Решение № 132 от 03.11.2023, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. В., 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

НДН при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20231300500254 по описа за 2023 година

Производството е въззивно реда на чл.258 и сл. ГПК .

Производството е образувано по въззивна жалба на В. М. Т. от гр.В., с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. РД от АК В., против решение № 378/03.05.2023г. по гр. д.

№1450/22г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен иска й против Г. Я. П., с ЕГН ********** от с.С. общ В. за осъждане на ответника да да предаде на ищцата владението върху следния имот: дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1788кв.м., който имот е със съседи по скица № 15-711603/27.06.2022г. на СГКК - В., както следва:

***,

***,

***, ***, ***., като неоснователен.

В жа л б а т а се поддържа неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Излага се в жалбата, че било видно от приложените писмени доказателства, че парцелът на ответника е образуван в ПИ -555 с площ от около 489 кв.метра от УПИ Х1-55, 555 в квартал 47 по плана на село С. а ищцата /въззивник в настоящото производство/била собственик на ПИ-556, което е урегулирано от УПИ-556.

Сочи се в жалбата, че при внимателен анализ на представената скица №26 от 15.01.1996 година и скица №744 от 10.10.2019 година /когато се е снабдил ответника с документ за собственост/ се констатирала разлика. В скица №744 от 10.10.2019 година при записа в имота на въззивницата В. М. Т. нямало обособяване на имот с граници и квадратура, а само цифри. Твърди се също така, че почеркът с останалите записи е изключително различен. Поддържа , че в обжалваното решение не е съобразено и обстоятелството, че през имота на В. Т. има трасировка на път. Вещото лице Пепа Иванова било дало невярна информация в заседанието, като заявила, че до 2003 година е трасировката за пътя, но по делото имало скици от 2019-2021 година от които можело да се констатира трасировката на пътя.

Моли, въззивния съд да съобрази обстоятелството, че разпитаните свидетели са собственици именно на парцела, от които е обособен имота на ответника по скицата от 10.10.2019 година. и се моли за отмяна на решението на първата инстанция .

1

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. жалбата, като неоснователна.

С него се Оспорва

Излага, че било невярно твърденшитж но въззшвншцото, че пърцелът на ответника бил образуван в ПИ-555 от УПИ Х1-55, 555 в кв.47. Точно обратното-всички представени по делото скици сочели, че ПИ 555 е самостоятелен имот /и това е така от 1933 година, и същият имот по плана за регулация от 1988 година участва в съсобствен парцел -УПИ Х1-557, 555 Имотът на въззивника бил № 556, и за него е отреден самостоятелен парцел ХII -556.

Поддържа, че след като регулацията не е приложена, което е отразено на всички скици и в нотариалния акт на ищеца, то тя е отпаднала и имот 555 остава самостоятелен, не участва в парцел, и като самостоятелен имот е отразен на кадастралната карта; във всички случаи ПИ 555 няма нищо общо с ПИ 556.

Според исковата молба претенцията била за УПИ Х II-556, но подобен имот просто не съществувал.

Моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски по производството, за което е представен списък.

От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. М. Т. от гр. В., чрез адв. П.

Б. против Г. Я. П. от с. С. общ. В., с която е предявен иск за собственост по чл. 108 от ЗС.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на празно дворно място в с. С. общ. В., съставляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1788 кв.м. на ул. Седма по КККР на с. С.. Поддържа се, че ответникът владее и държи имота без правно основание и не желае доброволно да го освободи, въпреки отправената покана за това. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде на ищцата владението върху посочения имот, а именно: дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1788кв.м. / номер по предходен план ПИ 556, урегулиран УПИ ХП-556 в кв. 47/ ул. Седма по КККР на с. С. общ. В..

Ответникът в срока за отговор чрез упълномощен процесуален представител е оспорил иска като неоснователен, като е заявил, че не владее имот с посочения идентификатор. Ответникът твърди, че е собственик по наследство, давностно владение и доброволна делба на имот с идентификатор *** с площ 486 кв.м. и владее точно този имот. Посочва, че неговия имот и имотът на ищцата са отделни и самостоятелни имоти, и нямат нищо общо, освен границите помежду им, които граници са отразени и в кадастралната карта.

По делото пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, назначена е и приета съдебнотехническа експертиза и допълнителна такава.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От представения препис на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 23, н.д. № 520/2021г. на нотариус Л .Цветкова, се установява, че на 21.10.2021г. ищцата е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на няколко недвижими имота в с. С. общ. В., с ред които е и дворно място, цялото с площ от около 1788 кв.м., съставляващо ПИ 556, урегулиран в УПИ ХШ-556 в кв. 47 по действащия и утвърден със Заповед № 108/1988г. план на с. С. с неприложена регулация, при граници и съседи на УПИ по 2 скица : УПИ ХП-557, УПИ ХГУ-558 в кв. 47 и от две страни улици.

От приложената по делото скица на поземелен имот ***, издадена от СГКК - В., се установява, че този имот е записан с площ от 1789 кв.м., по предходен план е с номер 556, кв.

47, парцел ХГГГ. Имотът е незастроен и е със съседи, както следва:

***,

***, ***, ***, ***. Имотът е записан на името на ищцата.

От представения препис на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство, издаден по обстоятелствена проверка № 82, н.д. № 78/2022г. на нотариус Александър Ангелов, се установява, че на 13.06.2022г., ответникът Г. Я. П. и Олег Я. П., са признати за собственици, всеки от тях с права по 1/2 ид.ч. в индивидуална собственост на следния недвижим имот в с. С. общ. В.: ПИ с идентификатор *** по КККР на с. С. общ. В., одобрени със Заповед № РД-18-70/21.10.2021г. на АГКК, с адрес на имота на ул. Седма, площ от 486 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план - 555 в кв. 47, парцел XI, при съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***.

С договор за доброволна делба № 83, дело № 79/2022г. с нотариална заверка на подписите, на 13.06.2022г. посочените по-горе съсобственици на имот с идентификатор ***, са прекратили съществуващата съсобственост, като целият имот е поставен в дял на ответника.

От приложената по делото скица на поземлен имот ***, издадена от СГКК - В., се установява, че този имот е записан с площ от 486 кв.м., по предходен план е с номер 555, кв. 47, парцел XI. Имотът е незастроен за жилищни нужди и е със съседи, както следва: ***, *** и ***.

ВРС е дал вяра на свидетелските показания доколкото съответстват на събраните по делото доказателства и пресъздават лични впечатления на свидетелите.

ВРС е изслушал и приел като обективни и компетентно изготвени основното и допълнително заклечие по назначената техническа експертизи по делото. Вещото лице е дало заключение, че имот с идентификатор *** по КККР на с. С. с площ 1789 кв.м. и имот с идентификатор *** по КККР на с. С. с площ от 486 кв.м., представляват два самостоятелни имота.

Вещото лице е посочило също, че при съпоставяне на скици № 15-711603 от 27.06.2022г. и № 15-988709 от 29.08.2022г. на СГКК - В., скица № 28/15.01.1996г. , скица № 774/10.10.2019г., изд. от община В. по плана на с. С. от 1988г. за имот 555, се вижда, че границите на имот с идентификатор *** с площ от 486 кв.м., са напълно идентични по плана от 1988г. и КККР от 2021г.

Съгласно заключението с протокол № 83 от 30.08.2022г. за трасиране на границите на поземлен имот с идентификатор ***, трасирането е извършено съгласно границите на имота, отразени в КК на с. С.. Границите на имота са маркирани с оранжева боя. Южната граница е обозначена с дървени колчета, които се намират на 9.60 м. южно от сега съществуващата южна ограда. При извършения оглед, е установено, че този имот е ограден, в същия са засадени овощни дръвчета и се обработва. Имот с идентификатор *** няма огради към съседни имоти, същият е обрасъл и не се обработва от дълго време.

В допълнителното заключение, вещото лице е посочило, че материализираната южна граница между имот *** и имот ***, не отговаря на трасираната по

КККР и същата е била заснета. След обработка на координатите на трасираните и заснети точки, се установило, че съгласно трасираните граници по КККР на с. С. площта на имот *** е 486 кв.м., а на имот *** е 1789 кв.м. От координатите на заснетата материализирана южна граница между имот *** и имот ***, и трасираната съгласно КККР, се е установило, че имот *** владее 112.4 кв.м. от имот 67194.501. 555. Това ясно се вижда от приложената към заключението комбинирана скица.

В съдебно заседание пред първата инстанция, вещото лице е посочило, че регулацията не е приложена, същата е отпаднала през 2003г.

Пред въззивния съд не са събрани доказателства , които да променят правилно 3 установената фактическа обстановка от първата инстанция.

От така установената фактическа обстановка, ВОС в настоящия състав прави следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск за ревандикация , следва да се докаже, че ищецът е собственик на имота, че имотът се владее от ответника и че владението е без правно основание.

Безспорно се установи, че страните са съседи като ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, а ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, като всеки от тях се е легитимирал с документ за собственост, издаден на основание давностно владение и наследство. Двата имота са самостоятелни такива, съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Границите на имот с идентификатор *** с площ от 486 кв.м. са напълно идентични по плана от 1988г. и КККР от 2021г.

При трасиране и измерване на място, се установява, че имотът на ищцата 556 е с площ от 1789 кв.м., а имотът на ответника 555 е с площ от 486 кв.м., като имот *** владее 112.4 кв.м. от имот ***. В този смисъл твърденията на ищцата, че ответникът държи и владее нейния имот с идентификатор ***, са неоснователни. Напротив, установи се точно обратното, че ищцата владее 112.4 кв.м. от имота на ответника. Както от заключенията на вещото лице, така и от свидетелските показания се установи, че ответникът владее собствения си имот, който е ограден и се обработва. Имотът на ищцата не е ограден, същият не се обработва и е запустял.

Възраженията на ищцата в писмена защита относно издадените скици от 1996г. и 2019г., са неоснователни, тъй като видно от заключението на вещото лице е, че при сравнение на скиците от различни години, границите на имота на ответника с идентификатор *** с площ от 486 кв.м. , са напълно идентични по плана от 1988г. и КККР от 2021 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд следното от правна страна: намира

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.