Решение № 256 от 10.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Велико Търново, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500335 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 44 от 29.01.2025 г. по гр.д. № 842/2024 г. на Окръжен съд Русе е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на В. А.

В. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 8500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от повдигнато на 07.04.2022 г. обвинение по ДП № 435-Д-19/2019 г. на РУ гр. Сливо поле за престъпление по чл. 195, ал.

1, т.3, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК, по което е постановена оправдателна присъда по НОХД № 996/2023 г., влязла в сила на 26.06.2024 г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 26.06.2024 г. до окончателното изплащане, като искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 30000 лв., ведно със законна лихва върху тази разлика, е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от 1

Прокуратурата на Република България, като решението се обжалва в частите, в които са уважени исковете за неимуществени и имуществени вреди. Оспорва се претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е доказана връзката между незаконното обвинение и породилите се вреди. Не се доказа влошено здравословно състояние, и причинноследствената му връзка с наказателното производство. В досъдебната и съдебната фаза производството е продължило около 1 година, поради което то не е протекло извън рамките на разумния срок, съобразно правната и фактическата му сложност. Прокуратурата на Република България не трябва да носи отговорност за продължителността на делото в съдебната му фаза, където друг орган се явява ръководно – решаващия и продължителността зависи от него. Спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение. С виновното си поведение ищецът сам е допринесъл за настъпилите вреди.

Повод за образуване на наказателното производство е именно неправомерното поведение на ищеца, а след предявяване на обвинението той не е дал обяснения. С това поведение е попречил на органите на досъдебното производство да извършат съответен анализ на доказателствата, което е станало причина да бъде изготвен обвинителен акт и внесен в съда. С оглед на това се сочи, че са налице основанията на чл. 5 ЗОДОВ за отпадане отговорността на ответника, поради изключителната вина на ищеца, евентуално за нейното намаляване, поради виновния му принос.

Определеното обезщетение от 5000 лв. е изключително завишено и несъответно на претендираните вреди. С оглед изключителната вина на ищеца не се дължи и обезщетение за имуществени вреди. Сочи се, че размерът на платеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство е прекомерен, и не съответства на правната и фактическа сложност на водените производства.

Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваните части, вместо което се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност – да бъдат намалени размерите на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК В. В. е депозирал отговор, с който заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Против постановеното решение е постъпила насрещна въззивна 2 жалба от В. А. В., като решението се обжалва в отхвърлителната част по отношение на предявения иск за неимуществени вреди. Сочи се, че в случаите на влошаване на здравословното състояние, причинено от действията на Прокуратурата, както е при ищеца, справедливият размер на присъденото обезщетение следва да е по-висок. От медицинската документация, приложена по наказателното дело, се установява, че по време на наказателното производство, от стрес, притеснение и напрежение, той е получил втори инфаркт. Макар че наказателното производство от момента на повдигане на обвинение до внасяне на делото в съда, да е продължило около една година, същото е било образувано три години по-рано – през 2019 г., и през този период ищецът е бил викан на няколко пъти в полицията, за да дава обяснения, обявяван е за издирване, като още от тогава е започнал да изпитва негативни емоции, засилили се след повдигането на обвинение. Това обосновава тезата за протичане на наказателното производство извън разумния срок. С оглед на това се излага, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди се явява силно занижено и не отговаря на изискванията за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Отправено е искане решението да се отмени в обжалваната част, вместо което се постанови друго, с което се уважи предявеният иск изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България е депозирала отговор по насрещната жалба, с който се оспорва същата.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, 3 съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. А. В. против Прокуратурата на Република България за репариране на неимуществени и имуществени вреди, търпени вследствие на повдигнато и поддържано обвинение на 15.04.2022 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК, внесено в съда, като наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Преди това, на няколко пъти, през 2019, 2020 и 2021 г. бил викан в РУ гр. Сливо поле, за да дава обяснения на течащата предварителна проверка, която била започнала по случая. Във връзка с незаконното обвинение претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, в общ размер на 8500 лв., съгласно договори от 29.03.2023 г., приложен по ВНОХД № 330/2023 г. на Окръжен съд Русе, за сумата от 2800 лв., от 13.12.2023 г., приложен по ЧНД № 16975/2023 г. на Районен съд София за сумата 2200 лв., от 09.05.2024 г., приложен по ВНОХД № 290/2024 г. за сумата от 3500 лв. Освен имуществените вреди, претърпял и неимуществени, изразяващи се в стрес, непрестанно притеснение и напрежение, в продължение на повече от две години да живее с мисълта, че може да бъде осъден за деяние, което не е извършил. Работел като таксиметров шофьор и се тревожел, че ако бъде осъден, трудно щял да си намери подходяща работа. Влошило се здравословното му състояние. Вече бил прекарал инфаркт, и често правел сърдечни кризи, особено преди съдебните заседания. Влизал на няколко пъти в болница, за което има приложена медицинска документация по наказателното дело. Въпреки че не се бил укривал, на два пъти бил обявяван за общодържавно издирване, като единия път бил задържан от полицията в гр.

Луковит, за да му връчат призовка. Направили му и криминална регистрация.

В дома му витаела обстановка, изпълнена с напрежение и страх. Не можел постоянно да работи, заради здравословните проблеми, което чувствително намалило доходите му и това го довело до изолация от приятелската му среда.

Съседите започнали да го отбягват. Още не се е възстановил от преживяното и ще му трябва време, за да си върне спокойствието и предишния начин на живот. Делото се проточило дълго във времето и не било решено в рамките на разумния срок, като се има предвид, че производството е започнало още през 2019 г.

По тези съображения са предявени искове за заплащане на 4 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 8500 лв., ведно със законна лихва от 26.06.2024 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е направила следните възражения: Досъдебното производство е било образувано за извършено престъпление, но не срещу определено лице. Не са доказани търпени неимуществени и имуществени вреди, като пряк резултат от воденото наказателно производство. Не е доказано влошено здравословно състояние в причинно-следствена връзка с наказателното производство.

Делото не е протекло извън рамките на разумния срок, продължителността на процеса е около 2 години в двете му фази. Прокуратурата не следва да носи отговорност за продължителността на делото в съдебната фаза. Ищецът е допринесъл за настъпилите последици, тъй като повод за образуване на наказателното производство е неговото неправомерно поведение, а при събирането на доказателства той е проявил пасивно процесуално поведение.

Претенцията за заплащане на неимуществени вреди е силно завишена. Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е недоказан, не са приложени оригинали на договори за правна защита с достоверна дата и данни за извършено плащане, направено е възражение за прекомерност, като ответникът се позовава на решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните по делото доказателства, на правно значимите факти, имащи отношение към определяне размера на обезщетението по справедливост, и е преценил, че за периода от повдигане на обвинението до постановяване на оправдателната присъда ищецът е претърпял обичайните негативни преживявания, които биха били справедливо възмездени с обезщетение в размер от 5000 лв. Отречено е възражението за наличие на предпоставките на чл. 5 ЗОДОВ. По наказателното производство са направени разходи за адвокатско възнаграждение, от приложените по наказателните дела договори за правна помощ е видно извършеното плащане на адвокатското възнаграждение, а по отношение на възражението за прекомерност е прието, че то може да бъде направено само по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, не и по отношение на адвокатските възнаграждения по образуваните наказателни дела. По тези съображения е уважен искът за заплащане на обезщетение за 5 неимуществени вреди в размер на 5000 лв., като за разликата до претендираната сума от 30000 лв. искът е отхвърлен, както и е уважен искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в пълния претендиран размер от 8500 лв.

От събраните по делото данни се установява следната фактическа обстановка:

С постановление за привличане на обвиняем от 07.04.2022 г. В. В. е привлечен като обвиняем по ДП № 453-Д-19/2019 г.за това, че през периода м. октомври 2018 г. – 22.03.2019 г. в с. Черешово, обл. Русе, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи, подробно описани, на обща стойност 165,90 лв., от владението на И. Ч. и Р. Н., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, което е престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК.

Постановлението е предявено на 15.04.2022 г., като на същата дата е проведен разпит, при който В. не е дал обяснения.

Не е взета мярка за неотклонение.

На 11.07.2022 г. внесен обвинителен акт в съда, за което е образувано НОХД № 1118/2022 г. на Районен съд Русе. Проведени следните съдебни заседания: на 06.10.2022 г. – не е даден ход, поради заболяване на В.; на 27.10.2022 г. – В. се е явил лично, проведено разпоредително заседание; на 01.12.2022 г. – В. се е явил лично, събирани са доказателства, отложено за събиране на допълнителни доказателства; на 12.01.2023 г. – В. се е явил лично, приключено е съдебното следствие. Общо проведени 4 съдебни заседания.