Решение № 211 от 30.09.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Враца, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500301 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 4973/03.07.2025г., подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, чрез юрисконсулт А. Ф., против решение № 294 от 16.10.2024 г. по гр.д. № 1088/2023 г. на PC Козлодуй, в неговата цялост, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от дружеството против А. Г. П., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, искове с правно основание чл.415, вр. с чл.422 вр. с чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземането на дружеството за сумата 23 522,60 лева по следните фактури: 1. Фактура № 0003401035/31.01.2022 г. за сумата 7701.80 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 2. Фактура № 0003401043/31.01.2022 г. за сумата 4849.46 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 3. Фактура № 0003401046/31.01.2022 г. за сумата 7899.35 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, 4. Фактура № 0003401047/31.01.2022 г. за сумата 3071.99 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, както и за сумата 797,16 лева, представляваща лихва 1 върху главницата по фактури: 1. фактура № 0003401035/31.01.2022 г. в размер 261.01 лв. за периода от 15.02.2022г. до 16.06.2022 г., 2. фактура № 0003401043/31.01.2022 г. в размер 164.34 лв. за периода от 15.02.2022г. до 16.06.2022 г., 3. фактура № 0003401046/31.01.2022 г. в размер 267.70 лв. за периода от 15.06.2022г. до 16.06.2022 г., 4. фактура № 0003401047/31.01.2022 г. в размер 104.11 лв. за периода от 15.06.2022г. до 16.06.2022 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането, което вземане е предмет на Заповед № 519 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 15.08.2022 г. по ч.гр.д. № 1132/2022г. по описа на Районен съд – Козлодуй.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че отговорността в настоящия случай не възниква от договора между страните, а въз основа на специален нормативен акт - ПИКЕЕ във вр. с ЗЕ, които уреждат специфичен вид отговорност, отклонение от общия облигационен принцип на обективна отговорност, чиито характер е по-скоро неоснователно обогатяване. Съответно, за да възникне материално право на вземане срещу лице, което е ползвало ел. енергия при условията на ПИКЕЕ, не само не е необходимо доказателство за това длъжникът да е собственик на обекта, до който е доставяна електрическа енергия /нужно е само да е доказано, че се е ползвал от електрическата енергия/, но дори не е задължително да покрива критериите за битов клиент /друг въпрос е, че в случая насрещната страна покрива и този критерий/.

Отделно, дори и за понятието битов клиент за електрическа енергия не е задължително същият да притежава вещни права върху имота, а е необходимо да го „ползва“, дори само да получава електрическа енергия, което е доказано извън всяко съмнение по настоящото дело. Посочва, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно тълкуване на материалния закон по отношение на предпоставките, при които възниква „облигационно отношение“ с лице, което е ползвало електрическа енергия, без да я заплаща, тъй като извода на съда, че по делото не е доказано А. Г. П. да е ползвател на жилищния имот, който е присъединен неправомерно към ЕРМ, не отговаря на ангажираните по делото доказателства. Счита, че по делото безспорно е установено, че именно А. Г. П. е фактически собственик и ползвател на процесния имот, находящ се в ***, тъй като по време на 2 извършване на проверките се е представил като собственик на процесния имот и е оказал съдействие през цялото време на служителите, които са ги извършвали, т.е. налице е изрично признание за качеството му на собственик и ползвател на имота. Изтъква, че първоинстанционният съд не е съобразил и разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, която не конкретизира вещни права, а единствено коментира фактическото положение по ползването на електроразпределителната мрежа. Счита, че към казуса не е пряко относима легалната дефиниция на понятието „битов клиент“, доколкото процесният случай касае неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, поради което неправомерно ползващото електрическата енергия лице не се припокрива с понятието „битов клиент“. Твърди, че за А. П. е възникнала отговорност по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, за което е достатъчно извършването на фактическо действие по свързване на кабел, захранващ къщата, която обитава, с ЕРМ. Поддържа, че в разпоредбите на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ за „Битов клиент“ и на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ за "Краен клиент" не се поставя изискване за наличие на вещно право на ползване върху имота, а единствено се набляга на ползването на ел. енергия за битови нужди. Нещо повече, както в процесния период, така и към днешна дата, не е била налице разпоредба в ЗЕ или друг приложим за процесния случай нормативен акт, в който да е поставено изискване стопански или битов клиент на ел. енергия да е собственик или ползвател на вещно право върху имота, за който е открита партида на негово име. Моли съда, да отмени изцяло обжалваното решение на PC Козлодуй и да постанови ново, с което да признае за установено, че ответникът А. Г. П. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД упоменатите суми в исковата молба, както и да му присъди направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия А. Г. П., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. М. С. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Намира за правилен извода на съда, че не следва да отговаря за тези задължения, тъй като към нито една от посочените в констативните протоколи дати не е съществувала облигационна връзка между дружеството и него и при нито една от проверките не е установяван в обекта, за да се направи извода, че е ползвател на електроенергия; дори от представените с исковата молба констативни 3 протоколи е записано, че имота е собственост на друго лице - Г. П. М.. Счита, че начина на изброяване на правните субекти в чл.4, ал.3, т.2 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване па производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, по чието искане се извършва присъединяването, показва, че както самото присъединяване, така й следващите от него договорни отношения, респ. отношения по измерване на количествата потребявана ел.енергия, е обвързано от наличието на правна връзка между клиента и обекта на присъединяване, а това са вещните права на собственост и на ползване, и правото на държане като наемател. Твърди, че клиенти на ел.енергия могат да бъдат единствено правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно основание. Счита, че както в случаите на възникнали в резултат на правомерно присъединяване договорни отношения, така и в случаите на неправомерно присъединени обекти, преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, може да се извършва само за сметка на лица, разполагащи с вещните права на собственост и на ползване, и с правото на държане като наемател. Поддържа, че съществуването на вещни или облигационни права на ответника по отношение на имота през процесния период и качеството му на потребител не е установено нито в хода на проверките, нито в хода на съдебното производство. Изтъква, че от представените по делото нотариален акт, удостоверение за наследници и справка на Агенция по вписвания е установено, че ответника, доколкото не е единствен наследник на собствениците на имота, не е станал единствен собственик на имота по наследство; от представеното копие от личната карта на ответника е установено, че той е регистриран на адрес: ***, където е живял към периода на проверките; от приложените констативни протоколи е установено, че ответника не е бил титуляр на партидата на имота към датите на проверките и не е бил ползвател на имота към същите дати, тъй като не е вписан като потребител в протоколите. В заключение посочва, че липсата на доказателства за наличието на облигационна връзка между страните по делото прави иска неоснователен, съответно препятства възможността тази сума да бъде претендирана от ищцовото дружество. Моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на PC – Козлодуй и да му присъди направените в процеса разноски.

4

По делото е постъпила и частна жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, ЕИК ***, чрез юрк. К. М., срещу определение № 87/28.01.2025г., постановено по същото дело, с което по молба на адв. М. С. от АК-Враца по чл.248, ал.1 от ГПК, Районен съд Козлодуй е допълнил решение № 294/16.10.2024 г., като е осъдил „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да заплати на адв. М. С. от АК-Враца сумата 2588, 77 лева адвокатско възнаграждение.

Поддържа се в частната жалба, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че разноски не се дължат на процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство, тъй като същите не са поискани изрично до приключване на последното съдебно заседание. Поддържа също, че претендираният и уважен размер за адвокатско възнаграждение от 2 588,77 лв. е прекомерен за извършената от процесуалният представител в хода на производството работа, за което многократно е възразявал и счита, че такова не му се дължи. На следващо място посочва, че с измененията на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвани в ДВ, бр.

14 от 18.02.2025 г., в изпълнение на решения на СЕС - Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16;

Решение от 24.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 на Съда на ЕС, е премахната минимална граница за тези възнаграждения, като размерите остават само примерни, а конкретния размер е въпрос на договаряне. Изтъква, че съгласно европейската, а и практиката на съдилищата в Република България, съдът може да намали размера на адвокатското възнаграждение и под минималния, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на гореизложеното, счита че не са налице обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно, неоснователно, необосновано и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли искането за присъждане на разноски в размер на 2 588,77 лв. за процесуално представителство пред първоинстанционния съд.

С писмен отговор ответникът по тази частна жалба адв. М. С. оспорва същата, като неоснователна и необоснована. Не споделя становището на жалбоподателя, че искането за присъждане на разноски е направено извън 5 срока по чл.80 ГПК и твърди, че такова искане е направено два пъти - веднъж с отговора на исковата молба, а след това и със становище по хода на делото преди датата на последното съдебно заседание, към което е приложил договор и списък. Не споделя и становището, че размера на определеното от съда възнаграждение е завишен. Твърди, че създадената след постановяване на цитираните в жалбата решения на СЕС съдебна практика приема, че посочените в Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир за съда и че съда при упражняване на правомощието си по чл.78, ал.5 ГПК може да намали отговорността за разноски, но само след и ако установи, че то не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и фактическа сложност и това несъответствие да е съществено, т.е., че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Поддържа, че извода на районния съд, че трудът на адвоката съответства на минимума, предвиден в Наредба № 1/2004г., е напълно съобразено с тази практика. В конкретния случай следва да се отчете положения от пълномощника на ответника труд - подаване на отговор на искова молба, заявяване на доказателствени искания и представяне на доказателства, участие в две съдебни заседания, при които са разпитвани множество свидетели и вещо лице, запознаване, анализ и въпроси към експерта, изготвил техническата експертиза, както и изготвяне на подробно мотивирано становище и писмена защита за последното съдебно заседание. Отделно пълномощника е отделил време и средства за запознаване е актуалната и относима към казуса съдебна практика, която е приложил по делото. Счита също, че ищцовото дружество няма правен интерес да се меси във вътрешните отношения между адвокат и клиент, тъй като договорът му не засяга правната му сфера; отделно, на дружеството е служебно известно, че това лице е освобождавано от заплащане на такси и разноски от съда по други дела между страните. Моли съда да потвърди, като правилно и законосъобразно, обжалваното определение.