Решение № 5674 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5674 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110131154 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. И.

Л., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 61,79 лв. (с еквивалент от 31,59 евро) - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Яворов", бл. № 49, вх.

Г, ет. 1, ап. 3, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 13 лв. (с еквивалент от 6,65 евро), представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.04.2025 г., сумата от 1,68 лв. (с еквивалент от 0,86 евро) - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,39 лв. (с еквивалент от 0,20 евро), представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 09.04.2025 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция.

Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., като ответникът използвал същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. При тези съображения, намира исковете си за доказани, както по основание, така и по размер и в този смисъл моли същите да бъдат в цялост уважени.

Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът разяснява, че първоначално посоченият топлоснабден апартамент е с 1 погрешно посочен административен адрес, като коректният е както следва: гр. София, ж.к.

„Люлин“, блок 712, вх. „В“, ет. 13, Апартамент № 61.

Ответникът Д. И. Л. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, а и към настоящия момент, макар да е получили редовно препис от исковата молба, ведно с нейните приложения, както и всички уточнения, с оглед посочената от ищеца промяна в процесния адрес.

В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 19.03.2026 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.

Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради следните съображения:

Исковият процес може да завърши с постановяване на неприсъствено решение при наличието на определени от закона предпоставки /чл. 238 ГПК/, свързани най общо с пасивното поведение на една от страните в процеса и с искане от другата страна за произнасяне с неприсъствено решение (вж. Решение № 157 /29.11.2010 г. по т.д. № 262/2010 г. на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, се съдържа в постановеното по делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от което е разпоредено да се връчи ведно с исковата молба и приложенията към нея.

В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответната страна, поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно чл. 13 от същия закон.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски.

Същият е претендирал такива в размер на 50 лв. – държавна такса, сумата от 200 лева – служебно определен размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. от 01.10.2025 г.). Общо на ищеца се следват разноски в размер на 2

250 лева с еквивалент от 127,82 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. И. Л., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 61,79 лв. (с еквивалент от 31,59 евро) - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„Яворов", бл. № 49, вх. Г, ет. 1, ап. 3, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 13 лв. (с еквивалент от 6,65 евро), представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.04.2025 г., сумата от 1,68 лв. (с еквивалент от 0,86 евро) - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,39 лв. (с еквивалент от 0,20 евро), представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 09.04.2025 г.

ОСЪЖДА Д. И. Л., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на общо 127,82 евро, представляваща сторените в хода на първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице „Холидей и Райзен“ ЕООД на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3