Решение № 71 от 19.03.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Враца, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20241400500753 по описа за 2024 година

С решение №691/29.10.2024г.по гр.дело №1118/2024г. Районен съд-Враца е уважил предявените от „Йеттел България“АД против Г. Н. Н. от гр.Враца установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.228 ЗЕС, чл.422 ГПК, вр.с чл.342, ал.1 ТЗ, вр.с чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр.с чл.92, ал.1 ЗЗД.

Против така постановеното решение въззивна жалба е подадена от адв.Л. В., в качеството й на назначен особен представител на ответницата Г. Н. Н..

В жалбата се твърди, че решението на РС-Враца е неправилно и необосновано.

Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че между страните е налице сключен договор за мобилни услуги, тъй като по делото не е установено ответницата Г. Н. да е подписвала такъв договор. Посочва се също, че фактурираните суми са некоректни, тъй като във фактурите са таксувани различни суми за месечен абонамент от посочения в договора абонаментен план и липсват извлечение за потреблението на ползвания номер. Развиват се също подробни доводи, че неправилно районният съд е приел, че договорът съответства на императивните изисквания на ЗЗП, като се твърди, че този договор съдържа неравноправни клаузи за неустойки и неразбираеми клаузи за месечни и еднократни клаузи за абонамент и допълнителни пакети, което показва, че условията са наложени едностранно от ищеца и не са избрани свободно от 1 ответницата. По отношение на твърденията си за неравноправност на договорните клаузи особеният представител на ответницата развива и доводи за приложимост на практика на Съда на ЕС, която посочва. В заключение се излагат и съображения, че за да бъде уважена исковата претенция ищецът следва да докаже, че е налице уговорка за неустойка, както и че договорът е бил прекратен едностранно от ищеца, поради виновното му неизпълнение от абоната. В случая доказателства за едностранно прекратяване на договора не са представени, поради което право на неустойка не е възникнало.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата страна „Йеттел България“АД, но отговор от него не е постъпил.

В производството пред въззивната инстанция страните не правят искания за събиране на доказателства.

При извършена проверка за редовност на въззивната жалба въззивният съд констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията по чл. 269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

За да извърши тази проверка, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е бил сезиран със заявление на „Йеттел България“АД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Г.

Н. Н. от гр.Враца за следните суми: 1/сумата от 58,39 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №7330683352/20.01.2022г. и №7331973162/20.02.2022г.; 2/сумата от 767,76 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 11.01.2022г.; 3/сумата от общо 499,95 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№3320/2023г. по описа на РСВраца, по което за горепосочените суми, както и за заплатените от заявителя държавна такса от 26,03 лв. и адвокатско възнаграждение от 480 лв.с ДДС, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1853/18.12.2023г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПКчрез залепване на уведомление и са събрани данни, че той не живее на регистрираните си постоянен и настоящ адрес. Поради това, с разпореждане №992/06.03.2024г., на 2 осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедния съд е дал указания до заявителя за предявяване на иск за установяване на вземанията.

В исковата молба и в молбата за уточнение от 08.05.2024г.се твърди, че на 11.01.2022 г. между страните са сключени договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер ***, както и допълнително споразумение за ползване на абонаментен план Тотал Макс 49,99 лв., промо 39,99 лв., с първоначален срок на действие 24 месеца. На същата дата между страните е сключен и договор за лизинг, по силата на който на ответницата Г. Н. е предоставено за ползване мобилно устройство TCL 20SE 64GB Black+43P615 Android TV за период от 23 месеца срещу заплащане на лизингова вноска в размер на 31,99 лв. месечно, съгласно погасителен план, с право на абоната след изтичането на посочения срок, да придобие собствеността върху лизинговата вещ срещу заплащане на допълнителна сума от 31,99 лв. Ищецът посочва, че стандартната цена на мобилното устройство е 1059 лв., а общата лизингова цена с избраната програма Тотал Макс е 767,67 лв., при което отстъпката, която ответницата е получила е в размер на 292,14 лв.

В исковата молба се твърди също така, че на 11.01.202г. между страните е сключен още един договор-за ползване на мобилен номер *** с избран абонаментен план Интернет за дома 19,99 лв., с уговорен срок от 24 месеца поддържа се, че при сключването на договора на ответницата е предоставено за ползване устройство-рутер HUAWEI L311-221 with Antenna, като в т.11 от договора е уговорена фиксирана неустойка в размер на 96 лв. в случай, че абонатът не върне предоставеното му устройство или го върне повредено.

Ищецът твърди, че по договорите за мобилни услуги и допълнително споразумение ответникът е в неизпълнение на задълженията си за сумата от общо 58,39 лв.– неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 20.12.2021г. 19.02.2022г. и за периода 20.01.2022г.-19.02.2022г., поради което договорите с ответницата били прекратени едностранно и е издадена крайна фактура №7334668503/20.04.2022г. Посочва се, че неизпълнението на ответницата е дало основание на ищеца (чл.11 от договора, респ.т.ІV-3 от допълнителното споразумение) да начисли в крайната фактура и неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент в общ размер от 499,95 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван номер и неустойка за предоставяне на устройства с отстъпка от стандартната цена.

Ищецът претендира също така заплащане и на сумата от 767,76 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор от 11.01.2022г. за мобилно устройство TCL 20SE 64GB Black+43P615 Android TV

Назначеният на ответника особен представител е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове, развивайки съображения за неоснователност и недоказаност на същите. Твърди се, че ответницата не е подписвала 3 сключените договори и че ищцовото дружество не е предоставило твърдяните от него услуги. Оспорва размера на дължимия месечен абонамент, тъй като във фактурите са таксувани съвсем различни суми за месечен абонамент, като формирането на същите е напълно неразбираемо. Счита, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави и принципите на добросъвестност, справедливост на насрещните престации. Сочи, че таксите са едностранно наложени на потребителя и не са избрани свободно от него.

Сочи, че всички договорни клаузи и тези, предоставяща съществена информация, са неясни, липсват доказателства ответницата да е приела общите условия. Сочи, че клаузите, въз основа на които се претендират неустойки, са неравноправни, а освен това неустойка не се дължи, тъй като ищецът не е упражнил правото си да прекрати процесните договори. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

При така подадените искова молба и отговор, в производството пред районния съд са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът е приел, че предявените искове са основателни и доказани. Изложени са мотиви, че договорите не са нищожни, вкл.поради неравноправност, и обвързват страните в т.ч. и по отношение договорените неустойки. Прието е също неизпълнение от ответницата на задълженията й за заплащане на потребяваните мобилни услуги и лизингови вноски, което поражда и право на претендираните от ищеца неустойки.

Въззивният съдебен състав, като взе предвид събраните пред първоинстанционния съд доказателства и като съобрази направените с въззивната жалба оплаквания, намира следното:

Съобразно заявените от ищеца основание и петитум на исковата молба, предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и правилно са били квалифицирани от районния съд.

Основните твърдения на ищеца се свеждат до това, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за мобилни услуги от 11.01.2022г. и допълнителното споразумение към него от 11.01.2022г., и двете отнасящи се до моб.

№***, както и по договора за услуга Интернет за дома, отнасяща се до моб.№***, като неизпълнението се изразява в неплащане на потребените от нея услуги и месечни абонаменти, на обща стойност 58,39 лв., по издадените две фактури, съответно от 20.01.2022г., за периода 20.12.2021г.-19.02.2022г. Въз основа на твърдението за неизпълнение на договорните задължения за плащане, ищецът твърди също така, че: 1/ за него е възникнало и той е упражнил правото си да прекрати договора за мобилни услуги от 11.01.2022г. и допълнителното споразумение към него, както и договора за услуга Интернет; 2/ за него е възникнало правото да получи неустойка в размер на 3 месечни абонамента (125,25 лв.по искова молба), заради виновното прекратяване на договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение към него; 3 / за него е 4 възникнало правото да получи разликата от 243,12 лв. между стандартната цена на предоставеното за ползване по договора за лизинг устройство TCL 20SE 64GB Black+43P615 Android TV и лизинговата му цена с абонаментния план; 4 / за него е възникнало правото да получи неустойка в размер на 3 месечни абонамента (49,98 лв.по искова молба), заради виновното прекратяване на договора за услуга Интернет;

5 / за него е възникнало правото да получи неустойка в размер на 81,61 лв. за предоставено за ползване по договора за услуга Интернет устройство HUAWEI L311221 with Antenna, което не е върнато при прекратяването на този договор; 6/ за него е възникнало правото да получи сумата от 767,76 лв., представляваща лизинговата цена на предоставеното на ответницата устройство TCL 20SE 64GB Black+43P615 Android TV.

На тези твърдения на ищеца особеният представител на ответницата противопоставя две основни групи възражения, които се поддържат и във въззивната жалба-за недействителност на договорите и за недоказаност на твърденията на ищеца за неизпълнение от ответницата.

Въззивният съдебен състав намира, че в случая няма основания да бъдат споделени възраженията за недействителност на сключените договори, като по този въпрос въззивната инстанция споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и препраща към тях.

Изхождайки обаче от събраните по делото писмени доказателства въззивният съдебен състав намира, че твърденията на ищеца за неизпълнение на договорните задължения на ищцата за заплащане на месечните абонаменти и потребените от нея мобилни услуги, са останали недоказани, като недоказани са и твърденията за упражнено от ищеца право на прекратяване на договорите за мобилни услуги и интернет за дома.