Решение № 197 от 16.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Бургас, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120200407 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Д. И. К., ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. С.

К. – БАК, против заповед за задържане на лице № 434 зз-17/15.01.2026 г., издадена от В. Н.

Н.- разузнавач при Второ РУ-Бургас.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник – адв. К. – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи.

Ответникът по жалбата – В. Н., редовно уведомен, се явява лично и посочва, че задържането е законосъобразно.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.

1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна 1 регистрация, датата на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал.

3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е посочено, че има данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 3 от НК, за това, че през 2025 г. в гр.

Бургас, кв. „***“ са отправяни закани и заплахи от страна на жалбоподателя спрямо съпругата му.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

По мнение на съда тези обстоятелства в случая не са налице.

От материалите по делото се установява следната обстановка:

На 16.01.2026 г. на ответникът В. Н. било възложено да установи и задържи жалбоподателя К. във връзка с подаден от съпругата на последния сигнал за отправяни закани и заплахи. К. бил установен и задържан в 12:05 часа на 16.01.2026 г. и бил освободен в 19,20 часа същия ден.

По мнение на настоящия състав, фактите, които се установяват в преписката не подкрепят извода на административния орган, че задържаният е евентуален извършител или съпричастен към престъплението, описано в заповедта, тъй като липсва каквото и да е доказателство в тази насока. Не е налице дори заявлението на сочената за пострадала. Съдът намира, че е безпредметно същото да бъде допълнително изисквано, тъй като след като не е сред материалите по преписката, то очевидно е нямало как да бъде достояние на 2 жалбоподателя по време на задържането му.

Извън горното е налице и още едно обстоятелство, което води до извод за материална незаконосъобразност на заповедта. В същата е записано, че задържането е за извършено през 2025 г. престъпление, докато в отговорите по реда на чл. 176 ГПК ответникът посочи, че задържането е по повод сигнал, който е подаден един ден преди това. Това обстоятелство, съчетано с липсата на каквито и да е други данни относно деянието, създават неяснота по отношение на това за какво деяние изобщо е задържан жалбоподателят.

Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, не са били налице достатъчно данни, че K. е евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед.

Накрая, настоящият състав намира, че в случая е налице и нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.

В конкретния случай не става ясно какви са били причините за задържането на К., ако се приеме, че деянието, за което е задържан е извършено през 2025 г., както е посочено в обжалваната заповед. Не става ясно какви следствени действия е следвало да бъдат извършени и които налагат ограничаване на свободното придвижване на жалбоподателя.

Липсват данни да е извършвано каквото и да било, освен снемането на сведения от задържания.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, тъй като е необоснована, а също така е нарушен принципът на съразмерност при задържането на жалбоподателя, поради което и същата следва да бъде отменена.

Съгласно 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени оспорвания акт, държавните такси, разноските по делото и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. По делото е била заплатена държавна такса в размер на 5,11 евро, а също така е налице договор за правна защита, в който е посочено, че е уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 383,47 евро. С оглед на това, доколкото полицейският орган, издал отменената заповед, е част от структурата на ОДМВР-Бургас, което е самостоятелно юридическо лице, именно последният субект следва да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в общ размер на 388,58 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 434 зз-17/15.01.2026 г., издадена от В. Н.

Н.- разузнавач при Второ РУ-Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок от 24 часа на Д. И. К., ЕГН: **********.

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Д. И. К., ЕГН: **********, сумата от 388,58 (триста осемдесет и осем евро и петдесет и осем цента) евро, представляваща разноски по 3 делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4