/23 и касаещи изолацията на сградата и на отоплителната система, използваните за тази система материали, респ. отражението на тези обстоятелства върху загубата на топлинна енергия в рамките на самата етажна собственост, поради което и при липса на оплаквания за конкретни неотчетени при разпределението параметри, тези въпроси не са предмет на въззивното производство.