Решение № 887 от 15.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. София, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000503169 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 181 от 28.05.2021 г., постановено по гр.д. № 395/2020 г. от Окръжен съд Перник, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 е осъден да заплати на Р. Ц. Б., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

- сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2020 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 179 000 лева;

- сумата от 1 128.71 /хиляда сто двадесет и осем лева и седемдесет и една ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2020 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника 1 Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати:

- адвокатско възнаграждение на адв. Е. М. - П., на основание чл. 38, ал.

2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 311.67 лева;

- по сметка на Окръжен съд Перник, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса в размер на сумата от 3 245.15 лева и разноски за възнаграждение на вещи лица, в размер на сумата от 350 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Р. Ц.

Б., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 818.91 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Р. Ц. Б., ЕГН ********** в частта, в която прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /80 000 лева/ до пълния предявен размер от 179 000 лева и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е занижен и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 99 000 лева, ведно със законната лихва.

Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски, както и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК.

Решението на първоинстанционния съд се атакува с насрещна жалба, подадена от ответника - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, за разликата над сумата от 50 000 лева до присъдените 80 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер, който не съответства на действително претърпените вреди от ищеца и обстоятелствата по делото, че ищецът с поведението си пряко и непосредствено и в равна степен със 2 застрахования водач е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и и вместо това да отхвърли прекия иск, за разликата над сумата от 50 000 лева.

Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Р. Ц. Б., ЕГН ********** е предявил против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 07.12.2017 г., около 08:00 часа в гр. Перник, на ул. „Юрий Гагарин“, пред бл.

35, пресичайки пътното платно на пешеходна пътека бил ударен от лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, управляван от С. Н. Г., ЕГН **********.

Ищецът твърди още, че:

- вследствие на удара е получил телесни увреждания, поради което е бил транспортиран и приет за лечение в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – гр.

Перник;

- мястото на произшествието е било посетено от служители на полицията, които извършили оглед и съставили протокол за оглед.

- образувано е досъдебно производство, завършило с п рисъда № 345 от 22.05.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 1996/2018 г. от Районен съд Перник, влязла в сила на 07.06.2019 г., с която С. Н. Г., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 07.12.2017 г. в гр. Перник при управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* е допуснал нарушил правилата за движение на пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на пешеходеца Р. Ц. Б., ЕГН ********** множество средни телесни повреди - счупване на латералния кондил /горновъншната част/ на големия пищял на дясна подбедрица; разкъсване на външната колатерална колянна връзка; частично разкъсване на предната кръстна връзка на коляното; счупване на скочната /талус/ кост; абриз 3

/фрактура чрез откъсване/ на върховата част на медиалния /вътрешен / глезен – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК;

- лекият автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, управляван от С. Н. Г., ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;

- на 01.10.2019 г. е предявил писмената претенция по чл. 380 от КЗ за обезщетяване на вредите, по която е заведена щета и предложено обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 80 000 лева, каквото не е приел за достатъчно и не е изплатено;

Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 179 000 лева и имуществени вреди в размер на сумата от 1 128.71 лева /допуснато увеличение на иска л. 173/, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 02.01.2020 г.

Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение за неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 подал отговор на исковата молба /л. 109/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват поведението на застрахования водач да осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че ищецът като пешеходец е пресичал на пешеходна пътека, но е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 108 и чл. 113 от ЗДвП, като е навлязъл внезапно на платното за движение и е пресичал платното при ограничена видимост за водача, с което пряко и непосредствено в равна степен / ½ / е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение 4 препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.12.2017 г., около 08:00 часа, в гр. Перник , на ул. „Юрий Гагарин“, пред блок № 35 е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, управляван от С. Н. Г., ЕГН ********** и ищеца.

Ищецът, като пешеходец пресичал отдясно наляво пътно платно с две еднопосочни ленти за движение на пешеходна пътека тип „Зебра“.

Лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, управляван от С. Н. Г., ЕГН ********** се движел в лявата /изпреварващата/ лента със скорост около 67.5 км/ч. при максимално разрешена от 50 км/ч.

Дясната лента била заета от лек автомобил /джип/, който бил спрял пред пешеходната пътека за да може пешеходецът / Р. Ц. Б./ да пресече пътното платно.

Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ не намалил скоростта и не спрял пред пешеходната пътека, в резултат на което ударил пешеходеца на пътното платно /на пешеходната пътека/, когато последният пресичал и бил в лявата лента.

Така описания механизъм се установява от приетата по делото автотехническа експертиза /л. 189/; влязлата в сила присъда и показанията на водача С. Н. Г., ЕГН **********, разпитан от първоинстанционния съд в съдебното заседание, състояло се на 17.02.2021 г. – л. 173.

Образувано е било наказателно производство, завършило с присъда № 345 от 22.05.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 1996/2018 г. от Районен съд Перник, влязла в сила на 07.06.2019 г.

Наказателният съд с посочената присъда признал С. Н. Г., ЕГН ********** за виновен в това, че на 07.12.2017 г. в гр. Перник при управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* е допуснал нарушил правилата за движение на пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на пешеходеца Р. Ц. Б., ЕГН ********** множество средни телесни повреди:

- счупване на латералния кондил /горновъншната част/ на големия пищял на дясна подбедрица;

- разкъсване на външната колатерална колянна връзка;

5

- частично разкъсване на предната кръстна връзка на коляното;

Разпечатката съдържа 60 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e61c4403-84f3-4089-8bae-c64d1620b99c