Решение № 88 от 15.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Русе, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Йорданов

Членове:

Милена Пейчева

Росица Радославова при участието на секретаря Десислава Ботева в присъствието на прокурора Б. Ив. В. като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264500600149 по описа за 2026 година Производството е по глава ХХI от НПК.

С присъда № 103/03.10.2025 г. по НОХД № 240/2024 г. по описа на Русенския районен съд подсъдимият В. Р. М. е признат за виновен в това, че на 04.11.2020 г. в гр. Русе, пред съд – IX наказателен състав на Районен съд – Русе, като свидетел в публично съдебно заседание по НОХД № 1099/2020 г., съзнателно потвърдил неистина, а именно, че през нощта на 09.03.2020 г. срещу 10.03.2020 г. в гр. Русе Й. П. Й. е управлявала лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *****, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият М. И. М. е признат за виновен в това, че на 10.02.2021 г. в гр. Русе, пред съд – IX наказателен състав на Районен съд – Русе, като свидетел в публично съдебно заседание по НОХД № 1099/2020 г., 1 съзнателно потвърдил неистина, а именно, че през нощта на 09.03.2020 г. срещу 10.03.2020 г. в гр. Русе, при движение по ул. „Николаевска“ и преди извършване на полицейска проверка, Й. П. Й. е управлявала лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *****, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК първоинстанционният съд е определил на подсъдимия М. М. едно общо наказание по НОХД № 2337/2021 г. и НОХД № 240/2024 г., двете по описа на Русенския районен съд, а именно най-тежкото измежду наложените – „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 41, ал. 6 от НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 2337/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.

Присъдени са и направените по делото разноски в досъдебното и съдебното производство.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия В. Р. М., подадена чрез защитника му адв. Н. Б. от АК – Русе, както и допълнение към същата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, като се поддържа, че същата е постановена при съществени процесуални нарушения. Прави се искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В депозираното допълнение към въззивната жалба се развиват подробни съображения в подкрепа на направените оплаквания. Навеждат се доводи за противоречия и неясноти в обвинителния акт, свързани най–вече с инкриминираната дата на деянието. Посочва се, че в обстоятелствената част на обвинението е визиран периодът от 10.03.2020 г. срещу 11.03.2020 г., докато в диспозитива се поддържа обвинение за нощта на 09.03.2020 г. срещу 10.03.2020 г., което според защитата е довело до съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимия.

2

Поддържа се още, че показанията на подсъдимия М. не са относими към инкриминирания период, доколкото същият не е присъствал при събитията на 10.03.2020 г., за които е ангажирана наказателната отговорност на друго лице.

В тази връзка се твърди, че дадените от него показания касаят единствено предходен времеви момент и не могат да окажат влияние върху изхода на делото, по което е бил разпитан като свидетел.

На следващо място се релевират доводи за липса на субективния елемент на престъплението по чл. 290 НК. Изтъква се, че в съдебното заседание подсъдимият е заявил, че не помни конкретните обстоятелства, поради което не може да се приеме, че е действал умишлено с цел да потвърди неистина. Подчертава се, че липсват доказателства, от които да се направи извод за съзнателно изопачаване на фактите.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от подсъдимия В. М. и от защитника му адв. Н. Б., който излага допълнителни съображения, че подсъдимият е дал показания относно факти и дата, различни от предмета на обвинението, поради което същите били ирелевантни за наказателното производство. Поддържат се и възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясноти и противоречия в обвинителния акт, както и в неподписване на протокола от разпоредителното заседание от съдебните заседатели.

Подсъдимият В. М. поддържа изложеното от защитника си и моли съда да постанови оправдателна присъда, като заявява, че не е действал умишлено и не е имал намерение да заблуждава съда.

Пред съдебния състав представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, като приема, че първоинстанционният съд е извършил правилна и законосъобразна оценка на доказателствата и е достигнал до обоснован извод за виновността на подсъдимия, като възраженията на защитата относно несъответствията в датите не съставляват съществени процесуални нарушения и не са довели до ограничаване правото на защита.

Подсъдимият М. М. не е подал самостоятелна въззивна жалба. В съдебно заседание се явява лично и с защитник, като заявява, че се присъединява към въззивната жалба на съподсъдимия М. и поддържа 3 доводите и възраженията по нея.

Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с надлежна активна процесуална легитимация и срещу годен за обжалване съдебен акт на първоинстанционния съд, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Подсъдимият В. Р. М., роден на **.**.**** г. в гр. Р., български гражданин, със средно образование, неработещ, студент, осъждан, и подсъдимият М. И. М., роден на **.**.**** г. в гр. Р., български гражданин, с основно образование, неработещ, женен, осъждан, поддържали близки приятелски отношения със свидетеля В. Б. М..

От събраните по делото доказателства се установява, че вечерта на 09.03.2020 г. свидетелят М., заедно с подсъдимия В. М., посетил дома на свидетелката Й. Й., откъдето с нейно съгласие взели лекия автомобил

„Фолксваген Поло“ с рег. № *****. Автомобилът бил управляван от М., като първоначално тримата се придвижили до бензиностанция, а впоследствие от ж.к. „Чародейка“ в гр. Русе взели и подсъдимия М. М.. Четиримата се отправили към населено място в близост до града, където част от тях провели среща с неустановено лице, след което се върнали обратно към гр. Русе, като през цялото време автомобилът се управлявал от М..

По пътя последният заявил, че при евентуална полицейска проверка следва да разменят местата си, тъй като не притежава свидетелство за управление на МПС. След завръщането в града подсъдимият М. бил оставен пред дома му, а останалите продължили движението си. В тъмната част на денонощието, след полунощ на 09 срещу 10.03.2020 г., полицейски служители подали сигнал за спиране на автомобила, който не бил изпълнен, поради което същият бил последван.

Малко по-късно автомобилът бил спрян от полицейски служители.

Преди пристигането им свидетелите В. М. и Й. Й. разменили местата си, което било възприето от подсъдимия М. М.. При извършената проверка било констатирано несъответствие между възприетото от служителите при 4 движението на автомобила и фактическото положение на лицата в него при спирането. Впоследствие Й. признала, че автомобилът е бил управляван от М. и че непосредствено преди проверката са разменили местата си.

По случая било образувано наказателно производство срещу В. М. за престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 НК, по което в Районен съд – Русе било образувано НОХД № 1099/2020 г. В хода на съдебното производство подсъдимият В. М. бил разпитан в качеството на свидетел в проведеното публично съдебно заседание на 04.11.2020 г., а подсъдимият М. М. – в проведеното публично съдебно заседание на 10.02.2021 г. След надлежно предупреждение за наказателната отговорност по чл. 290 НК и двамата заявили, че през нощта на 09 срещу 10.03.2020 г. процесният автомобил е бил управляван от Й. Й., включително и при движението му по ул. „Николаевска“ преди извършване на полицейската проверка.

От доказателствата по настоящото дело се установява, че тези твърдения не съответстват на действителното положение, доколкото през релевантния период автомобилът е бил управляван от В. М., а не от Й.. Дадените от подсъдимите показания са били депозирани в рамките на висящо наказателно производство и са се отнасяли до обстоятелства, имащи пряко значение за установяване на авторството на деянието, предмет на разглеждане по НОХД № 1099/2020 г.

С постановената по това дело присъда В. М. бил признат за виновен, като в мотивите на съда показанията на М. и М. са обсъдени, но не са кредитирани като достоверни. След влизане в сила на съдебния акт първоинстанционният съд изпратил материалите на прокуратурата с оглед данни за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, въз основа на което било образувано и настоящото наказателно производство.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, която, съотнесена и подложена на цялостен анализ, формира достатъчна доказателствена основа за установяване на релевантните факти. Първоинстанционният съд е извършил пълен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и е достигнал до правилни правни изводи относно виновността на подсъдимите. Обясненията 5 на подсъдимите правилно не са били кредитирани, тъй като се явяват изолирани от останалата доказателствена съвкупност и противоречат на останалия доказателствен материал.

Въз основа на така изяснените факти въззивният съд приема за безспорно установено, че подсъдимите В. М. и М. М., в качеството си на свидетели по НОХД № 1099/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, след надлежно предупреждение за наказателната отговорност по чл. 290 НК, съзнателно са потвърдили неистина, заявявайки, че през нощта на 09 срещу 10.03.2020 г. процесният лек автомобил е бил управляван от свидетелката Й.

Й., при положение че в действителност същият е бил управляван от В. М..

Не се споделят оплакванията на защитата на подсъдимия М. за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт относно датата на събитията. Посоченото несъответствие не е довело до неяснота на обвинението в степен, ограничаваща правото на защита на подсъдимия.

От съдържанието на обвинителния акт, разгледан в неговата цялост, се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 04.11.2020 г. пред IX наказателен състав на Районен съд – Русе, в качеството си на свидетел, е потвърдил неистина относно обстоятелството кой е управлявал процесния автомобил в нощта на 09 срещу 10.03.2020 г. При това положение за подсъдимия е било ясно както кое негово поведение е инкриминирано, така и кои факти се поддържат като неверно възпроизведени. Допуснатото разминаване в отделни части на обвинителния акт относно датата не е от такова естество, че да препятства разбирането на обвинението и ефективното упражняване на правото на защита, още повече че в преобладаващата част от изложението инкриминираният период е посочен правилно.