Решение № 118 от 21.10.2024, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Раднево, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.П. при участието на секретаря И.Д.С. в присъствието на прокурора В. Ив. Г. като разгледа докладваното от Р.П. Гражданско дело № 20245520100789 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 28 ЗЗакрД.

Образувано е по молба от Дирекция „Социално подпомагане” гр.

Раднево /ДСП –Раднево/ с искане по чл. 4, ал. 1, т. 5 вр. чл. 25 ЗЗакрД за настаняване на детето О.Х.М. в Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи в гр. Раднево – социална услуга – резидентен тип.

В молбата е посочено, че детето О.Х.М. е родено на **** г. в гр. ***, Сирия. Родители на детето са: майка – Ш.Х.Т. и баща – М.Х.. Детето има още двама братя и една сестра, които се намират в Турция. Посочва се, че детето О. напуска Сирия на 01.11.2023г., нелегално преминал в Турция, където е останал 8 дни, след което влиза нелегално в РБългария на 10.11.2023г. заедно с няколко души, а след преминаването му на българска територия сам потърсил закрила от властите. Причината, която го е мотивирала да напусне страната си била войната в следствие на която нямало сигурност, военните действия в района, в който живеел се водили между кюрдските сили и турската армия и всекидневно селото му било атакувано от турските самолети. Детето живеело в страх, обстановката била опасна и неспокойна и поради тази причина е взело решение да потърси мирна страна за живот. Детето е заявило, че не желае да се върне в Сирия макар, че в страната си не е имал проблеми заради своята етническа принадлежност /кюрд/ и заради изповядваната от него 1 религия /мюсюлманин-сунит/, не е осъждан, не е арестуван и не е имал проблами с официалните власти в родината си. На територията на РПЦХарманли детето е регистрирано като непридружен непълнолетен, без свой близък роднина и било настанено в сигурна зона към РПЦ –Харманли.

На 13.08.2024г. в ОЗД при ДСП-Харманли постъпило писмо от Директора на РПЦ-Харманли, с техен изх. № Х-16-1224 с необходимост от извеждане на детето О.Х.М. от сигурната зона на РПЦ-Харманли. На 14.08.2024г. е изпратено писмо до всички РДСП-та в цялата страна за идентифициране на подходяща социална услуга, в която то да бъде настанено.

На 16.08.2024г. в ОЗД при ДСП-Харманли е постъпило писмо от Директора на ДСП-Раднево с информация, че има наличие на 4 свободни места в ЦНСТДБУ гр. Раднево, след което със заповед № ЗД/Д-Х-Х-750/22.08.2024г. на Директора на ДСП-Харманли, спрямо детето О.Х.М. е предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДетето „Настаняване в социална и интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа”, а именно предоставяне на социалната услуга в ЦНСТДБУ гр. Раднево, обл. Стара Загора.

Предпоставка за риск за живота, здравето, емоционалното и нравствено развитие на момчето е факта, че О.Х.М. е без законен представител на територията на РБългария. Предвид гореизложеното и на основание чл. 28, ал.

1 от Закона за закрила на детето, молителя ДСП гр. Раднево иска от съда да постанови решение, с което да вземе мярка за закрила спрямо непълнолетният О.Х.М., роден на ****г. в гр. *** – Сирия, с ЛНЧ ****, настаняване в социална и интегрирана здравно - социална услуга за резидентна грижа - ЦНСТДБУ гр. Раднево, в срок до две години, считано от влизане на решението в законна сила, или до промяна на обстоятелствата, водещи до изменение или прекратяване на мярката за закрила.

Искането е с правна квалификация чл. 26 от Закона за закрила на детето, като в това производство в тежест на сезиращия съда орган - дирекция „Социално подпомагане” гр. Раднево е да докаже наличието на предпоставките за настаняване на детето извън семейството му, а именно предоставяне на социална услуга – резидентен тип.

В откритото съдебно заседание за молителя ДСП – Раднево се явява директор Д., която поддържа подадената в съда молба.

2

Представителят на РП-Стара Загора, ТО-Раднево – прокурор В. Г., се явява в проведеното на 09.10.2024г. открито съдебно заседание и взема становище за основателност на молбата, тъй като е изцяло в интерес най-вече на детето О.Х.М., което е с предоставен хуманитарен статут и е дете в риск, което се нуждае от специална закрила. Смята, че в най-добър интерес на детето е настаняването му в ЦНСТДБУ в гр. Раднево, тъй като там ще бъде в защитена за него среда.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

О. Х.М. е дете от мъжки пол, родено на 10.01.2010г. в гр. ***, Сирия.

Родители на детето са: майка – Ш.Х.Т. и баща – М.Х.. Към момента никой от семейството му не полага грижи за детето на територията на РБългария и същото е с предоставен хуманитарен статут. Детето говори кюрдски-арабски език, с етническа принадлежност – кюрд, вероизповедание – мюсюлманин сунит. Установява се, че семейството на детето е в Турция и то е непридружено от възрастен роднина.

От представените по делото от ДСП – Раднево доказателства, в частност „Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете”, се установява, че отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" гр. Харманли работи по случая на детето О.Х.М. от 23.01.2024г. На 13.08.2024г. в ОЗД при ДСП-Харманли постъпило писмо от Директора на РПЦ-Харманли, с техен изх. № Х-16-1224 с необходимост от извеждане на детето О.Х.М. от сигурната зона на РПЦ-Харманли.

На

14.08.2024г. е изпратено писмо до всички РДСП-та в цялата страна за идентифициране на подходяща социална услуга, в която то да бъде настанено.

На 16.08.2024г. в ОЗД при ДСП-Харманли е постъпило писмо от Директора на ДСП-Раднево с информация, че има наличие на 4 свободни места в ЦНСТДБУ гр. Раднево.

Предпоставка за риск за живота, здравето, емоционалното и нравствено развитие на момчето е факта, че О.Х.М. е останал принципно без родителски грижа, за което на 22.08.2024г. със Заповед ЗД/Д-Х-Х-750/22.08.2024г. на Директора на ДСП-Харманли, спрямо детето О.Х.М. е предприета мярката за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДетето „Настаняване в социална и интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа”, а именно 3 предоставяне на социалната услуга в ЦНСТДБУ гр. Раднево, обл. Стара Загора.

От приложения по делото доклад е видно, че всички възможни роднини и близки на детето се намират в РТурция и към момента никой от тях няма въможност да полага грижи за него. О.Х.М. е дете в риск съгласно §1, т. 11, б.

„а” и „в” от ДР на ЗЗДетето и се нуждае от специална грижа.

В интерес на детето било да се настани по спешност в ЦНСТДБУ с оглед запазване на неговото емоционално състояние и развитие.

От представената заповед № ЗД/Д-Х-Х-750/22.08.2024 г. на директора на ДСП-Харманли е видно, че детето е настанено по административен ред в ЦНСТДБУ-Раднево, със срок – до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДетето.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД съдът по искане на органите или лицата по чл. 26, ал. 2 ЗЗакрД може да вземе решение за налагане на мярка за настаняване на дете извън семейството - в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция, при наличието на някое от изчерпателно посочените основания по чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД.

Според чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени (т.1); чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето (т.2) или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат (т.3); което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие (т.4), както и в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (т.5).

В конкретния случай, въз основа на доказателствата по делото, съдът намира, че е налице основанието по чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗакрД за прилагане на мярка за закрила спрямо детето чрез настаняването му извън 4 семейството. Цитираната разпоредба изисква да не са известни родителите /в това число и тяхното местонахождение/ или родителите без основателна причина трайно да не полагат грижи за детето. Видно от данните по делото детето О. Х.М. напуска Сирия на ****.2023г. и влязъл нелегално за Турция, където е останал 8 дни, след което влиза нелегално в РБългария на 10.11.2023г. с група от няколко човека, а майка му заедно с останалите му братя и сестри останали в Турция. След преминаването му на българска територия доброволно се предава на полицията и заявило, че не желае да се върне в Сирия, а единственото му желание било да събере семейството си в РБългария. Било настанено на територията на РПЦ-Харманли и регистрирано като непридружен непълнолетен без свой близък или роднина, и реално детето е без законен представител, а в последствие е с предоставен хуманитарен статут, съгласно решение № 5079/29.03.2024г. на Д.К. – заместник председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

С оглед изложеното, детето О. Х.М. е дете в риск по смисъла на §1, т. 11, б. „в“ ЗЗакрД и молбата за предприемане на мерки за закрила спрямо него е основателна.

В интерес на детето е спрямо него да бъде приложена мярка за закрила чрез настаняването му извън семейството съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД.

Съгласно чл. 28, ал. 4, изр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД при определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД (настаняване в семейство на роднини или близки, настаняване за отглеждане в приемно семейство, социална услуга – резидентен тип или настаняване в специализирана институция), освен ако това не е в интерес на детето.

В настоящия случай няма възможност за прилагане на първата по ред приложима мярка за закрила - настаняване на детето в семейството на близки, тъй като всички близки и роднини живеят в Турция. Няма и подходящо приемно семейство в областта. Поради това следва да се постанови мярка за закрила – настаняване в ЦНСТДБУ-Раднево, която мярка за закрила е удачна спрямо детето.

При следване поредността на мерките за закрила по чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД е налице основание съдът да настани детето в ЦНСТДБУ-Раднево като мярка за закрила социална услуга – резидентен тип.

5

Съгласно чл. 28, ал. 5 ЗЗакрД съдът задължително определя срок на настаняването, поради което следва да определи срок на настаняването на детето. Съдът намира, че с оглед възрастта на детето, ежедневните му потребности, подходящ за него и в негов интерес е настаняването да бъде за срок от две години.

Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата и разкриването на възможност за реинтеграцията на детето в биологичното му семейство, настаняването му в семейство на други роднини и близки или в приемно семейство и преди изтичането на срока, е необходимо незабавно да бъде сезиран съдът, за да промени постановената мярка, ако установи, че това е в интерес на детето.

Необходимо е да бъде отбелязано също така, че налагането на мярката не препятства възможността на родителите да поддържат контакти с детето, за да не се прекъсва връзката родител – дете.

Така мотивиран и на основание чл. 28 във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗакрД във вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗакрД, съдът

РЕШИ:

ВЗЕМА по отношение на детето О.Х.М., с ЛНЧ ****, родено на 10.01.2010г. в гр. ***, Сирия, от майка – Ш.Х.Т. и баща – М.Х., гражданин на Сирия, етническа принадлежност – кюрд, вероизповедание – мюсюлманин сунит, мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗакрД – социална услуга – резидентен тип - настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания с адрес гр. ***, за срок от две години от влизане на решението в законна сила, или до промяна на обстоятелствата, водещи до изменение или прекратяване на мярката за закрила.