Определение № 1613 от 20.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1613 гр. София, 20.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20231000501632 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 13552/12.06.2023 г. по описа на САС, депозирана от В. К. М. против определение № 1875/13.02.2023 г. на СГС, I-9 състав по гр.д. № 7465/2022 г. Излагат де доводи, че първоинстанционният съд неправилно определил размера на дължимото се на насрещната страна адвокатско възнаграждение, като го определил погрешно върху интерес в размер на 106 606.90 лева вместо върху 8079.15 лева, какъвто бил действителният материален интерес по делото. Не било съобразено още, че процесуалният представител на ответницата оказал незначително съдействие, изразяващо се само в подаване отговор на исковата молба и явяване в едно заседание. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено в частта, с която на ответницата са присъдени разноски над 733.96 лева.

Насрещната страна Г. Д. В.а – П. не е депозирала отговор на частната жалба.

Настоящият съдебен състав, като разгледа оплакванията на жалбоподателката при съобразяване на събраните доказателства, намира следното:

Гр.д. № 7465/2022 г. е образувано по искова молба на В. К. М. против Г. Д. В.а – П., като с нея е предявен отрицателен установителен иск за собственост върху покривна тераса с паркоместа, подробно индивидуализирана в исковата молба. Ищцата е твърдяла, че е собственик на 9.186% идеални части от 82.50% идеални части от поземлен имот, част от който била и посочената покривна тераса.

С разпореждане от 02.07.2022 г. СГС е дал възможност на ищцата да уточни правния си интерес от отричане правото на собственост на ответницата върху целия поземлен имот при положение, че твърди да е собственик само на идеална част от него.

С молба от 05.09.2022 г. ищцата е уточнила, че предявява иска за установяване, че ответницата не е собственик на 9.186% идеални части от 82.50% идеални части от поземления имот.

С молба от 24.01.2022 г. ищцата е представила данъчна оценка на процесния поземлен имот, издадена на 14.01.2022 г., видно от която данъчната му оценка е 145 605.60 лева, от които за собствените на В. Г. (М.) 0.09186 части същата възлиза на 1

13 375.30 лева.

В съдебно заседание пред СРС, (където първоначално е образувано делото) на 21.06.2022 г. ответницата е представила данъчна оценка на гараж тераса с три паркоместа с площ 114 кв.м. на стойност 106 606.90 лева

С молба от 18.11.2022 г. ищцата е направила отказ от иска, като производството по делото е прекратено с определение от 30.11.2022 г., връчено на ответницата на 09.12.2022 г.

С молба от 06.12.2022 г. Г. В. – П. е поискала да бъде допълнено прекратителното определение в частта за разноските, като й бъдат присъди 4000 лева – платено адвокатско възнаграждение и е представила доказателства за изплащане на същото.

В депозирания на 26.01.2023 г. отговор В. М. е възразила, като включително е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С определение от 13.02.2023 г. СГС е допълнил определението си от 30.11.2022 г., като е присъдил на ответницата 3 662.14 лева. Това определение е връчено на ищцата на 14.03.2023 г., като тя е депозирала частна жалба срещу него на 21.03.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна предвид следното:

Не е спорно между страните, а и това следва от нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК, че при прекратяване на делото на ответника се дължат разноски. В случая ответницата е доказала разноски за адвокат в размер на 4000 лева. Ищцата обаче своевременно е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на това възнаграждение.

Основателността на посоченото възражение следва да бъде разгледано след преценка фактическата и правна сложност на делото, включително при съобразяване какъв е размера на минималното адвокатско възнаграждение, дължимо при конкретния материален интерес по делото, под който съдът не може да намалява адвокатското възнаграждение, дори възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК да е основателно. В случая материалният интерес се определя от данъчната оценка на процесния недвижим имот, предмет на предявения отрицателен установителен иск за собственост – чл. 69, ал. 1, т.

2 ГПК. Доколкото след направеното уточнение с молба от 05.09.2022 г. предмет на иска е правото на собственост на ответницата върху 9.186% идеални части от целия поземлен имот, то и материалният интерес е равен на данъчната оценка за тези 9.186% идеални части, а тя е равна на 13 375.30 лева. В случая не е приложима данъчната оценка за гараж тераса с три паркоместа, която е 106 606.90 лева, защото не собствеността върху нея е предмет на иска (паркоместата не са и отделен обект на собственост, а са идеална част от поземления имот, поради което е и съмнително как е получена посочената данъчна оценка), а 9.186 ид.ч. от поземления имот. При материален интерес 13 375.30 лева, минималното адвокатско възнаграждение според Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действала към 11.04.2022 г., когато ответницата е сключила договор за правна защита, възлиза на 931.26 лева. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените до момента на прекратяването му процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че справедливото адвокатско възнаграждение не надхвърля авансово заплатените от ответницата 1700 лева, до който размер ищцата дължи да репарира сторените разноски. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която на ответницата са присъдени разноски над 1700 лева до 2

3 662.14 лева, а до присъдените 1700 лева обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1875/13.02.2023 г. на СГС, I-9 състав по гр.д. № 7465/2022 г. в частта, в която на Г. Д. В.а – П. с присъдени разноски за адвокатско възнаграждение над 1700 лева до 3 662.14 лева.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1875/13.02.2023 г. на СГС, I-9 състав по гр.д.

№ 7465/2022 г. в останалата обжалвана част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3