Решение № 320 от 29.09.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Русе, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря И.И в присъствието на прокурора Г. М. М. като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20234500100074 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 336 и сл. ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 5 ЗЛС.

Ищцата Й. Н. К. - Г. твърди, че ответникът Д. И. Г. е неин син, който страда от синдром на ранен детски аутизъм – много тежка форма, с невъзможност за социална адаптация, свързани с общуването и преработване на информация и грижи за себе си и със 100 % инвалидност съгласно решение на ТЕЛК. Заявява още, че синът й не притежава никакви умения и познания, интелектуални способности за обучение, възприемане и възпроизвеждане. Не можел да се грижи за себе си и за делата си, налице била пълна невъзможност да разговаря, да изразява воля и да ръководи постъпките си. Състоянието му изисквало непрекъснати грижи и контрол, тъй като имал прояви на агресия и автоагресия и разрушително поведение. Поради това ищецът счита, че са налице предпоставките за поставянето на ответника под пълно запрещение.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Д. И. Г., действащ лично и със съгласието на баща си И. А. Г..

Окръжна прокуратура Русе изразява становище за основателност на иска и счита, че ответникът следва да се постави под пълно запрещение.

1

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Й. Н. К. - Г. е майка на Д. И. Г., което се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане. Съгласно приетото по делото експертно решение № 90904 от заседание 75 от 18.04.2022 г. ТЕЛК ІІ с-в му е определена 100 % ТНР с чужда помощ, считано от 09.03.2006 г. /т. е. от раждането/ пожизнено. Диагнозата, която му е поставена е „генерализирани разстройства в развитието- детски аутизъм“.

На основание чл. 337 ал. 1 ГПК съдът придоби лични впечатления от ответника чрез личен разпит, при който се установи, че той е изцяло дезориентиран за време и място, както и по отношение на собствената си личност.

Не разбира зададените му от съда въпроси, нито е в състояние да им отговори.

Разтревожен е, неспокоен, издава нечленоразделни звуци, вика силно, стои до вратата на съдебната зала и иска да излезе.

Съдът изслуша и бащата на ответника по реда на чл. 338 ГПК. Той потвърди изложеното в исковата молба и съдържащо се в медицинската документация. Обясни, че Д. е аутист. Когато станал на около 2 години разбрали, че има проблеми. Не можел да стои сам у дома. Винаги имало някой, който да го наглежда – или той, или съпругата му. Не познавал парите, не можел сам да се ориентира във външната среда. Не можел сам да прецени какво да облече, хранел се с това, което му сервират. Ходел на специализирани училища - до обяд в специализирано училище ,,Петър Берон‘‘, а след обяд в център ,,Мечо пух‘‘.

Поначало не бил неспокоен и превъзбуден, но в случая бил на непознато място, в съда и заради това така се притеснил и реагирал. По принцип бил кротък. Не можел да чете и да пише.

От показанията на св. М.Г.В – приятелка на семейството на Д. се установява, че проблемите му датират още от най-ранна детска възраст. Не можел да говори с децата, трудно общувал. Свидетелства, че Д. съвсем скоро проговорил. Родителите му полагали големи грижи за него. Непрекъснато трябвало някой да го наглежда, защото не можел да остане сам. Не можел да се обслужва сам. Посещавал заедно със сина й ЦСОП – Русе, били в едни клас. Със сигурност знаела, че Д. не може да чете и да пише. Никога не е го виждала да излиза сам, винаги бил придружаван от някой от близките си.

По делото е приложена и етапна епикириза от 15.04.2022 г. от ЦПЗ Русе ЕООД, Детско-юношески център за психично здраве, от която се установява, че 2 ответникът страда от генерализирано растройство на психологичното развитиесиндром на ранен детски аутизъм. Бил ученик в 8 клас в Център за приобщаващо образование и посещавал социална услуга за специализирана подкрепа – Дневен център „Мечо Пух“. Нуждаел се от помощ при обличане и къпане. Имал прояви на самонараняващо поведение /хапел ръката си/, имало епизоди на „внезапно извикване“ на отделни думи, несвързани с нищо конкретно. Реагирал с безпокойство и не позволявал намеси на нивото на тялото- рязане на нокти, лекарски прегледи и др.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 5 ЗЛС.

Искът е предявен от надлежна страна - майка на ответника, която е от кръга на лицата, визирани в чл. 336 ГПК и за нея е налице правен интерес от иска, поради което същият се явява допустим.

От събраните по делото доказателства се установи безспорно медицинският критерий за признаване на Д. И. Г. за недееспособен. Същият страда от генерализирано растройство на психологичното развитие- синдром на ранен детски аутизъм. От непосредствените впечатления на съдебния състав, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели е видно, че се касае за психично болен човек, чието заболяване датира от един много ранен етап.

При съвкупната преценка на доказателствения материал, безспорно се установи, че ответникът се нуждае от постоянната подкрепа и напътствията на близък човек, за да се избегнат негови неразумни действия, които не са в негов интерес. Страданието на ответника значително засяга личността му и нарушава социалното му функциониране, нарушена е годността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи по разумни съображения, да полага грижи за своите работи, явява се пречка за справяне с житейски ситуации, за реализиране на социално адекватно поведение. Същият не е в състояние адекватно да защитава интересите си. Изложеното мотивира съда да счете, че предявеният иск е основателен, тъй като ответникът се нуждае от постоянна подкрепа и напътствие от близък човек, на когото той има доверие, за да бъде подкрепян при вземането на верните решения при различни житейски ситуации.

Предвид това съдът приема, че са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 5 ЗЛС, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен като ответника се постави пълно запрещение, в какъвто смисъл е и 3 становището на Окръжна прокуратура Русе.

По изложените съображения, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОСТАВЯ Д. И. Г., ЕГН ********** от гр. Русе, ********* действащ лично и със съгласието на баща си И. А. Г., ЕГН **********, страдащ от „Генерализирано растройство на психологичното развитие- синдром на ранен детски аутизъм“ под пълно запрещение.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство Община Русе за назначаване на настойник на лицето, както и на ТЗ “ГРАО” Русе за сведение, както и на отдел “Гражданско състояние” при Община Русе за отразяване на промяната в дееспособността на ответника.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________

4