Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 11.04.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 862/2021
Вид
Решение № 68
Подписан
11.04.2022
В сила
11.04.2022
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ГРЪНЧАРОВ, ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ, ИВАН НАЙДЕНОВ РАДКОВСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 325, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 282, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 325, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Плевен, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ИВАН Н. РАДКОВСКИ

ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА в присъствието на прокурора Кр. Цв. Яч. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214400600862 по описа за 2021 година

С присъда № 83 от 24.11.2021 г., постановена по НОХД № 1487/2021 г. по описа на Плевенски районен съд, подсъдимият И.С.С. – роден на **********г., българин, български гражданин, с постоянен адрес:

***********, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН:

**********, бил признат за виновен в това, че на 02.07.2020 г. в гр. Плевен извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – Ж.Ц.Ж. и А.О.К. – служители в група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ – Плевен и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК, му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, чието изтърпяване отложил за срок от три години. Осъдил подсъдимия да заплати сума в размер на 237,90 лева, представляваща направените разноски в досъдебната фаза на процеса в полза на ОД на МВР – Плевен.

Срещу присъдата в законоустановения срок била депозирана въззивна жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник - адвокат И.В., в която се излагат доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Излага съображения за недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянието. Счита, че в хода на досъдебното производство са допуснати 1 съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за установено, че подсъдимият извършил деянието по повдигнатото му обвинение, като доказателствата по делото сочат за извършено престъпление по смисъла на чл. 325, ал. 1 от НК, а не по ал.2. Излага съображения за несъответствие на обвинителния акт с процесуалния закон. Твърди, че наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо.

В законовия срок не са постъпили възражения от Окръжна прокуратура гр. Плевен.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адвокат И.В. поддържа въззивната жалба. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е подложил на обстоен анализ всички доказателства по делото, поради което не е спазил правилата за формиране на вътрешно убеждение и е нарушил правилата на чл. 13,чл. 14 и чл. 305, ал. 3 от НПК. Навеждат се твърдения, че е кредитирал само едни от показанията на свидетелите, а други не, като не са обсъдени техните противоречия. Счита, че действително е осъществен състав на престъпление, но не и по смисъла на повдигнатото обвинение. Счита, че не е било редно да се прочитат показанията на свидетелите Ж., А. и С., дадени пред преходен различен съдебен състав. Моли съда да постанови нов съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр. Плевен, счита въззивната жалба за неоснователна. Намира присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована. Изразява становище обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият И.С.С. поддържа изявлението на своя защитник. Твърди, че е бил пиян, но не е направил нищо, което да обоснове осъждането му. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Плевенският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Плевенският окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че присъдата следва да се потвърди поради следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при правилно описана фактическа обстановка, която е следната:

На 02.07.2020 година подсъдимият И.С. се намирал в град Плевен. В ранния следобед на същия ден, С. посетил кафе „**********“, находящо се в гр. Плевен, у**********. Бил в компанията на свой приятел. И двамата 2 седнали да се черпят с алкохол. Поръчали диня и „Узо“. Разговаряли нормално. След като получил телефонно обаждане, подсъдимият започнал да се кара с придружаващия го мъж. Спътникът на подсъдимия решил да не провокира повече агресивното му поведение и напуснал заведението.

Подсъдимият И.С. продължил да вика, да крещи, да хвърля демонстративно телефона си по пода на заведението. Поръчал си още алкохол. Тогава свидетелката Д.Л., която работела като барман в кафе „**********“ отказала да му сервира, тъй като същият вече бил видимо много пиян, той се обръщал към сервитьорката с думите „Дай узо, ма!“. Подсъдимият С. седнал на служебната маса, като поискал да покаже Л. по телефона си на свой познат, с когото водел видеоразговор. Въпреки категоричния й отказ, С. все пак обърнал телефона си така,че тя да попадне в обхвата на камерата и провел телефонен разговор. Поведението на подсъдимия ставало все по – нетърпимо и притеснително за персонала в заведението и другите клиенти, които се намирали там. Вербалната му агресия се пренесла и по отношение на клиентите в заведението като започнал да ги обижда. Свидетелката Л. и клиентка на заведението направили на подсъдимия забележка за поведението му. Последната го помолила да говори по – тихо, защото не иска да се натоварва. Той от своя страна се обърнал като започнал да я обижда, нарекъл я „ циганка“. След описания по – горе акт на подсъдимия, свидетелката Л. решила да потърси съдействието на охранителна фирма „СОТ-161“, която имала задължение да охранява питейното заведение. Около 19:00 часа Л. ги сигнализирала посредством натискането на паник бутон. На сигнала се отзовали свидетелите Т.С. и И. С.. След като ги видял С. се обърнал към тях с думите „К‘ви сте вие?! Мога да си правя каквото си искам. Вие сте боклуци и помяри“. През това време сервитьорката на заведението обслужвала другите маси, като отново подсъдимият отправил неприлично предложение към служителката, като казал „Искаш ли да ми правиш свирки, ще ти дам 50-100 лева“. С. и С. помолили обвиняемия да си плати сметката и да напусне заведението, тъй като се държал агресивно. След многократни увещания, С. платил сметката си за изпития алкохол, включително цигарите на свидетелката Л., които изпушил и седнал на външна маса пред кафе аперитива. Установилият се във външната част на заведението подсъдим, отново поискал да му бъде сервиран алкохол. След като му отказали, възобновил вербалната си агресия и обиди по адрес на персонала в заведението и служителите на СОТ. На последните на висок глас казал подсъдимият С. заявил, че „ще даде 500 лева за да ги пребият“, ще им даде 500 лева, за да му правят „свирки“. Служителите на охранителната фирма отново помолили подсъдимия да напусне заведението, но последният отвърнал с реплика, че ще даде 500 лв. на някого, за да ги пребие.

Поведението на подсъдимия станало достояние на всички клиенти в заведението. Всички се обръщали, за да го видят, като се възмутили от поведението му. Служителите на охранителна фирма „ СОТ“ потърсили съдействието на полицията, като от своя страна подали сигнал в ОД на МВР.

3

На място били изпратен полицейски екип на Първо РУ на МВР- Плевен в състав свидетелите Ж.Ц.Ж. и А.О.К. - полицаи в група „Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“. Влизайки в заведението и двамата заварили подсъдимия във видимо нетрезво състояние и чули подсъдимият да обижда персонала, служителите на „СОТ-161“ като ги наричал „боклуци“, както и че щял да ги уволнява, както и обиждал и клиентите на заведението. Полицейските служители му се представили и го извели от района на заведението. Предупредили го с протокол за предупреждение да преустанови непристойните си действия, като въпреки това С. отново демонстративно влязъл в заведението и се скарал с персонала.

Ж. и К. повторно го извели от кафе- аперитив „**********“, тогава той започнал да обижда и тях, нарекъл ги „олигофрени“, „боклуци“. Агресивното и непристойно поведение на С. продължило въпреки многократните предупреждения от служителите на „СОТ-161“ и Първо РУ-Плевен. Това наложило С. да бъде задържан. Последният оказал яростна съпротива при поставянето на белезници. Заплашвал на висок глас, че ще уволни полицейските служители, дърпал се и крещял, че не знаят кой е. След като на подс. С. били поставени белезници, същият бил качен в патрулният автомобил и откаран до сградата на Първо РУ на МВР. По време на превозването му дотам подсъдимият не спирал да обижда полицейските служители. Наричал ги „мърши“ и „боклуци“. В сградата на Първо РУ на МВР, подсъдимият бил приведен в помещението за задържане на лица. Там подс. С. станал още по-агресивен – ритал вратата на арестантското помещение, като се опитвал да я разбие. Обиждал полицейските служители наричал ги „шибани полицаи“, плюел по стените, удрял си умишлено главата в стените с цел да се самонарани. Това наложило свидетелят М.В., който същата вечер бил дежурен в арестантското помещение да извика за съдействие колегите си Ж. Ж. и А. К.. Тримата полицейски служители успели да усмирят подсъдимия като го фиксирали с белезници към леглото в арестантското помещение с цел да предотвратят възможностите му да се самонарани.

Изложената фактическа обстановка се счита за установена въз основа на: гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д.Л., Ж. Ж., дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, включително и тези, присъединени по реда на чл. 281, ал. 1 във вр. ал. 1, т. 2 пр.2 от НПК, А. К., дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, включително и тези, присъединени по реда на чл. 281, ал.

1 във вр. ал. 1, т. 2 пр.2 от НПК, М.В., дадени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, включително и тези, присъединени по реда на чл.

281, ал. 1 във вр. ал. 1, т. 2 пр.2 от НПК, Т.С. и И. С., дадени непосредствено в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, както и от експертната интерпретация на процесуално годните доказателствени източници чрез заключението на съдебно – психиатричната експертиза които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

4

Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствения материал без да са допуснати логически грешки при обсъждането му или превратно тълкуване.

Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на свидетелските показания на свидетеля Д.Л., служител в кафе „**********“, доколкото същите са еднопосочни, логични, последователни и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства и приетата от съда фактическа обстановка. Свидетелят Д.Л., споделя в показанията си пред първоинстанционния съд, че била на работа в кафе „**********“ на ул.

„**********“ със своята колежка, когато подсъдимият дошъл със свой приятел. Пил „Узо“ и се скарал с приятеля си, който си тръгнал. Продължил да консумира алкохол. Служителката го помолила да напусне заведението, но той не пожелал. Подсъдимият се държал арогантно, като обиждал и други клиенти на заведението. Това принудило служителката да извика служители на охранителна на „СОТ-161“. Свидетелката споделя, че след като подсъдимият разбрал, че към заведението пристига охрана, казал, че полиция и СОТ „само свирки можели да му правят“. След това дошла и полиция.