Решение № 507 от 21.07.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3233/2025
- Вид
- Решение № 507
- Подписан
- 21.07.2026
- В сила
- 21.07.2026
- Състав
- Албена Бонева, Боян Цонев, Мария Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 362, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 90, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25а, ал. 2 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
РЕШЕНИЕ
№ 507 гр. София, 21.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Бонева
Членове:
Боян Цонев
Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20258002103233 по описа за 2025 година
Производство по чл. 290 от ГПК.
Касационното производство е образувано по жалба на ответника по делото „Н.“ ЕООД, подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Н. Н. срещу решение № 117/16.05.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 627/2024 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановена отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение № 400/10.10.2024 г. по гр. дело № 248/2024 г. на Русенския окръжен съд, е обявен за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, сключеният между дружеството-касатор и ищцата по делото С. Н. М., предварителен договор от 19.08.2022 г., по силата на който ответното дружество продава на ищцата следния свой собствен недвижим имот: апартамент № ..., нa ет. ..., заедно с 5.7096 % идеални части от общите части на сградата, заедно с 51.215 кв. м. идеални части от земята на сградата, намиращ ce в новострояща се сграда в поземлен имот с идентификатор .... в [населено място],[жк], [улица], представляващ самостоятелен обект с идентификатор ... (имотът е подробно описан), зa сумата 70 000 евро с включен ДДС, равняваща се на 136 908.10 лв., при условие, че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила ищцата-купувач заплати на дружеството-продавач сумата 30 000 евро по посочена от търговеца банкова сметка в „У. Б.“ АД; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото, а в тежест на ищцата – нотариална такса и местен данък, като до заплащане на последните е наредено вписване на възбрана върху процесния имот.
1
С касационната жалба на ответното дружество се навеждат касационни основания по чл.
281, т. 2 и т. 3 от ГПК, като се поддържат оплакване и доводи за недопустимост на въззивното решение, а при условията на евентуалност – и за неправилност на същото, поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В откритото съдебно заседание и в представена в същото писмена защита, също чрез адв. Н., се поддържат само оплакванията и доводите за неправилност на въззивното решение, заявява се становище по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, развиват се и доводи за неоснователност на иска.
Насрещната страна – ищцата С. М., в отговора на касационната жалба, подаден чрез процесуалния й пълномощник адв. Г. Ч., излага съображения за неоснователност на жалбата.
С постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 5900/16.12.2025 г., касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: когато исковата молба или отговорът на исковата молба съдържа текст, че съответната страна разваля процесния по делото договор поради неизпълнение на задължение на насрещната страна, налице ли е волеизявление за разваляне по смисъла на чл.
87, ал. 1 от ЗЗД и следва ли съдът да обсъди и прецени дали е налице такова виновно неизпълнение до датата на приключването на съдебното дирене пред съответната инстанция.
Трайно установената практика на ВКС приема, че исковата молба, с която се претендират последици от разваляне на двустранен договор поради неизпълнение от страна на ответника, имплицитно съдържа предупреждение (покана за изпълнение) и волеизявление за разваляне на договора. В тези случаи самото предявяване на иска поставя ответника-длъжник в забава от момента на връчването на преписа от исковата молба. Развалянето на договора с исковата молба се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото – до изтичането на обективно подходящ срок предвид конкретните обстоятелства, респ. – и до датата на приключването на съдебното дирене пред съответната инстанция – чл. 235, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Поради това, дори договорът да не е бил развален с връчено на ответника-длъжник извънсъдебно изявление преди завеждането на делото, то в хода на исковото производство ищецът е упражнил потестативното си право по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл са решение № 228/18.12.2023 г. по гр. д. № 587/2023 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 37/22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 178/12.11.2010 г. по търг. д. № 60/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 186/15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 254/06.04.2020 г. по гр. д. № 1403/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 81/03.06.2015 г. по търг. д. № 1591/2014 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и др. Настоящият съдебен състав намира, че същото разрешение следва да се приеме и в случаите, когато с отговора си на исковата молба ответникът заяви възражение и претендира последици от разваляне на процесния по делото двустранен договор поради неизпълнение от страна на ищеца, като последният изпада в забава най-късно с узнаването на съдържанието на отговора чрез доклада на съда по чл. 140 от ГПК. Този извод следва и от разясненията в мотивите към тълкувателно решение (ТР) № 4/2020 от 09.05.2023 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ответникът-продавач може да упражни правото си да развали предварителния договор поради виновно неизпълнение от 2 страна на ищеца-купувач, както преди предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, така и в хода на производството по него. В същия тълкувателен акт е разяснено още и че в производството по този иск следва бъде разрешен спорът между страните относно наличието на предпоставките за сключване на окончателния договор, като във всички случаи съдът трябва да прецени правното значение и последици на всички факти и обстоятелства, които са установени по делото, и които могат да се приемат за относими към постигнатите между страните уговорки за съществените условия на договора, както и за изпълнението или неизпълнението на задълженията на всяка една от страните. От така приетото в практиката на ВКС, следва, че отговорът на конкретно поставения по настоящото дело правен въпрос е положителен, а именно – когато исковата молба или отговорът на исковата молба съдържа текст, че съответната страна разваля процесния по делото двустранен договор поради неизпълнение на задължение на насрещната страна, е налице имплицитно съдържащо се в тях (исковата молба, респ. – отговора на същата) волеизявление за разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и съдът следва да прецени дали е налице такова виновно неизпълнение до датата на приключването на съдебното дирене пред съответната инстанция.
При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо. Оплакванията и доводите в касационната жалба за недопустимост на същото, като постановено по непредявен иск, на непредявено основание, свръхпетитум и дотолкова вътрешно противоречиви и неясни мотиви, равняващи се на липса на такива, са неоснователни, по съображенията на съда, изложени в определението по чл. 288 от ГПК – при извършената там преценка, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК – поради вероятна недопустимост на въззивното решение; като съдът намира за ненужно да преповтаря тези свои мотиви, още повече, че в откритото съдебно заседание и в писмената си защита касаторът не поддържа оплакванията си за недопустимост на обжалвания акт. При извършената касационната проверка относно правилността на въззивното решение съдът намира следното:
За да постанови решението си, апелативният съд е приел за установени следните релевантни обстоятелства по делото:
С процесния предварителен договор от 19.08.2022 г. дружеството-ответник се е задължило да прехвърли на ищцата процесния недвижим имот за сумата 70 000 евро с ДДС, платима по следния начин и срокове: 1) 30 000 евро – в деня на подписване на договора; 2) 10 000 евро – при достигане от дружеството-продавач на етап на строителство на сградата кота + 3.50, по сметка на продавача в „П. и. Банка“ („П.“) АД; 3) 20 000 евро – при достигане от продавача на етап акт-образец 14 на сградата, по сметка в „П.“ АД; и 4) 10 000 евро – в деня на сключване на окончателния договор за продажба на имота и преди вписването му в службата по вписванията, чрез банков превод в „П.“ АД. Страните са договорили окончателното прехвърляне на собствеността на имота да стане не по-късно от 20.02.2024 г., в 10.30 ч., като са се задължили да се явяват без покана пред нотариус Л. Ш. за сключване на окончателен договор. Уговорено е също, писмената кореспонденция между тях да се осъществява на 3 посочените в договора адреси за кореспонденция или на вписаните в него телефонни номера. Ищцата-купувач е изпълнила задължението си да заплати първите две вноски – в размер 30 000 евро и 10 000 евро в уговорните срокове.
С покана от 30.08.2023 г. ответникът е уведомил ищцата, че е в забава за изпълнение на задължението си за плащане на сумата 20 000 евро (третата вноска), дължима при достигане на етап на сградата акт-образец 14, който е приложен към поканата. На 10.10.2023 г. ответникът е отправил покана до ищцата в едноседмичен срок да сключи анекс с него, както и че в противен случай ще счита договора за развален. Нито една от тези покани от 30.08.2023 г. и от 10.10.2023 г. не съдържа изявление на ответника за предоставяне на подходящ срок за изпълнение на задължението на ищцата за заплащане на третата вноска от 20 000 евро, с предупреждение, че след изтичането му договорът ще се счита за развален. На 16.10.2023 г. ищцата е отговорила, като е заявила, че желае да бъде сключен окончателен договор, че е в процедура по получаване на кредит, след получаването на който незабавно ще направи дължимото плащане на третата вноска заедно със съответната неустойка по договора, както и че е наясно с предложението за сключване на допълнително споразумение относно продажната цена, като могат да се водят преговори, които да доведат до промяна на същата. Със становище от 18.10.2023 г. ответното дружество е уведомило ищцата, че поради изразеното от нея желание за запазване действието на предварителния договор, това е възможно при следните условия: тя да подпише в 3-дневен срок приложения анекс, с който цената на имота се променя от 70 000 евро на 85 000 евро, а размерът на дължимата трета вноска се променя от 20 000 евро на 35 000 евро, както и в срок до 31.10.2023 г. да заплати просроченото задължение по третата вноска ведно с дължимата неустойка и допълнително включената сума в размер 15 000 евро. Между страните е последвала среща, на която съгласие за увеличение на продажната цена не е било постигнато, като анексът не е подписан от ищцата-купувач и тя не е извършила посочените в становището от 18.10.2023 г. плащания.
На 20.11.2023 г. ответникът е уведомил ищцата, че счита предварителния договор за развален от същата дата 20.11.2023 г., поради неизпълнение на задължението й да заплати дължимата трета вноска от 20 000 евро. На същата дата 20.11.2023 г. ищцата е депозирала сумата 20 000 евро по специална сметка на нотариус Л. Ш., като с покана от следващия ден 21.11.2023 г. е уведомила за този факт ответника, като е изтъкнала, че до този момент не й е предоставена банковата сметка на дружеството в „П.“ АД, съгласно договора; поканила го е да посочи своя банкова сметка, по която да преведе сумата. На 01.12.2023 г. ответникът отново е уведомил ищцата, че счита предварителния договор между тях за развален, този път – считано от 30.10.2023 г., поради виновно неизпълнение от нейна страна, както и че за него не съществува интерес от продължаване на договора, като я е поканил да посочи банкова сметка за връщане на платените суми по договора. Уведомление с идентично съдържание ответникът е изпратил на ищцата и на 10.01.2024 г. На 20.02.2024 г. ищцата е превела по специална сметка на нотариус Л. Ш. и последната вноска в размер 10 000 евро.
Разпечатката съдържа 23 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e61b39b2-5c8c-4c18-8221-c6a8866c7713