Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 433 от 25.09.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 1215/2024
Вид
Решение № 433
Подписан
25.09.2024
В сила
17.02.2025
Състав
Асен Иванов Даскалов

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 211 ал.2 т.2 · Закон за горите
  • чл.257 ал.1 т.2 · Закон за горите
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. ***, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20244430201215 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 121/04.06.2024 г. на ДИРЕКТОР на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ-ЛОВЕЧ, на Б. Н. П. ЕГН:

**********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 350 лв./триста и петдесет/ лева, на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите /ЗГ/, за извършено нарушение по чл.15 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Санкционираното лице обжалва Наказателното постановление /НП/ като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъответствие между отразената в АУАН правна квалификация на нарушението /по чл.15 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии/ и тази, която е отразена в НП /по чл.15 ал.1 т.2 от същата Наредба/, с което нарушителят е лишен от възможността надлежно да упражни правото си на защита. Наред с това счита, че нарушението е недоказано и почива на предположения. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на сторени в хода на производството, разноски за адвокатски хонорар.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат съображенията, изложени в жалбата като допълват, че преди издаването на НП, не е била извършена пълноценна проверка, която да доведе до изясняване 1 на релевантните факти и обстоятелства на случая. Пледират за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на сторени в хода на производството, разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева /л.6 от делото/.

За ответната страна – ДИРЕКТОР на РДГ-ЛОВЕЧ, се явява съответен юрисконсулт, който оспорва жалбата.

Счита, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на процесуалните и материални правила на Закона и пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно; отправя възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар, както и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева; представя писмени бележки, в които доразвива съображенията си.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 001119/02.02.2024г. от страна на А. В. В. – горски инспектор при РДГ-ЛОВЕЧ, в присъствието на свидетеля К. В. Г. и нарушителя – Б. Н. П.. Съставен е за това, че на 19.01.2024г. в 12:52:01 часа, в землището на гр.***, общ.***, отдел 305, подотдел „о“, частна горска територия /ЧГТ/ с GPS координати *** северна ширина /N/ и *** източна дължина /Е/, Б. П., като лице по чл.211 ал.2 т.2 от Закона за горите /Удостоверение №**** от 2011 г./, е издал превозен билет № ***, за категория дърва, сортимент дърва, дървесен вид акация, с общо количество 5 пр.м3 /пет пространствени кубически метра/, за товарно превозно средство с рег. № ***, с направление обл. ***, общ.ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, гр.ТРЪСТЕНИК, ул. „***“, като в превозния билет не е посочен точен адрес за мястото на доставка, което не позволява да се определи точното местоположение на доставка. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.257 ал.1 т. 2 вр.чл. с чл. 211 ал.2 т.2 ЗГ вр.чл.15 ал.1 т.1 вр.чл.15 ал.1 т.2 вр.чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. При съставяне на АУАН, не били направени възражения. Такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Описаната по – горе фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган. Същият прецезирал правната квалификация на нарушението, като премахнал от нея разпоредбата на чл.15 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. /“НАРЕДБАТА“/. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Б. Н. П. ЕГН: **********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 350 лв./триста и петдесет/ лева, на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите /ЗГ/, за извършено 2 нарушение по чл.15 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.27, л.39 - 43 от делото/. Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Споменатото по-горе извеждане на разпоредбата на чл.15 ал.1 т.1 от НАРЕДБАТА, от правната квалификация в Наказателното постановление, представлява допустимо нейно прецизиране и не може да се разглежда на плоскостта на нарушенията на процесуални правила. Прочее, същата разпоредба гласи „Забранява се: издаването на превозни билети в нарушение на изискванията, определени с тази наредба и/или със заповедта за определяне на съответния образец…“ - т.е. наличието или липсата на тази разпоредба в правната квалификация, нито се отразява негативно върху яснотата на същата квалификация, нито – препятства по някакъв начин, пълноценното упражняване на правото на защита на нарушителя. Тук е мястото да бъде отбелязано, че като цяло, както правната квалификация в АУАН, така и тази в НП, търпят критика. Единствената разлика между едната и другата, както вече беше отбелязано, се състои в извеждането на чл.15 ал.1 т.1 от НАРЕДБАТА, като съгласно приетото в Наказателното постановление, се касае за нарушение по чл.257 ал.1 т. 2 вр.чл. с чл. 211 ал.2 т.2 ЗГ вр.чл.15 ал.1 т.1 вр.чл.15 ал.1 т.2 вр.чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Следва да бъде напомнено, че чл.257 ал.1 т.2 ЗГ представлява административнонаказваща разпоредба и по правило – не е необходимо нейното посочване, освен в НП - като правно основание за налагане на конкретен вид и размер на административно наказание/имуществена санкция. Отделно от това, чл. 211 ал.2 т.2 ЗГ е обща разпоредба, определяща кръга на лицата, които имат право да издават превозни билети, а чл.9а от НАРЕДБАТА гласи „Лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.“ – т.е. отново е налице обща по характер правна разпоредба, която няма пряко отношение към нарушението, предмет на административнонаказателното производство.

Единствено безспорно относима в случая, е разпоредбата на чл.15 ал.1 т.2 от НАРЕДБАТА, според която „Забранява се: издаването на превозни билети, в които не е посочен точен адрес и/или други данни за мястото на доставка или претоварване на дървесината или посоченият адрес или данни са непълни и/или неточни и не позволяват да се определи точно местоположението на доставката или претоварването…“. Видно е, че е налице забранителна по своя характер правна разпоредба, имаща пряко отношение към фактите и обстоятелствата на случая, а всички други гореспоменати законови разпоредби, не биха могли да се определят като нищо друго, освен като 3 своеобразен баласт в правната квалификация. Все пак, следва да бъде подчертано, че независимо доколко тромава /и определено неотличаваща се с блестяща юридическа прецизност/ е правната квалификация, дадена както в АУАН, така и в НП, очевидно е, че същата не води до неясноти относно това за какво нарушение, с какви обективни и субективни признаци, е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. В този смисъл, обсъдените по-горе своеобразности на дадените от актосъставителя и административнонаказващия орган, правни квалификации, със сигурност не повлияват негативно, упражняването на правото на защита на нарушителя и следователно – не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в очертаната насока. Същевременно, предвид изложените в настоящия абзац юридически доводи, Съдът намира за необходимо да отбележи, че прецизната правна квалификация на нарушението се свежда до такова по чл.15 ал.1 т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, поради което, по-нататък няма да обсъжда коментираните по-горе, ненужни препратки към други правни разпоредби.

Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите А. В. В., К. В. Г., както и писмени доказателства /л.14 – 16, л.45, л.49, л.70, л.77 от делото/. Показанията на свидетелите В. и Г. Съдът преценява като относително подробни, непредубедени и добросъвестни.

Същите са в потвърждение на отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка, а в нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и поконкретно – преписи на Превозен билет № ***, Удостоверение №**** от 2011 г., справка за нарушения на Б. П. по ЗГ. От тези доказателствени материали се установява по убедителен начин изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът приема същата за доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря.

Както беше отбелязано и по-горе, съобразно чл.15 ал.1 т.2 от НАРЕДБАТА, „Забранява се: издаването на превозни билети, в които не е посочен точен адрес и/или други данни за мястото на доставка или претоварване на дървесината или посоченият адрес или данни са непълни и/или неточни и не позволяват да се определи точно местоположението на доставката или претоварването…“. Видно е, че се касае за императивна и забранителна по характера си, правна разпоредба и също така е видно, че при описаните по-горе условия на време, място и обстановка, Б. Н. П. е нарушил същата цитираната законова забрана, тъй като е издал процесния превозен билет, без посочване на точния адрес относно мястото на доставка. В този смисъл, Съдът намира, че нарушението по чл.15 ал.1 т.2 от НАРЕДБАТА, извършено от страна на жалбоподателя, се явява доказано по несъмнен начин.

В съответствие с изложените дотук фактически и правни доводи, 4

Съдът намира, че правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.257 ал.1 т.2 от Закона за горите, съобразно която административнонаказваща разпоредба, „Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми…“. Относно размера на наложеното административно наказание – 350 лева глоба – видно е, че същият е към минимума и съответства на обстоятелствата на случая. В тази насока следва да бъде отбелязано, че според представената от страна на наказващия орган справка, П. е наказван в миналото за друго нарушение на ЗГ, а видно от справката за съдимост, жалбоподателят е и освобождаван от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, за престъпление по чл.235 ал.6 вр.ал.1 НК, т.е. такова, отново свързано с обществените отношения, регламентиращи стопанисването на горския фонд. Именно предвид тези обстоятелства, няма как да се приеме, че случаят е „маловажен“, още повече, че не се установяват доказателства в посока на това, че обществената му опасност е по-ниска от обичайния случай на нарушение по чл.15 ал.1 т.2 от НАРЕДБАТА; впрочем, същото нарушение, е формално по своя характер, т.е. не предполага настъпването на определени вредни последици в обективната действителност, освен самото изпълнително деяние.