Протокол № 28 от 22.10.2020, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 203/2020
- Вид
- Протокол № 28
- Подписан
- 22.10.2020
- Състав
- Светла Миткова Цолова, Даниел Нанев Марков, Мая Петрова Величкова
Цитирани разпоредби
- чл. 116 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 · Наказателен кодекс
- чл. 118 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 320, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 2, 3 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 2, 3 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 2, 3 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
Номер 28
22.10.2020 г.
Апелативен съд – Бургас
Град Бургас
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Секретар:
Прокурор:
Светла М. Цолова
Мая П. Величкова
Даниел Н. Марков
Петя Е. Помакова Нотева
Йордан Сталев Дичев (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20202000600203 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Дичев.
Апелативна прокуратура-Бургас се представлява от прокурор Йордан Подсъдимият Д. С., редовно призован се явява лично конвоиран от служители на ОД „Охрана“-Бургас и заедно със служебния си защитник адв.
М. Г..
Гражданският ищец М. Д., редовно призована, не се явява.
На прокурора е връчен препис от допълнението към въззивната жалба.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
След като се запозна с материалите по делото, изслуша становищата на страните и съобрази, че явяването на гражданския ищец М. Д., която е редовно призована и не е посочила уважителни причина за отсъствието си не е задължително счита, че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Г.: Няма да соча доказателства.
Съдът счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, настоящото въззивно производство е образувано пред Вас по подадената бланкетна жалба от страна на служебния защитник на подсъдимия С. и впоследствие постъпило допълнение към нея по реда на чл. 320, ал. 4 от НПК.
В подадената жалба се твърди само един порок на атакуваната първоинстанционна присъда на Ямболския окръжен съд, а това е явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и се иска изменение на същата в осъдителната част, имам предвид наказателноосъдителната част, с намаление размера на наложеното наказание /то е 15 г. лишаване от свобода, т.е. равно на специалния законовия минимум предвиден по ал. 1 на чл. 116 от НК/.
Второто искане, което е депозирано с въззивната жалба е за отмяна на осъдителната гражданска част на присъдата, с която първата инстанция е присъдила обезщетение за неимуществени вреди на ищцата М. Д. в размер на 5000 лева, като майка на убитата. С допълнението по реда на чл. 320, ал. 4 от НПК се прави доуточнение и по отношение на обстоятелствената част на въззивната жалба. Твърденията са, че присъдата не само е явно несправедлива, но тя е постановена и при нарушение на материалния закон, т.е. въздигнато е още едно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и намек за наличие на третото такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като се казва, че липсват безспорни и категорични доказателства за установяване на определени факта и обстоятелства по делото, което при условие, че същото е протекло в първоинстанционното си производство по реда на съкратеното такова, е малко странно твърдение. Независимо от всичко, коригираме петитума, като се иска вече отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт по реда на чл. 334, т. 2 от НПК в частта, в която подсъдимият е признат за виновен и осъден по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл 2 от НК, или става дума за квалифициращото обстоятелство „особено мъчителен начин за убития“, като се иска в тази част след отмяната на първоинстанционната присъда той да бъде признат за невинен и оправдан, като заедно с това се иска изменение на наказателноосъдителната и гражданскоосъдиталната част на присъдата, като в първата част – говоря за санкционната и наказателна част, да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, 2 т. 1 от НПК като на основание на това, да се намали размерът на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода под специалния минимум предвиден по текста, по който той е признат за виновен и осъден. Тук следва да имаме предвид, че не става въпрос за явна несправедливост на наложеното наказание, а за нарушение на материалния закон, тъй като в рамките на предвидената санкция по текста, по който подсъдимият е признат за виновен и осъден, наказанието е определено точно, то е в рамките на минимума. Или, казано по друг начин, твърди се нарушение на материалния закон, неправилно отказано от съда приложение на възможността предвидена от законодателя по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, да се слезе под минимума при наличие на многобройни и изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Моето становище е, че искането по жалбата е неоснователно, поради което следва да се приеме, че атакуваният пред Вас първоинстанционен съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен, и поради това Ви моля по реда на чл. 338 от НПК да потвърдите обжалваната присъда и в наказателната и в гражданската част.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, спрямо подзащитния ми Д. С. е наложено наказание от петнадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим за извършено от него престъпление с правна квалификация чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 от НК, а именно че деянието, което същият е извършил е с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин.
Считам, че така определеното наказание е явно несправедливо по своя размер, а освен това е постановено и при нарушение на материалния закон, чиито доводи пространно съм изложила в допълнението си към бланкетната жалба-първоначална, така че няма да преповтарям съдържанието на допълнението. Искам само да акцентирам няколко елемента.
Когато първоинстанционният съд е постановил своята осъдителна присъда за извършване на деянието от подзащитния ми по особено мъчителен за убития начин, същият се е задоволил само с факта, че пострадалата В. не е разбирала случващото се с нея и с това се е задоволил да приеме, че същата е убита по особено мъчителен за нея начин. Това доказателство обаче не намира своята опора в съдебномедицинската експертиза на съдебния лекар др Т. Ч., от което безспорно след неговото подробно изчитане се установява, че пострадалата не е изпитвала непрекъснати и силни продължителни болки и страдания от категорията на такива, че да се приеме, че убийството е извършено по особено мъчителен за нея начин. Напротив, нанесените удари на същата - първоначално силен удар в областта на главата с брадва, води до единствения правилен извод според мен, че още от този удар пострадалата Н.
В. е изпаднала в безсъзнателно състояние и при следващите един или два 3 удара нанесени от подзащитния ми, същата не е била в съзнание, за да изпитва такива силни и продължителни болки и страдания. Говорим за един кратък промеждутък от време за нанасяне на тези удари. Поради това считам, че въз основа на богатата константна съдебна практика на съдилищата, която съм изложила в допълнението си към жалбата, би следвало да се приеме, че деянието от Д. С. по настоящото дело не е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин, и е допуснато с такова наказание определено и при квалифициращият състав на чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 от НК допуснато е нарушение на материалния закон прилагайки тази разпоредба без да има опора в събраните и приложени по делото доказателства, поради което моля в тази част на наказателноосъдителната присъда, подзащитният ми да бъде оправдан.
Доколкото липсата на този квалифициращ състав не намира опора в доказателствата, в синхрон със събраните изключителни и многобройни според мен обстоятелства, които намалят неговата мотивация да извърши това престъпление, а именно същият още от първата секунда разказва на сестра си какво е извършил и подава телефон, за да може тя да се обади на полицията по негово изрично настояване. Забележете, подсъдимият въпреки, че има възможност да се укрие, тъй като самото престъпление колкото и да е жестоко, се извършва на четири очи между него и пострадалата, той не бяга, не се крие от полицията, а е допринесъл да бъде веднага същото разкрито и да докаже, че той е автор на това престъпление. Нека се отнесем с необходимото внимание и към много важният елемент, как непрекъснато, самата пострадала със своите обидни думи „умряло куче, алкохолик, без мен не можеш да живееш“, тя също е предизвикала тази негова гневна реакция с последващите резултати.
Освен това, в първата съдебна инстанция преди постановяване на присъдата, подзащитният ми изрази своето критично отношение към извършеното от него и цитирам неговите думи „ако мога да върна времето назад, няма да повторя същото“. Всички тези смекчаващи вината му обстоятелства в синхрон с факта, че липсва квалифициращият състав при извършване на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл 2 от НК, а именно, че е убита по особено мъчителен за нея начин, считам че може да се възползваме и да се приложи нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно да определите наказанието под минимума от визирания в чл. 116 от НК минимум от петнадесет години лишаване от свобода. Поради това ще Ви моля в тази част от присъдата същият да бъде оправдан и съответно да определите по-ниско наказание.
Досежно гражданскоосъдителната част на присъдата, първоинстанционният съд определи със своята присъда граждански иск в размер на 5000 лева за получените в резултат на убийството на дъщеря болки и страдания на гражданския ищец М. Д., която според мен само се 4 нарича майка. Считам, че този размер е прекалено завишен и несправедлив, тъй като отново не се подкрепя от доказателствата събрани и приложени по делото тази М. Д. да проявявала някакви майчински грижи и чувства към дъщеря си Н. В., защото считам, че не е достатъчно само да родиш едно същество и да го изоставиш и само с това да се наричаш майка.
В залата се явява гражданският ищец М. В. Д. .
АДВ. Г.: Да си майка е не само понятие, то е призвание и отговорност.
Отговорност е да изтърпиш първите болезнени колики на бебето, да посрещнеш с трепет първите стъпки, да изстрадаш поникването на първите зъбки, да споделяш с дъщеря си първите трепети свързани с любовта, надеждата че разочарованията ще са по-малко отколкото красивите моменти, да посрещаш радости и болки редом, заедно и винаги по чедото си, а не да го родиш, да изоставиш в дом за сираци в един град, после в друг град и така 35 години да не видиш дъщеря си, да не се интересуваш за нея. Да, наистина, среща между майката М. В. и и дъщерята Н. В. има, но тя е единствено и само по инициатива на дъщерята. След като е издирила майка си в с. И., обл. Ш., Н. е отишла да я види, но е била страшно разочарована от тази среща и го е споделила с подзащитния ми С., затова и при следващата среща, тя го кани да бъде с нея не за друго, а именно за да се убеди той колко са алчни по нейните думи нейните роднини. За мен действително е доказана тази алчност, не заради друго, а от факта, че при разпита си в предходно съдебно заседание, М. В. съобщи, че нямала средства, имала четири деца и не можела да организира погребението на Н.. Н. е погреба Общината, но не там е алчността на нейните роднини. Когато една майка проявява чувства, загриженост и някаква обич, не е необходимо тя да организира погребението, но поне да присъства – нямала средства. Това беше оправданието на М. В., защо не е била на погребението на дъщеря си, но както виждате днес идва, намерила е средства. В Ямбол също дойде пред Окръжен съд и също намери средства, не за друго, а само и единствено за да предяви граждански иск 120000 лева.
Граждански иск, който като майка би следвало да получи, но след като е изпитала болки и страдания от своето чедо, за което тя е милеела. Няма такова нещо, не е събрано доказателство и приложено по делото, че има някаква обич и привързаност на майката към дъщерята. Когато човек иска да направи нещо, той намира време, средства и начин, а когато не иска да направи – намира оправдание и за мен оправданието, че няма средства да присъства на погребението на дъщеря си е достатъчно показателно за липсата на каквито и да е майчински чувства и грижи на М. В. към дъщеря ѝ Н..
В този смисъл моля да занижите размера на присъдените 5000 лева граждански иск за неимуществени болки и страдания до размера, който съдебната практика – богата и константна в тази насока е, да бъде същият определен на 1000 лева единствено и само, защото е родила това дете.