Решение № 3770 от 22.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3770 гр. Пловдив, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20265330100116 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ищеца Й. А. Т. против ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869.

Ищецът твърди, че на 30.08.2024 г. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ****** (посочен от ищеца и под № *****), по силата на който му е предоставена в заем в брой сумата от 1000.00 лева. Договорът е сключен за срок от 13.09.2024 г. до 06.12.2024 г., разпределен на 7 двуседмични вноски. Посочените в чл. 3 от договора параметри са: Годишен процент на разходите (ГПР) — 65,2%; Фиксиран годишен лихвен процент — 50%; обща сума за плащане — 1088.58 лв., разпределена на една вноска от 19.44 лв. и 6 вноски по 178.19 лв., като договорната възнаградителна лихва за периода възлиза на 88.58 лв.

Ищецът поддържа, че в чл. 5 от договора е въведено тежко и неосъществимо задължение за предоставяне в 3-дневен срок на обезпечение — безусловна банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на изключително рестриктивни условия за доход и кредитна история. В чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 360.42 лв., която съгласно ал. 2 се заплаща разсрочено съобразно погасителния план. Твърди се, че тази сума е била предварително начислена и включена в погасителния план още при самото сключване на договора, в резултат на което реалните двуседмични вноски са фиксирани на 207.00 лв., а общата сума за връщане е станала 1449.00 лв. Ищецът е заплатил изцяло сумата от 1449.00 лв., като последното плащане е извършено на 03.12.2024 г. чрез 1 рефинансиране с нов договор за кредит № *****, сключен с праводателя му.

С оглед на това, ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е изначално недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като отразеният в договора ГПР (65,2%) е неточен, заблуждаващ и не включва реалните разходи по кредита (вградената неустойка), с което е нарушена и забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за петкратно превишение на ГПР над законната лихва. Поддържа се също, че клаузата за неустойка в чл. 11 е нищожна поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД), тъй като не изпълнява присъщите си функции, а служи за неоснователно обогатяване и представлява „скрита“ лихва. Поради недействителността на договора, ищецът счита, че дължи само главницата от 1000.00 лв., а платената горница от 449.00 лв. е получена от ответника без основание. Предявява се иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 449.00 лв. (с левова равностойност на 229.57 евро), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. В условията на евентуалност е предявен иск за сумата от 360.42 лв. (равностойност на 184.27 евро), представляваща недължимо платена неустойка.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД не е подал писмен отговор в законоустановения срок и не е изразил становище по иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъждане на доводите на ищеца и служебна проверка на валидността на потребителския договор, съдът намира следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 23 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В настоящия казус основанието за извършените плащания е сключеният Договор за потребителски кредит. Ищецът обаче претендира недействителност на целия договор, което по силата на чл. 23 от ЗПК редуцира задължението му единствено до връщане на чистата стойност на главницата.

По отношение на валидността на договора: От фактическа страна се установява, че при отпусната главница в размер на 1000.00 лв. за срок от около три месеца, в погасителния план на кредита още от първия ден е заложена обща сума за плащане от 1449.00 лв., включваща т.нар. „неустойка за непредоставяне на обезпечение“ в размер на 360.42 лв. Тази неустойка е разсрочена на равни вноски паралелно с главницата и лихвата.

Съдът намира, че клаузите на чл. 5 и чл. 11 от процесния договор, уреждащи задължението за обезпечение и последиците от неговото непредоставяне, представляват класическо заобикаляне на императивните норми на ЗПК. Изискванията за поръчителите (доход в троен или двоен размер на МРЗ, липса на каквито и да е други кредити, безупречно ЦКР и служебни бележки), предвидени за изпълнение в рамките на едва 3 дни за кредит в размер на 1000.00 лв., са житейски и практически нереални и изначално неосъществими за средностатистическия потребител. Още при подписването на договора за кредитора е било напълно ясно, че това обезпечение няма да бъде предоставено, поради което сумата на неустойката автоматично е калкулирана в общата стойност на кредита и погасителния план.

2

Поради това, тази сума по своето правно естество не съставлява неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, тъй като няма нито обезпечителна, нито санкционна, нито обезщетителна функция. Тя няма за цел да поправи вреди от неизпълнение (доколкото кредиторът не търпи вреди от липсата на обезпечение за такъв кратък период и нисък размер), а има за цел единствено да генерира допълнителен доход за кредитодателя. Следователно, сумата от 360.42 лв. представлява цена на кредита („скрита лихва“) и пряк разход за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Като разход, тя е трябвало задължително да бъде съобразена и включена при изчисляването на Годишния процент на разходите (ГПР). В договора обаче е деклариран ГПР в размер на 65,2%, изчислен единствено върху чистата договорна лихва. Реалният ГПР, с включването на тази задължителна такса (неустойка), надхвърля драстично посочения и преминава границата, уредена в чл. 19, ал. 4 от ЗПК (петкратния размер на законната лихва за просрочие). Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузите, предвиждащи разходи над този таван, са нищожни.

На следващо място, неотразяването на реалния ГПР в текста на договора съставлява тежко нарушение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочването на неточен, занижен ГПР е еквивалентно на липса на такова посочване и въвежда потребителя в заблуждение (нелоялна търговска практика по ЗЗП). Законодателят е предвидил изрична санкция за неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК — съгласно чл. 22 от ЗПК договорът е изначално недействителен.

При недействителност на договора за потребителски кредит се прилага правилото на чл. 23 от ЗПК — потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита (главницата).

Всичко платено над размера на главницата от 1000.00 лв. е платено без правно основание и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

По делото е доказано по безспорен начин чрез представените писмени доказателства и признанията на страните, че ищецът е заплатил на ответника обща сума от 1449.00 лв.

(включително чрез окончателното рефинансиране). Получената над главницата от 1000.00 лв. сума възлиза точно на 449.00 лева. Тъй като договорът е недействителен, ответникът е изправен пред задължението да възстанови тази сума на ищеца. Предявеният главен иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 449.00 лв. (с посочена равностойност от 229.57 евро), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С оглед на пълното уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения иск за сумата от 360.42 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответното дружество дължи на ищеца направените по делото съдебно-деловодни разноски в пълен размер, съобразно представения списък с разноски и доказателствата за плащането им.

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на Й. А. Т., ЕГН: ********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, сумата от 449.00 лв. (четиристотин четиридесет и девет лева), с посочена равностойност 229.57 евро (двеста двадесет и девет евро и петдесет и седем евроцента), представляваща недължимо платена сума над главницата по недействителен Договор за потребителски кредит № **********г. (посочен в петитума под № ********) от 30.08.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда — 7.1.2026 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ЗАПЛАТИ на Й. А. Т., ЕГН:

********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 25,57 евро, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. на чл38 ЗА в размер на 204 евро.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд — Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

4