Решение № 75 от 18.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Ловеч, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500694 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 260003/15.08.2024 г., по гр.д. № 844/2020 г. на РС Ловеч, съдът е признал за установено по отношение на В. М. Д., че поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на гр. ***, целият с площ от 835 кв.м, с идентификатор *** по КККР на ***, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 1026, парцел 13, кв. 55, при съседи на имота по скица: имот № ***, имот №

***, имот № ***, имот № *** и имот №

***, заедно с находящите се в имота едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 53 кв.м, на един етаж, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, едноетажна паянтова жилищна сграда - лятна кухня, с идентификатор № ***, със застроена площ от 23 кв.м, на един етаж, предназначение - жилищна еднофамилна сграда и с другите подобрения в имота, е собственост на Д. Ц. А. и е осъдил ответника В. М. Д. да предаде владението на ищеца Д. Ц. А.. Решението е обжалвано от В. М. Д. с въззивна жалба (уточнена от адв. Д. С.), в което са изложени оплаквания за неговата неправилност, свеждащи се до необоснованост и противоречие с материалния закон, в следните аспекти: произнасяне от районния съд по искане, с каквото не е сезиран – при заявено искане за постановяване решение против М.В. Д., съдът е признал за установено по отношение на В. М. Д., че недвижимият имот е собственост на Д. Ц. А.; несъгласие с изводите на районния съд, че за ответника липсва възможност да придобие имота по давност, поради липса на доказано владение от неговия праводател, което да присъедини към своето 1 владение; изграден от районния съд извод за съществуваща възможност за ответника да демонстрира спрямо ищеца намерението си на владелец на вещта, като едновременно с това съдът е отнел възможността на В. М. Д. да го докаже. Във въззивната жалба е изведено искане за обявяване нищожност на решението, алтернативно за неговата отмяна и решаване на спора по същество, респ. за връщане на делото на районния съд, който да продължи съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия Д. Ц. А. не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивникът В. М. Д. (заместил починалия М.В. Д.) участва в съдебното заседание чрез назначения от съда процесуален представител адв. Д. С., която поддържа жалбата, навежда доводи за нейната основателност, моли за отмяна на решението, за отхвърляне на предявения иск.

Въззиваемият вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С. Д., която оспорва въззивната жалба, като в хода на устните състезания излага съображения за правилност на обжалваното съдебно решение и прави искане за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предявеният ревандикационен иск се основа на твърдения за придобиване на имота чрез покупко-продажба от „Турист Тръст“ ЕООД, извършена на 14.01.2020 г. с нотариален акт № 3, том І, дело № 3/2020 г. на Нотариус Младен Дойнов, за установена от М.В. Д. фактическа власт върху имота без основание и за отказ да го напусне, въпреки отправената от ищеца покана. От ответницика М.В. Д. е направено защитно възражение за придобиване на имота по давност, чрез десет годишно владение – в периода от 12.01.1996 г. до 19.06.2006 г., както и след това от 2008 г. до януари на 2020 г., когато е извършена продажбата му на ищеца.

Първоинстанционният съд е обявил решението си, произнасяйки се по заявените от страните искания и възражения – с уважаване на предявения ревандикационен иск, отхвърляйки доводите за придобиване на имота по давност от ответника. Произнасяйки се по заявените от страните искания и възражения, съдът е останал в рамките на търсената от тях защита.

Постановявайки решението против В. М. Д. съдът е отчел настъпилата в хода на първоинстанционното производство смърт на първоначалния ответник М.В. Д. и заместването му само от този призован към наследяване наследник, доколкото от Д. М.а М. (другото дете на наследодателя) има вписан отказ от наследството на М.В. Д.. С оглед извода за допустимост на атакуваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата и в настоящата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 136, том VIIІ, дело № 927/2006 г. на нотариус Нели Хаджикръстева, „ДЗИ Банк“ АД е 2 призната въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот на съдия изпълнител, издадено по изп. д. № 245/1995 г. на СИС при РС Ловеч, вписано в Агенция по вписванията под № 7161/19.09.2006 г., т. IX, за собственик на поземлен имот, находящ се в гр. ***, целият с площ от 830 кв.м, с планоснимачен № 1026, урегулиран в парцел XIII, кв. 55, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и други подобрения.

Видно от нотариален акт № 62, том VIIІ, дело № 993/2008 г. на нотариус И.Ц., на 09.12.2008 г. „Юробанк и Еф Джи България“ АД продава на „Турист Тръст“ ЕООД поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на гр.

***, целият с площ от 835 кв.м, с идентификатор *** по КККР на ***, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 1026, парцел 13, кв. 55, при съседи на имота по скица: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №

*** и имот № ***, заедно с находящите се в имота едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 53 кв.м, на един етаж, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, едноетажна паянтова жилищна сграда - лятна кухня, с идентификатор № ***, със застроена площ от 23 кв.м, на един етаж, предназначение - жилищна еднофамилна сграда и с другите подобрения в имота.

От нотариален акт № 3, том І, дело № 3/2020 г. на нотариус И.Ц. се установява, че на 14.01.2020 г. „Турист Тръст“ ЕООД продава на Д. Ц. А. поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на гр. ***, целият с площ от 835 кв.м, с идентификатор *** по КККР на ***, заедно с находящите се в имота едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор № *** и едноетажна паянтова жилищна сграда-лятна кухня, с идентификатор № ***, заедно с другите подобрения в имота.

С решение № 50027/28.02.2022 г., по гр.д. № 2353/2022 г. на Върховния касационен съд на Република България (ВКС) е отменено решение № 36/21.02.2022 г., по в.гр.д. № 521/2021 г. на ОС Ловеч, като вместо него е постановено отхвърляне на предявения от М.В. Д. против Д. Ц. А. и „Турист Тръст“ ЕООД установителен иск по чл. 124 ГПК за признаване правото на собственост върху поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на гр. ***, целият с площ от 835 кв.м, с идентификатор *** по КККР на ***, заедно с находящите се в имота едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор № *** и едноетажна паянтова жилищна сградалятна кухня, с идентификатор № ***, претендирано въз основа на давностно владение.

Установява се от удостоверение за наследници изх. № АО-58/17.01.2024 г. на Община Летница, че М.В. Д. починал на 01.01.2024 г. и оставил за свои наследници В. М. Д. и Д. М.а М. (негови деца), а от удостоверение на Районен съд Ловеч – че по подадено от Д. М.а М. заявление вх. № 2100/20.02.2024 г. е вписан в особената книга на съда отказ от наследството на М.В. Д..

От показанията на свидетелите В.А.А. и И.Г.И. се установява, че имотът в ***, находящ се на улица ***, се обитавал от М.В. Д. и неговата съпруга до смъртта им, че след смъртта им в имота останал да живее техният син В. М.

Д.. От показанията на свидетелите се установява, че Д. Ц. А. „изкупил имота от банката“, както и че ответникът В. М. Д. отказвал да му го предаде, считайки го за свой.

3

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на *** ведно с построените в него сгради (с идентификатори *** и ***) и подобрения, е основателен.

Ищецът Д. Ц. А. е придобил имота от „Турист Тръст“ ЕООД на твърдяното придобивно основание - договор за покупко-продажба, извършен в изискуема по закон форма (нотариален акт). При наличие на влязло в законна сила съдебно решение № 50027/28.02.2022 г., по гр.д. № 2353/2022 г. на ВКС, с която състав на същия съд е отхвърлил иска на М.В. Д. против Д. Ц. А. и „Турист Тръст“ ЕООД за установяване правото на собственост върху поземления имот и сградите в него, следва да се приеме не само, че ищецът не притежава правото на собственост върху същия имот, но и че такова права няма и неговият наследник В. М. Д., който е обвързан от установителното действие на съдебния акт (чл. 298, ал. 2 ГПК). В този смисъл е неоснователно направеното от М.В. Д., поддържано от заместилия го в процеса В. М. Д., правоизключващо възражение за придобиване на имота по давност. Това възражение е погасено от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 2353/2022 г. на ВКС, защото с него е отречено заявеното от М.В. Д. основание за придобиване на имота по давност, чиито времеви предели са идентични на тези, на които се основава защитното възражение за придобивна давност по настоящето дело. В този смисъл е неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че за ответника липсва възможност да придобие имота по давност, поради липса на доказано владение от неговия праводател, което да присъедини към своето владение. Поради отхвърляне на установителния иск за собственост на М.В. Д. против Д. Ц. А. и „Турист Тръст“ ЕООД, предявен на основание придобивна давност, ответникът В. М. Д. и неговия наследодател М.В. Д. могат да противопоставят на Д. Ц. А. (ищецът по настоящия ревандикационен иск) възражение за придобиване на имота по давност, само ако са установили владение с характеристиките по чл. 79 ЗС след влизане на решението в сила (28.02.2022 г.), са каквото в случая липсва и не би могло да бъде доказано.

След като Д. Ц. А. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, заедно с находящите се в него едноетажна паянтова жилищна сграда с идентификатор № *** и едноетажна паянтова жилищна сграда-лятна кухня, с идентификатор № ***, а ответникът В. М. Д. е установил фактическа власт върху него, без да притежава права върху него, позволяващи му да упражнява същата власт, искът по чл. 108 ЗС се явява основателен. До този краен извод по същество е стигнал и районният съд, с оглед на което обжалваното решение е правилно, а въззивната жалба –неоснователна по изложените в нея оплаквания.

Неоснователно е оплакването за извършено от съда произнасяне по искане, с каквото не е сезиран. Районният съд е признал за установено по отношение на В. М. Д., че недвижимият имот е собственост на Д. Ц. А., отчитайки настъпилото приемство в процеса на страната на ответника М.В. Д. (чл. 227 ГПК), поради което не е допуснато нарушение на диспозитивното начало.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на иска съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

4

При този изход на делото въззивникът следва да заплати разноските на въззиваемия, които са доказани в размер на 1000 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение).

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003/15.08.2024 г., по гр.д. № 844/2020 г. на РС Ловеч.

ОСЪЖДА В. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, улица *** да заплати на Д. Ц. А., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1000 лв., представляваща сторените по делото разноски за въззивната инстанция.