Решение № 451 от 11.10.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Ямбол, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20222330102915 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС

МАТРИКС“ЕООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника В. А. И., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***.

В исковата молба се посочва, че на 24.04.2015 год. между праводателя на ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит , по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 10000 лв. Съгласно договора сумата следвало да бъде върната на 96 месечни погасителни вноски с краен срок за погасяване – 25.04.2023 год. Въпреки, че кредитополучателят погасил част от вноските, след преустановяване на плащанията останал незаплатен остатък от 4055, 58 лв. – главница и съответните лихва. Поради неизпълнение на договора кредитът станал предсрочно изискуем /чл.21.1.1./, като длъжникът бил уведомен с нарочно уведомление от 01.06.2022 год. На 15.12.2021 год. бил сключен договор за цесия по силата на който ищецът придобил вземането срещу ответника по процесния кредит.

По силата на изрично пълномощно , ответникът била уведомен за извършената цесия на посочения в договора адрес.С оглед на това и в случай, че не се приеме за редовно съобщаването се иска съдът да приеме, че ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и приложенията.Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор особения представител на ответника оспорва иска по основание и размер. Посочва, че цедирането на вземането не е породило действия спрямо ответника – длъжник, т.к. уведомленията не са получени от кредитополучателя.

Не можело да се приеме и, че ответникът е уведомен с получаване на исковата молба, т.к. в случая бил представляван от особен представител, за което излага съображения.

1

Вземането предмет на цесията не било индивидуализирано в достатъчна степен в изпратеното уведомление. Твърди се и, че липсват доказателства, че претендираната заемна сума е реално предадена и действително усвоена от ответника, т.е. че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Договорът за заем се оспорва като нищожен, поради противоречене с изискванията на закона – неспазване правилата за форма и съдържание. Не били представени доказателства за изготвяне на СЕФ, т.е. да е изпълнил задълженията си по чл. 5 от ЗПК. Оспорва се и твърдението вземането да е станало изискуемо поради ненадлежно уведомяване на длъжника Претендира се за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение, за процесните суми. В предвидения в чл. 414 ГПК срок длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По делото е представено копие от договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.04.2015 год., по силата на който кредитодателя „ ОББ“АД е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лв. , при уговорена фиксирана годишна лихва- 9,26 %, процент на разходите- 10,99 % , платим на 96 месечни анюитетни вноски от по 149, 66 лв. и краен срок за погасяване – 25.04.2023 год. Представена е и справка салда по кредита , включваща начално и крайно салдо, подробна разбивка по дата и съдържание на месечни погасителни вноски. Приложена е още молба – декларация за отпускане на потребителски кредит от ответницата от 21.04.2015 год..

Представено е още копие от договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 год., сключен между „ОББ“АД , в качеството му на цедент и „Еос Матрикс“ЕООД, в качеството на цесионер, по силата на който на ищеца са прехвърлени права върху вземания , включително по процесния договор за кредит, видно от приетото копие от Приложение № ***

Прието е и потвърждение за извършена цесия рег. № ***год.

С приетото пълномощно с нотариална заверка на подписите от 21.12.2021 год. цедентът „ОББ“АД е упълномощил посочени адвокати, Адвокатско дружество „И.

Д.“, както и цесионера „ЕОС Матрикс“ЕООД да го представлява като уведоми длъжниците по Приложение № *** от договора от 15.21.2021 год. по реда на чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът е представил още уведомления , изходящи от пълномощник, до ответницата за извършена цесия и настъпила предсрочна изискуемост от 12.08.2022 год. и 01.06.2022 год. Видно от приложените известия за доставяне пратките не са потърсени от адресата.

Във връзка с оспорванията на особения представител на ответника по делото е назначена и прието заключението на ССЕ вещото лице , по която след извършване на съответните справки е констатирало, че сумата по договора за кредит в размер на 10 000 лв. е предоставена и усвоена на 27.04.2015 год. по банкова сметка с титуляр 2 ответницата. След сключване на договора за цесия от 15.12.2021 год. плащания към цедента не са постъпвали. Кредитът е обслужван редовно до 20.08.2002 год. , когато е извършено и последното плащане. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда задълженията по договора с общ размер на 4 831, 45 лв., от които 4055, 58 лв. – главница; 471, 98 лв. – договорна лихва и 3030, 98 лв. – лихва за забава.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

Освен общите предпоставки за валидност на договор за заем – съгласие за получаване в собственост на пари и предаването им, в ЗПК, като условие за валидност на договора за потребителски кредит е предвидено, че съгласието за предоставяне на заем, следва да бъде обективирано в писмена форма, като са налице изисквания относно конкретното съдържание на договора – чл.10, чл.11 респ. 12 от закона.

Според съда установява се безспорно от събраните по делото доказателства ценени в тяхната съвкупност, че праводателят на ищеца и ответницата са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит.

Сумата предмет на договора е реално предадена по начина уговорен в същия,по банкова сметка с титуляр ответницата и е усвоена, вкл. кредитът е бил обслужван редовно, т.е. извършвани са плащания до 20.08.2020 год. Настъпил е и обективният факт за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, т.к. плащането е преустановено.

Действително съдът приема, че по делото липсват надлежни доказателства преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на ответницата да е било връчено изрично уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №8/02.04.2019г.на ВКС по тълк.дело №8/2017г.на ОСГТК,допустимо е предявеният по чл.422 ,ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В процесния случай обаче, към датата на приключване на съдебното дирене е настъпил крайния падеж по договора – 25.04.2023 год., т.е. падежирали и съответно дължими са всички вноски.Същевременно ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на лихва за забавено плащане.

Според настоящия съдебен състав не е налице и неравноправност на договора по смисъла на ЗЗП. Договорът от 24.04.2015 год. е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Съставен е в два екземпляра и подписан от страните на всяка страница, като с подписването му ответницата е декларирала, че е получила предварително и в достатъчен срок преддоговорна информация под формата на СЕФ, запознала се е с нея и взела информирано решение за сключване на договора.

3

Неоснователно е и възражението, че липсва погасителен план. Освен, че представената справка за салда по своята същност съдържа изключително подробен погасителен план и същата е подписана на всяка страница от ответницата, то в самият договор за кредит, ясно и точно са посочени броя, размера и падежа на всяка от погасителните вноски, включително общата дължима сума по договора.

Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника , той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение , тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено уведомление изходящо от цесионера, упълномощен по силата на представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.

Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

В случая връчването на уведомлението за цесията ведно с препис от исковата молба на особения представител на ответника е произвело материалноправно действие, поради особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата на чл.45 от ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител", без да разграничава представителната власт на представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во т.о. - че връчването на материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.

Без значение за горното обстоятелство е правното основание на предявеният иск, т.е. дали същият е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния смисъл е и практиката на ЯОС, обективирана в решение от 10.10.2017 год. по в.гр.д. №*** г. и др.