Решение № 1792 от 17.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1792 гр. Бургас, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20262120102308 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на С. П. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. Б.******, за налагане на мерки за защита спрямо молителката, от ответника Т. В. Р. с ЕГН **********, с адрес гр. Б.******.

В молбата се твърди, че молителката и ответникът имат интимна връзка от около 5 години. Твърди се, че молителката е била излагана на психическо и физическо насилие от ответника през годините отношенията им.

Конкретно е деклариран следният релевантен акт на насилие спрямо молителката, както следва:

На 06.06.2026г. около 08:30 ч. Т. отишъл в магазина, в който молителката работи и започнал да блъска кафемашината. След като я видял, че държи телефона си, започнал да й крещи защо не му се обажда. Молителката извикала сина си, като позвънили и на телефон 112. След пристигане на органите на полицията ответникът си тръгнал. По-късно отново се върнал и казал на молителката „Обади се на сина си и неговите приятели за да им разкажа играта.“ Казал още „Знаеш ли какви хора имам, щом на мен ще ми е гадно, на теб три пъти повече ще ти е гадно. Не ме бъркат ограничителни и жалби, всички клипове ще кача в социалните мрежи, ще те потопя в земята, не знаеш срещу кого тръгваш. Нацяло ще ти разкажа играта, във Фейсбук и 1

ТикТок ще бъдеш качена, ще разлепя навсякъде снимки, ще те заровя в земята, ще те докарам до най-голямото дъно, ще бъдеш смазана психически“.

Молителката излага, че се страхува от ответника, чието агресивно поведение спрямо нея е безпричинно. Поради изложеното моли за постановяване на мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН, както и за издаване на заповед за незабавна защита.

В съдебно заседание молбата за защита се поддържа от процесуалния представител на молителката. Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Към молбата е приложена декларация от молителката по смисъла на чл.

9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, с която същата заявява, че спрямо нея е осъществен акт на домашно насилие, както следва:

На 06.06.2026 г. около 08:30 ч. Т. отишъл в магазина, в който молителката работа и започнал да блъска кафемашината. След като я видял, че държи телефона си, започнал да й крещи защо не му се обажда.

Молителката извикала сина си, като позвънили и на телефон 112. След пристигане на органите на полицията ответникът си тръгнал. По-късно отново се върнал и казал на молителката „Обади се на сина си и неговите приятели за да им разкажа играта.“ Казал още „Знаеш ли какви хора имам, щом на мен ще ми е гадно, на теб три пъти повече ще ти е гадно. Не ме бъркат ограничителни и жалби, всички клипове ще кача в социалните мрежи, ще те потопя в земята, не знаеш срещу кого тръгваш. Нацяло ще ти разкажа играта, във Фейсбук и ТикТок ще бъдеш качена, ще разлепя навсякъде снимки, ще те заровя в земята, ще те докарам до най-голямото дъно, ще бъдеш смазана психически“.

По делото е извършена служебна справка за образувани дела по ЗЗДН между същите страни, като се установи, че такива не са образувани. Въпреки това се установи, че ответникът е бил ответник и в друго производство по ЗЗДН, къде молител е била друга жена, а молбата за защита е била уважена от съда с влязло в сила решение. Установи се още, че страните не се водят на психиатричен отчет при ЦПЗ.

По делото бе изслушан един свидетел при режим на довеждане - Т. М.

Т., син на молителката. В показанията си същият сочи, че на въпросната дата около 08:30 часа му се обадила майка му за да му каже, че Т. й създава проблеми в магазина, в който тя работи. Когато свидетелят отишъл на място видял ответника, който псувал и обиждал майка му, както и за заплашвал, че ще й съсипе живота. Когато свидетелят отишъл, ответникът се скрил в склада 2 на магазина. Била повикана полиция, като полицейските служители предупредили ответника и той си тръгнал, но казал, че ще се върне. След около 30 минути се върнал и започнал отново да обижда майката на свидетеля и да я заплашва. Т. пак повикал полицаите, които дошли и задържали ответника.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата е подадена от и против правни субекти от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото молбата е подадена на 09.06.2026 г., а твърденият акт на домашно насилие е осъществен на 06.06.2026 г., поради което производството по делото се явява процесуално допустимо и спорът между страните следва да бъде разгледан по същество.

Съобразно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие съставлява всеки акт на физическо, психическо или друго принудително въздействие, опитът за извършване на такова, както и принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

По делото липсва спор, че страните по делото се намират в твърдяната родствена връзка – лица, които са били във фактическо съжителство.

Като домашно насилие следва да се квалифицира всеки едностранен акт на непредизвикана агресия във всичките й гореописани проявни форми. Не може обаче да се приеме, че поведението и действия на лице, попадащо в кръга, визиран в чл. 3 от ЗЗДН, които макар неприятни за другата страна, когато са проявени в течението на конфликт, възникнал от неудовлетвореност от развитието на взаимоотношенията между страните, са винаги и недвусмислено акт на домашно насилие. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на ЗЗДН е да осигури защита на лица пострадали от насилие, а не да разреши междуличностните конфликти между роднини, респективно да им осигури желания комфорт и модел на поведение от другата страна.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН особената доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН ще е налице само когато по делото не са ангажирани други доказателства от страните, какъвто не е настоящият случай. Следва да се има предвид, че цитираната норма не създава презумпция за виновност на ответника, нито дерогира общото правило на чл. 154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса.

3

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото се установява, че отношенията между молителката и ответника са влошени, като назад във времето нееднократно ответникът е упражнявал домашно насилие спрямо молителката. Установи се, че ответникът е проявявал агресивно поведение и към други жени, с които е имал отношения на близост.

От събрания по делото доказателствен материал не се установиха доказателства, в това число писмени и гласни, които да оборват твърдението, че на 06.06.2026 г. ответникът е упражнил домашно насилие, изразяващо се във психическо такова, като е обиждал и заплашвал молителката с думите „Обади се на сина си и неговите приятели за да им разкажа играта. Знаеш ли какви хора имам, щом на мен ще ми е гадно, на теб три пъти повече ще ти е гадно. Не ме бъркат ограничителни и жалби, всички клипове ще кача в социалните мрежи, ще те потопя в земята, не знаеш срещу кого тръгваш.

Нацяло ще ти разкажа играта, във Фейсбук и ТикТок ще бъдеш качена, ще разлепя навсякъде снимки, ще те заровя в земята, ще те докарам до найголямото дъно, ще бъдеш смазана психически“.

В тази връзка на първо място следва да се има предвид, че нормата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН предвижда, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН представлява доказателствено средство, което съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е основание за издаване на заповед за защита, дори и да няма други доказателства за извършено насилие. Освен представената по делото декларация, склонността на ответника към извършване на актове на домашно насилие спрямо молителката се установяват и от събраните по делото писмени и гласни доказателства доказателства.

Предвид горното, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства, които да оборят доказателствената сила на декларацията на молителката, то съдът намира, че Т. В. Р. е осъществил сочените актове на насилие, които могат да бъдат квалифицирани като актове на агресия, насочени към молителката. Не биха могли да се окачествят по друг начин действията на ответника, който е започнал да обижда и да заплашва молителката.

Недвусмислено като вербална агресия следва да се възприемат обидите, заканите, заплахите, а като физическа агресия, осъществена на работното място на молителката.

Макар ответникът да не е оспорил твърденията от молбата за защита, то в негова тежест бе да установи, че не е извършил акт на домашно насилие, респективно да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила. В тази насока следва да се държи сметка, че ответникът не е провел такова насрещно доказване.

4

Въз основа на изложеното по-горе съдът намира, че Т. В. Р. е проявил агресия спрямо молителката, което поведение е подведимо под предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо и психическо такова, осъществено чрез физическа и вербална агресия.

С оглед на горното съдът следва да издаде заповед за защита с изрично посочени мерки за защита, предвидени в ЗЗДН. Преценката на съда досежно вида мерки, техния брой и срока им на продължителност е в рамките на предвидения от закона такъв.

С оглед вида на действията, осъществени от ответника, тяхната насока и интензитет, както и предишни установени актове на домашно насилие и неспазване на задължението на ответника да се въздържа от такива, настоящият съдебен състав намира, че адекватни, реално осъществими и осигуряващи защита на молителката биха били мерките за задължаване на Р. да се въздържа от домашна насилие спрямо молителката, както и да не приближава на по-малко от 200 метра същата, жилището , работното място и места за социални контакти. Следва да се забрани на ответника да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Втората и третата мерки следва да бъдат определени в максимален срок, предвид данните за продължителност на влошените отношения между страните и предходните актове на насилие.

Тези мерки са напълно достатъчни за постигане на възпитателния ефект и достатъчни да се даде защита на молителката, както и за това ответникът да преосмисли поведението си.

По разноските:

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Бургас държавна такса в размер на 25 лева. Същият следва да бъде осъден да заплати на молителката и сторените от нея разноски в процеса, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Т. В. Р. с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. П. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.

5

Б.******, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН .

ЗАБРАНЯВА на Т. В. Р. с ЕГН ********** да приближава на помалко от 200 метра С. П. Т. с ЕГН **********, нейното жилище и местата й за социални контакти и отдих, както и местоработата й, за срок от 18 (осемнадесет месеца), считано от датата на издаване на Заповедта за незабавна защита от 09.06.2026г., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Т. В. Р. с ЕГН ********** да осъществява контакт с С. П. Т. с ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 (осемнадесет месеца), считано от датата на издаване на Заповедта за незабавна защита от 09.06.2026г., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН.