Решение № 47 от 25.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. С., 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова в присъствието на прокурора Д. Ив. Й. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600113 по описа за 2024 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда, постановена по НОХД № 95/022г. по описа на РС И..

По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал подсъдимия Т.

Г. П., роден на ..........г. в град Е.П., Република България, български гражданин, женен, основно образование, осъждан, безработен, живущ в град И., област С., ул. „Г.Р.“ № ..., ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че 21.09.2021г. около 00.10 часа в град И., област С. по ул. „Св.П.Е.“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” с рег. № ..... с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,31 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол № ХИ – 17/15.10.2021г. на химична лаборатория към БНТЛ при ОДМВР град С., след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК – със Споразумение № 156/27.10.2016г. по НОХД № 637/2016г. по описа на Районен съд И., влязло в законна сила на 27.10.2016г. - престъпление по чл.

343б, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 НПК вр. чл. 343б, 1 ал. 2 от НК вр. чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ ЛЕВА.

На основание чл. 57 ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален ОБЩ РЕЖИМ за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

На основание чл. 343г вр. 343б, ал. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът е наложил допълнително кумулативно наказание на подсъдимия Т. Г. П. (със снета по делото самоличност)- лишаване от право на управление на МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Съдът е зачел и приспаднал на основание чл. 59, ал. 4 НК от така определеното наказание лишаване от право на управление на МПС времето, през което подсъдимият Т. Г. П. (със снета по делото самоличност) е бил лишен от право да управлява МПС по админинистративен ред, считано от 21.09.2021г.

В тежест на подсъдимия П. са възложени направените по делото разноски.

Присъдата е атакувана с жалба от подсъдимия П., чрез защитника му – адв. Д. А., като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, както и явно несправедлива.

Оплакванията, против обжалваната присъда, изложени в подробно мотивираната жалба, реално се свеждат до твърдение на защитника А. за неправилно приложение на материалния закон, с позоваване на настъпила за подсъдимия реабилитация, с оглед постановеното съдебно разпореждане по ЧНД № 647/2021г., по силата на което съдът е оставил без разглеждане молбата за съдебна реабилитация на подсъдимия Т. П., приемайки, че е настъпила реабилитация по право по чл.86,ал.1 НК. Предвид настъпилата реабилитация за предходното престъпление – с предмет – чл.343б, ал.1 НК, настоящото деяние е несъставомерно по чл.343б, ал.2 НК, поради липса на съставомерен признак от обективна страна- предходно осъждане. Дори да се приеме, че със своите действия, описани в обвинителния акт П. е осъществил друго престъпление- това по чл.343б, ал.1 НК, то липсата на предходно осъждане би не попречила наказателната отговорност по отношение на подсъдимия да се реализира при условията на чл.66,ал.1 НК, т.е.

2 изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено в подходящ изпитателен срок, а да не се налага ефективно наказание.

В жалбата се съдържа искане за отмяна на постановената присъда от РС И. и постановяване на нова присъда във въззивната инстанцияоправдателна за подсъдимия, алтернативно- да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ИРС делото, или в случай, че въззивната инстанция приеме за процесуално допустимо и преквалифицира деянието на подсъдимия по чл.343б, ал.1 НК – да му бъде наложено условно наказание „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание по същество на делото защитникът поддържа депозираната жалба и оплакването, съдържащо се в нея за неправилно приложение на материалния закон.

В пледоарията си по същество защитникът навежда допълнителни съображения в подкрепа на твърдението си за липса на съставомерни признаци от обективна страна. В тази връзка оспорва заключението на комплексната съдебно- медицинска и химическа експертиза, с аргумент че вещите лица не са изследвали и не са се произнесли по въпроса какво е било съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия към инкриминирания момент на управление на МПС – към момента на спирането му за проверка от полицейските служители, при констатацията за завишаване на концентрацията с 0.6 промила, при лабораторното изследване на кръвта в сравнение с показанията на Алкотест Дрегер. В случай, че този въпрос беше изследван, според защитата щеше да бъде констатирана концентрация на алкохол в кръвта под пределно допустимата за деяние по ал.1 на чл.343б НК, както и по всяка вероятност – и под предела, определен за престъплението, за което подсъдимият П. е привлечен към отговорност. С други думи – отсъствието на съществен съставомерен признак от обективна страна, обуславя единствено отмяна на постановената осъдителна присъда и постановяване на нова такава- оправдателна за подсъдимия.

Алтернативно- в случай, че въззивният съдебен състав не приеме като съответни на закона изложените по-горе съображения, оневиняващи изцяло подсъдимия, както и ако не констатира, допуснато от първия съд съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на атакуваната 3 присъда, защитникът моли да се вземат под внимание следните доводи от материално-правно естество:

Законът и съдебната практика, както и правната теория / защитата прави позоваване на теоретична разработка на д-р Р. И.- преподавател в С.У.

„К. О.“/ отстояват разбирането, че реабилитацията по чл.88а, ал.1 НК заличава всички неблагоприятни последици от предходното осъждане. В обхвата на заличаване на неблагоприятните последици от осъждането, според цитираната по-горе монография, следва да се включва и забраната по чл.86,ал.2 НК за повторно реабилитиране по право по чл.86, ал.1 НК за осъден за извършено престъпление като пълнолетно лице. Аргумент в подкрепа на това теоретично съждение е, че обратното би означавало, че осъждането ще продължи да бъде източник за неблагоприятни правни последици за осъдения, макар и за деяния, в значителна степен отдалечени във времето. Това според застъпилия това становище е в противоречие с житейската и правната логика, както и със смисъла и съдържанието, които законодателят влага в института на реабилитацията по чл.88а НК, която отменя цялостно и безусловно всички последици, свързани с осъждането.

Първият съд е обсъждал твърде пестеливо тези аргументи, които са били изложени на неговото внимание. Не е даден отговор по каква причина, застъпеното становище не се споделя от РС – И., който е приел, че за споразумението, имащо характер на осъдителна присъда, за деяние извършено от подс. П. през 2016г., реабилитацията е щяла да настъпи едва през 2024г., поради което е налице съставомерния признак предходно осъждане по чл.343б, ал.1НК. С изложеното по- горе първият съд е формирал незаконосъобразен извод по приложението на материалния закон.

С оглед на изложеното по- горе защитата счита, че въззивната инстанция следва да постанови решение, по силата на което да измени присъдата на РС И., като приеме, че към момента на извършване на престъплението за което е предаден на съд подсъдимият е бил реабилитиран по право и по този начин да преквалифицира деянието му от престъпление по чл.343б,ал.2 НК, в такова – по ал.1 на същия текст, като при това да отложи по реда на чл.66,ал.1 НК изтърпяването на така определеното наказание за това престъпление – лишаване от свобода.

Подсъдимият, в лична защита изцяло се присъединява и подкрепя 4 изразеното и застъпено становище на защитника си .

В последната си дума моли за условна присъда.

Представителят на СОП в заседание по същество, заключава, че не споделя аргументите за неправилно приложение на материалния закон, изложени в жалбата против присъдата, постановена по НОХД № 95/2022г. по описа на РС И.. Присъдата е правилна, обоснована, законосъобразна. В хода на производството пред първата инстанция и при постановяването и мотивирането и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Наложеното наказание е справедливо и съответства на интензитета на обществена опасност на деянието и дееца. В обобщение на изложеното по- горе пледира в полза на потвърждаване на обжалваната присъда на РС И..

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата и се запозна подробно със съдържащите се доводи в същата , както и със становището на защитата в съдебно заседание, след като осъществи цялостен самостоятелен служебен контрол по отношение на атакуваната присъда, в съответствие със събраните доказателства по делото и приложимия закон, прие за установено следното:

Жалбата е частично основателна, но не по съображения, изложени от жалбоподателя.

Липсват основания да се приеме, че в хода на производството по разглеждане на делото в РС И. и при постановяване и мотивиране на присъда №26/27.10.2023г. са допуснати процесуални нарушения рефлектиращи в съществена степен и осуетяващи правото на защита на привлеченото към отговорност лице Т. Г. П..

Доказателствата по делото са годни, събрани в съответствие с процесуалните правила в хода на производството пред първия съд. Същото е протекло и при стриктно съблюдаване на процесуалните права на подсъдимия и на неговия защитник.

Въз основа на събраните доказателства, първият съд е възприел фактическа обстановка, която настоящия въззивен състав споделя:

Подсъдимият Т. Г. П. е роден на ..........г. в град Е.П., Република 5

България, български гражданин, женен, основно образование, осъждан, безработен, живущ в град И., област С., ул. „Г.Р.“ № ..., ЕГН: .........

Със Споразумение № 156/27.10.2016г. по НОХД № 637/2016г. на Районен съд И., влязло в сила на 27.10.2016г., подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, както и наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

Към 21.09.2021г. подсъдимият бил правоспособен водач и имал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство № 281714264, валидно до 21.09.2022г. за различни категории, в това число и категория В.

На 20.09.2021г. вечерта подсъдимият Т. П. употребил алкохол. Около час след употребата на алкохол получил силни болки в корема, решил да потърси сина си, който да го откара до болнично заведение. Под въздействието на употребения алкохол привел в движение собствения си лек автомобил - марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ...........

За времето от 19:00 часа на 20.09.2021г. до 07:00 часа на 21.09.2021г. свидетелите В.Д. Т. и С.И. К. изпълнявали служебните си задължения в качеството на полицейски служители при РУ на МВР - И., като автопатрул.

Около 00:10 часа на 21.09.2021г. на ул. „П.Е.“ пред частен дом №... в град И. свидетелите спрели за проверка движещия се в посока бул. „Цар Освободител“ в посока първокласен път I-8 в град И. лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с рег. № ........... Водач на автомобила бил подсъдимият Т. П., който бил сам в автомобила. Свидетелят Т. - на длъжност „младши автоконтрольор“ при РУ на МВР И., се легитимирал на водача на автомобила и поискал да му представи документи за самоличност.

Подсъдимият представил необходимите документи, чрез които полицейските служители установили самоличността му, както и обстоятелството, че управляваният автомобил е негова собственост. По време на проверката свидетелите Т. и К. усетили миризма на алкохол, идваща от водача, поради което свидетелят Т., в качеството си на младши автоконтрольор, го поканил да бъде тестван с техническо средство - Дрегер. Свидетелят Т. извършил тест 6 за наличие на алкохол в кръвта. Пробата била осъществена с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ с фабр. № .........., който отчел положителен резултат - 1,73 промила. При извършването на пробата подсъдимият се оплакал от болки в корема и се наложило да бъде тестван няколкократно три - четири пъти до показване на качествен резултат на техническото средство. На подсъдимия бил съставен АУАН серия АА №......../21.09.2021г., който той подписал без възражения. Свидетелят Т. съставил на подсъдимия и талон за медицинско изследване № 00561108, в който подсъдимият П. вписал, че не приема показанията на техническото средство. Съгласно посоченото в талона, подс. П. следвало да се яви във ФСМП - И. в срок до 45 минути от връчването на същия. Подсъдимият получил екземпляр от талона срещу подпис, след което бил съпроводен от свидетелите Т. и К. във ФСМП И., където дал кръвна проба. Преди даване на кръвна проба подс. П. съобщил на медицинското лице, че през предходните 24 часа е употребил лекарство „Трамадол“ срещу панкреатит. След даването на кръвна проба за медицинско изследване подсъдимият Т. П. бил отведен в РУ на МВР И., където бил задържан по реда на ЗМВР със заповед за задържане до 24 часа, издадена от свидетеля К.. П. бил освободен на 21.09.2021г. в 01:30часа. Била назначена и изготвена химическа експертиза. Съгласно протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № ХИ-17/15.10.2021г. на химична лаборатория към БНТЛ при ОДМВР С. взетата от подсъдимия П. кръвна проба показала наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 2,31 на хиляда.