Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 664 от 15.04.2025, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Административно дело 566/2024
Вид
Решение № 664
Подписан
15.04.2025
В сила
08.05.2025
Състав
Слава Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 664

Перник, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II състав, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20247160700566 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р. А. М., от [населено място] против заповед № 675 от 01.08.024 година на кмета на община Р.. Със заповедта е разпоредено на Р. А. М. да премахне незаконно изграден строеж представляващ „Селскостопански сгради-2 броя“, находящи се в [ПИ] по КККР на [населено място], УПИ **, кв. ** по РП на [населено място].

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и се иска да се отмени. Сочи, че са допуснати съществени нарушения при издаване на заповедта, като разпоредените за премахване обекти не са надлежно индивидуализирани и не са налице фактически основания, които да сочат за тяхната незаконност. С оглед на това заповедта е незаконосъобразна и се иска да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. С молби от 18.12.2024 година и от 20.03.2025 година, депозирани по делото жалбоподателят поддържа жалбата и иска заповедта да се отмени като незаконоснъобразна и да му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата- Кметът на Община Р., чрез пълномощника си адв. П. Д., от АК-С.** оспорва жалбата. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Административен съд-Перник, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало по повод постъпили в О. Р. писмо вх. №Р-897-22-00-619 от 01.11.2022 година, с които РДНСК-П. препраща жалба вх. №Р-897-22-01-890 от 25.10.2022 година от живущи на [улица],1** за извършване на проверка.

По повод писмото на РДНСК-П., служители при община Р. са извършили проверка на строеж/обект, находящ се в УПИ **, кв. ** по РП на [населено място]. За извършената проверка е съставен констативен протокол № 1-ВЕ от 09.12.2022 година. От съдържанието на констативния протокола се установява, че в УПИ **, кв. ** по РП на [населено място] са изградени: Масивна жилищна сграда и две сгради от допълващо застрояване, описани като: Склад, от паянтова конструкция, със застроена площ от 10.15 кв. м., който е деклариран с година на построяване 1957 година и Стопанска постройка, изградена по границата на поземления имот в дъното на парцела с площ от 19,4 кв.м., за изграждането на която е представена декларация от 05.08.1972 година за изразено взаимно съгласие за строителство по регулационната граница. Изрично е вписано, че няма незаконно извършено строителство по отношение на сградите в имота. В този протокол е направено предписание за премахване на метален комин, служещ за отвеждане на газовете от отопление на твърдо гориво. При проверката е присъствал Р. М., на когото е връчен протокола.

На 17.04.2024 година е извършена проверка от служители при община Р. в УПИ **, кв. ** по РП на [населено място], които са установили, че металния комин е премахнат. Съставен е констативен протокол № 1469-2/ЕС от 07.04.2024 година.

Междувременно на 03.01.2023 година постъпва възражение, от живущи на [улица]в което се твърди, че по тяхна жалба с вх. №Р-897-22-01-890 от 25.10.2022 година не са предприети никакви действия.

Въз основа на това, в община Р. са постъпили с вх. № АБ-48-00-3 от 04.01.2023 година, с вх. № АБ-48-00-300 от 28.02.2023 година, с вх. № АБ-48-00-1469 от 03.04.2023 година писма от РДНСК-Перник. С тях се изисква да се отговори на четири въпроса, касаещи градоустройствения статут на описаните в констативния протокол строежи и да се представят данни какви действия са предприети към металния комин.

С писмо изх. № АО-48-00-1469/6 от 24.04.2024 година началника на РДНСК е уведомен от Кмета на община Р. за извършените действия.

С поредица писма постъпили в община Р., РДНСК-П. изисква и указва да се проведе процедура по чл. 225 от ЗУТ.

На 22.07.2024 година е извършена проверка от служители при община Р. в УПИ І**кв. ** по РП на [населено място]. Изготвен е констативен акт № 3 от 22.07.2024 г.. В него е посочено, че е извършена проверка на стопански сгради-допълващо застрояване в [ПИ] по КККР на [населено място]. Установен е склад от паянтова конструкцияя със застроена площ от 10.15 кв. м., който съгласно скица-извадка от кадастралната карта на [населено място] е с [идентификатор], с обозначение на предназначението и като жилищна – еднофамилна със ЗП от 18 кв.м.. Тази постройка е описана в нотариален акт като навес с оградни стени със ЗП от 20 кв. м. Установена е и селскостопанска постройка със ЗП от 19.40 кв.м., построена на границата с УПИ **, кв. ** по регулационния план на [населено място]. Постройката е с [идентификатор], с обозначение на предназначението й като селскостопанска сграда със ЗП от 10.00 кв.м., като постройката е описана в нотариален акт, като стопанска сграда със ЗП от 20 кв.м.. В този протокол липсва описание на изграденото, както и липсва онагледено извършено строителство. В протокола има изричен запис, че постройките с идентификатори ** и **.4 са описани в Констативен акт № 1-ВЕ от 09.12.2022 година. За изградените строежи е посочено, че има издадено разрешение за строеж № 6 от 07.08.1980 година. Прието е, че за постройката с [идентификатор] няма издадено строително разрешение, а за постройка ** няма одобрен проект. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Протоколът е изготвен в присъствието на Р. М.. В указания срок не са постъпили възражения.

Въз основа на извършените проверки и съставен констативен акт № 3 от 22.07.2024 г., Кмета на община Р.** издава заповед № 675 от 01.08.2024 година, с която разпорежда премахване на строеж: „Селскостопански сгради-2 броя“, находящи се в [ПИ] по КККР на [населено място], УПИ **, кв. ** по РП на [населено място].

Законосъобразността на тази заповед е предмет на контрол в настоящото производство.

В хода на настоящето съдебно се допусна изслушване на съдебно-техническа експертиза. Заключението по извършена съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р. М. е прието и не е оспорено от страните. Същата като обективно и компетентно изготвена и относима към изясняване предмета на спора се цени. Въз основа на заключението на експерта се приема, че процесните постройки като вид застрояване представляват допълващо застрояване. Процесните сгради фигурират и са нанесени и в отменения план на [населено място] от 1961 година и в кадастралния план на града действал до влизането в сила на кадастралната карта на [населено място]. Съответно в КККР е налице нанасяне на обекти с идентификатори ** и **. Налице е допуснато свързано застрояване, което строителство е реализирано както в имота на жалбоподателя така и в съседния УПИ **, кв. ** по регулационния план на [населено място]. Свързаното застрояване касае [идентификатор], като за изграденото е налице строително разрешение № № 6 от 07.08.1980 година, както и декларация от 05.08.1972 година. Изградената постройка е с площ от 20.00 кв. м., така както е посочена и [нотариален акт], том **, рег. №**, дело № ** от 2012 година. По отношение на сграда с [идентификатор] се приема, че е изградена от кирпичени тухли и с пянтова конструкция. Застроената й площ е 12 кв. м. и служи като склад за инвентар.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от кмета на община Радомир на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, според която норма - кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, когато строежът се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3. Осъществените строежи са V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “в” от ЗУТ. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

В заповедта са обективирани изискуеми за акта реквизити, с оглед на което, по аргумент от чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 225 от ЗУТ, следва извода, че при издаване на обжалваната заповед формално е спазена установената форма. Заповедта обаче е немотивирана и няма посочено годно правно основание, което да сочи към конкретна хипотеза на строеж, който да подлежи на премахване. В този си вид същата няма реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Това е достатъчно основание заповедта да се отмени в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно съответствието й с административнопроизводствените правила настоящия съдебен състав намира, че не са налице нарушения на административно призводствените правила, които да обосноват нейната отмяна. Видно от материалите по делото е съставен констативен акт по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, който е издаден от служители на ответника след оглед на процесния строеж на място и е връчен на жалбоподателя. На лицето е дадена възможност да се запознае с констатациите на органите, да изрази становище по тях и да подаде възражение, от която възможност жалбоподателят не се е възползвал, поради което не е нарушено правото му на защита. Констативния акт е официален писмен документ и предвид неоспорването му от жалбоподателя по предвидения в чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК ред, по отношение на удостоверените с него обстоятелства, лично възприети от длъжностните лица, обвързва съда с материална доказателствена сила. При това положение се приема, че не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, настоящия съдебен състав за да се произнесе прие следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената, като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Следователно упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.

В случая процесният строеж е квалифициран от издателя на заповедта като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Разпоредбата на ал. 2 от ЗУТ има шест предложения, като всяко едно от тях разписва отделна предпоставка за незаконност на строежа.