Решение № 65 от 23.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. С., 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500757 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК

С решение № 179 от 31.07.2023 год. по гр.д. № 209/2023 год. на РС-Е.П. е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК от С. В. Б. срещу „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, гр. С. за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 15 666,67 лева, от които: 14 114,12 лв. – главница, представляваща задължение по договор за кредит за текущо потребление от 15.02.2005 год., сключен между “Б. ДСК“ АД и ищеца, 1552,55 лв. – просрочени мораторни лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата в съда – 02.01.2007 год. до окончателното изплащане, както и сумата 313 лева – направени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.01.2007 год. по гр.д. № 19/2007 год. по описа на РС-Д., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20158810400322 по описа на ЧСИ Петко Мачкърски рег. № 881 с район на действие ОС-Смолян, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, като неоснователен. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 460 лева юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

1

Ответникът оспорва въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и отговора доводи намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 209/2023 год. на РС-Е.П. е образувано по искова молба на С. Б. против „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, гр. С. отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи посочените по-горе суми, за които е издаден изпълнителен лист от 30.01.2007 год. по ч.гр.д. № 19/2007 год. по описа на РС-Д. въз основа на определение по чл. 242 вр. чл. 237, б. „в“ от ГПК /отм./, ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата в съда – 02.01.2007 год. до окончателното изплащане. Впоследствие – на 15.02.2013 год. по силата на договор за покупко-продажба на вземания, сключен между “Б. ДСК” ЕАД и ответника в настоящото производсто първоначалният кредитор прехвърлил на “ОТП Ф.” ЕАД вземането си от С. Б., ведно с всички привилегии, обезпечения и др. Ищецът научил за цесията по изп. дело № 322/2015 год. на ЧСИ Мачкърски.

Сочи, че правото на взискателя е погасено поради изтичане на петгодишната погасителна давност, което обуславя и правния му интерес от предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК. Това е така, тъй като изпълнителният лист по ч.гр.д. № 19/2007 год. е издаден на 30.01.2007 год., като от този момент до датата на образуване на изпълнителното производство – 20.05.2015 год. е изтекла петгодишната погасителна давност за присъденото вземане за главница, както и тригодишната давност за вземанията за присъдени лихви, т.е. молбата на ответника за образуване на изпълнително производство е подадена след изтичане на посочените давностни срокове. Следователно към момента на образуване на изпълнителното дело срещу ищеца вземанията по издадения изпълнителен лист са били погасени по давност.

Ответникът оспорва исковете в отговора на исковата молба. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 30.01.2007 год. на 02.04.2007 год. Б.та подала молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника Б., като е образувано изпълнително производство по изп. дело № 22/2007 год. по описа на ДСИ при РС-Д., като в молбата на взискателя е посочен конкретен изпълнителен способ – опис и продажба на движими вещи на длъжника. През периода 10.08.2007 год. – 10.09.2007 год. е проведена публична продан, обявена за нестанала поради липса на купувачи. На 25.09.2007 год. е подадена нова молба от взискателя да бъде извършена нова публична продан на описаните движими вещи. По силата на договора за покупко-продажба на вземания от 15.02.2013 год. ответникът в настоящото производство е подал молба за конституиране като взискател по изп. дело № 22/2007 год. на ДСИ при РС-Д.. С разпореждане от 28.05.2014 год. на ДСИ „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е конституиран като взискател. С молба от взискателя по изп. дело № 22/2007 год. от 10.12.2013 год. е поискано прехвърляне на изпълнителното дело на ЧСИ Демерджиева рег.

№ 818 с район на действие ОС-Пловдив. С протокол от 28.05.2014 год. делото е прекратено и изпратено на ЧСИ Демерджиева, като е преобразувано под № 201481804000305. С Постановление от 08.08.2014 год. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, т.

2

8 от ГПК, поради настъпила перемпция. С протокол от 16.04.2015 год. е взет оригинала на изпълнителния лист, като на 20.05.2015 год. взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника с посочен изпълнителен способ – налагане на възбрана върху имот, собственост на длъжника до ЧСИ Мачкърски с рег. № 881 на КЧСИ с район на действие ОС-Смолян, като делото е образувано под № 322/2015 год. С покана за доброволно изпълнение с изх. № 5865/25.05.2015 год. длъжникът С. Б. е уведомен за образуваното срещу него изпълнително дело, както и за сключения договор за цесия от 15.02.2013 год. между първоначалния взискател и ответното дружество. Длъжникът е подал възражение по връчената му нова покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Мачкърски, въпреки че срокът за подаване на възражение е бил изтекъл във вр. чл. 250 от ГПК /отм./ и възможността за това е била преклудирана поради вече връчената му покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 22/2007 год. След образуване на изп. дело № 322/2015 год. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски по молба на взискателя с посочване на конкретен изпълнителен способ, на 27.05.2015 год. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в ТП Държавно ловно стопанство „А.“, с. О., община Е.П., като от 15.06.2015 год. по делото са започнали ежемесечно да постъпват суми, като повечето от тях са от наложения запор върху трудовото възнаграждение. На 26.06.2015 год. е вписана възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжника: ½ ид.ч. от УПИ Х-197 в кв. 17 по ПУП на с. Т., община Д. с площ 561 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда на два етажа. На 11.02.2020 год. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в „Т. Б.“ АД. На 12.02.2020 год. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение в Институт за гората. През периода от 15.06.2015 год. до 05.12.2022 год. по делото са постъпвали ежемесечно суми, като изп. дело № 322/2015 год. не е перемирано, нито вземанията са погасени по давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск по чл. 439 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 242 от ГПК /отм./, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът твърди новонастъпили след влизане в сила на определението от 29.01.2007 год. по гр.д. № 19/2007 год. на РС-Д. факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите 3 има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК, изключващ изпълняемото право. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според чл. 111, б. „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, според която, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Това е така, тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на определение от 29.01.2007 год. по гр.д. № 19/2007 год. на РС-Д., издадено на основание чл. 237, б. „в“ от ГПК /отм./. Според утвърдената съдебна практика - решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК и затова имащо задължително за съдилищата приложение / т.2 ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/ и др. е прието, че с оглед на законодателната уредба на издаването на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, определението на съда по чл. 242 ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Правните последици на акта не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес. В цитирания акт е прието, че молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание следва да се квалифицира като предприемане на действие за принудително изпълнение и като такова същата прекъсва давностния срок съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, но доколкото определението по чл. 242 ГПК (отм.) и издаденият въз основа на него изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, от прекъсването на давността срокът на новата давност по чл.

117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.

По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за процесното вземане за главница е пет години, а за вземането за лихви – три години /чл. 111, б. „в“ от ЗЗД/.

Въз основа на издадения изпълнителен лист на 02.04.2007 год. е образувано изп. дело № 22/2007 год. на ДСИ при РС-Д., като от този момент давността за вземането се счита прекъсната съгласно съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 год. тълкуване давността е спряла да тече по време на изпълнителното производство на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД и не е текла до прекратяването му по 4 силата на закона, прогласено с постановление от 08.08.2014 год. Спирането на давността не следва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/1980 год., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 год., постановено по тълк. дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, а именно – на 26.06.2015 год. Това е така, тъй като давността спира да тече само през времетраенето на изпълнителното производство, като разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение предполагат висящност на изпълнителното производство и неизтекла давност. В случая изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона още на 25.09.2009 год. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като последното искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ е направено на 25.09.2007 год. с молбата от взискателя за извършване на нова публична продан на описани движими вещи, т.е. преди 26.06.2015 год., когато е отменено ППВС № 3/1980 год. Поради това новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата, на която е перемирано изпълнителното производство и е изтекла на 25.09.2014 год. за вземането за главница, респ. с изтичането на 3 години за вземането за лихви. Без правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога е направил това. При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. "перемпция", като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия, т.е. прекратяването на изпълнителното производство става по право. През периода 25.09.2009 год. – 25.09.2014 год. не са поискани и предприети каквито и да било изпълнителни действия, поради което вземането е било погасено по давност. Едва на 20.05.2015 год., т.е. след изтичането на давността, взискателят е поискал образуване на ново изпълнително дело /№ 322/2015 год. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски/ и е посочил конкретен изпълнителен способ – възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, като към този момент вземанията са били погасени поради изтичане на петгодишна давност за главницата и тригодишна – за вземането лихви.