Решение № 401 от 25.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Ямбол, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20262330100493 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Р. Г. Г. от с. М., общ. Т., обл. Я., чрез пълномощник адв. Д. Г. от АК – Л., срещу „Фератум България“ ЕООД – гр. София.

С исковата молба се твърди, че на 24.09.2025 г. между ищцата в качеството на кредитополучател от една страна и ответното дружество в качеството на кредитор е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, по силата на който кредитора е предоставил на кредитополучателя заемна сума в размер на 3000 лв., при следните условия: лихвен процент – 23.33%, ГПР 49.66%, продължителност - 18 месеца, обща сума за връщане - 4050 лв.

Сочи се, че съгласно чл.5 от Договора кредитът се обезпечавал с поръчителство предоставено му от „***“ в полза на Дружеството, като уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. На следващо място се сочи, че едновременно със сключването на договора за заем, ищцата е сключила и договор за поръчителство с посоченото от кредитора дружество „***“, за което дължала допълнително възнаграждение в размер на 3180 лв.

В резултат на всичко това за използването на заем в размер 3000 лв. ищцата е следвало да плати не описаните в договора 4050 лв., а обща сума в размер 7230 лв.

Поддържа се, че договорът е недействителен, тъй като условието за сключване на договора за поръчителство с посоченото дружество на практика било задължително условие за отпускането на заема, а възнаграждението по договора за поръчителство на практика разход по кредита, без това да е отразено в ГПР. Поддържа се, че клаузата на чл.5 от 1

Договора за заем, възлагала в тежест на кредитополучателя да осигури обезпечение с поръчителство, като по същество това представлявало неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не представлява избор за потребителя.

Сочи се практика на Съда на ЕС и се поддържа, че договорът за заем е недействителен на осн. чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не е посочен действителен размер на ГПР.

Същият бил значително по-нисък от реалния недействителност на процесният договор за заем. такъв и водело до пълна

Сочи се още, че в случая кредитора привидно е дал възможност на кредитополучателите да избират възможност личен гарант, за което кредиторът няма да получи допълнително възнаграждение, но си е запазил едновременно с това правото да не одобри личния поръчител, без да пояснява на какви изисквания той трябва да отговаря и защо би отказал. По този начин потребителя на практика бил принуден да сключи възмезден договор за поръчителство с „***“, чрез който кредиторът си гарантирал допълнителна печалба.Поддържа се, че в процесният случай възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е пряко свързан с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като кредитора по договора за потребителски кредит получавал плащане на възнаграждението за гаранта директно в патримониума си, като сигурен доход, кумулиран към погасителните вноски.

Сочи се още, че след справка в ТР по партидата на ответника е видно, че едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ ЕООД е именно дружеството поръчител „***“, така че двете дружества били несъмнено свързани и разпръскването на едно задължение на отделни части между съсобствени дружества било с цел да се заобиколят разпоредбите на ЗПК касателно ГПР и в този смисъл било налице заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че процесният договор сключен между страните е недействителен на осн. чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Претендира се адв. хонорар при условията на чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от ЗА.

Преди съдебно заседание е постъпила молба от ищцата по делото, с която се поддържа предявеният иск.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който предявеният иск с първоначалната искова молба се оспорва като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че на 24.09.2025 г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е отпуснал кредит на ищеца сума в размер на 3000 лв., като е уговорено кредитополучателя да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 18 месеца.

Оспорва се като неоснователно твърдението на ищцата по първоначалната искова молба, че поръчителството предоставено от „***“ представлява задължително условие за 2 сключване на договора за кредит, тъй като кредитополучателят е разполагал с възможността да посочи поръчител по свой избор или да се възползва от предложеното от кредитора обезпечение. Сочи, че „***“ е самостоятелно юридическо лице банкова институция, лицензирана в М., а договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ не е страна. Сочи се, че ищцата сама е избрала „***“ като поръчител в електронният формуляр, и с оглед на което не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по смисъла на 68е от ЗЗП. Твърди се още, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като не е задължителен.Обезпечението било от резултат от оценка на кредитоспособността по закон, като „Фератум България“ била предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

Иска се от съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е предявен насрещен иск от „Фератум България“ ЕООД срещу ищцата по първоначалния иск Р. Г. Г..

Сочи се, че отпусната заемна сума в размер на 3000 лв. е следвало да бъде погасена в срок до 18 месеца, но към момента потребителят е заплатил само 830 лв.

С оглед непогасяването на задълженията се предявява и насрещен иск за сумата от 2170 лв./1109.59 евро/, представляваща неизплатена главница по договора, както и законна лихва за забава върху тази сума, считано от подаване на насрещният иск до окончателното й изплащане.

Иска се от съда да осъди ответницата по насрещният иск Р. Г. Г. да заплати на ищцовото дружество по насрещният иск „Фератум България“ ЕООД обща сума в размер на 2170 лв. /1109.59 евро/, представляваща главница по заема, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното й плащане.

Претендират се разноски по делото.

Преди съдебно заседание е постъпила молба от ответника по първоначалният иск и ищец по насрещната ИМ „Фератум България“ ЕООД, с която се иска от съда да уважи предявеният насрещен иск за сумата от 1109.59 евро, представляваща неплатен остатък от главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаване на насрещната ИМ до окончателното плащане.

Излагат се аргументи против първоначалната ИМ и се иска от съда да отхвърли първоначалният иск на ищцата по него като недоказан и неоснователен.

Поддържа се, че процесният договор е валиден, а договора за гаранция сключен между потребителя и „***“ е договор сключен със самостоятелно юридическо лице и няма нормативно основание разходите по този договор да се включват в ГПР.

Отново се сочи, че ищцата потребител сама е избрала „***“ като гарант и е била 3 информирана за дължимите такси преди сключване на договора.

Получила е преддоговорна информация и всички необходими документи, потвърдила условията чрез *** код, след като е имала време да се запознае с тях. като е

Поддържа се, че ГПР е изчислен в съответствие със ЗПК и не надвишава законово допустимия размер.

Поддържа се, че в процесният договор липсват неравноправни клаузи, като оскъпяването на кредита е само с лихвата, която е обоснова и в съответствие с пазарните условия, както и, че потребителят е разполагал с правото си да се откаже от договора в 14дневен срок, което право не е упражнила.

Релевират се възражения за прекомерност на претендираният адв. хонорар, като се сочи още, че липса особена правна и фактическа сложност на делото, която да обоснове завишаване на адв. хонорар.

Сочи се още, че са били заведени множество отделни искове от потребителя, които имат за основна цел не толкова защита на неговите права, колкото финансово облагодетелстване на адвоката.

Представя се списък на разноските.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че на 24.09.2025 год., между ответника по първоначалната искова молба и ищец по насрещната такава „Фератум България“ ЕООД в качеството на кредитор от една страна и ищцата по първоначалната искова молба и ответник по насрещната такава Р. Г. Г. в качеството на кредитополучател е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя заемна сума в размер на 3 000 лева, като така възникналото правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно чл.5 от сключения между страните договор за кредит изпълнението на задълженията по същия се обезпечава с поръчителство, предоставено от „***“ като е изрично е посочено, че уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нето от лицето предоставило обезпечението.

Представено е издадено от дружеството кредитодател удостоверение, видно от което към 04.12.2025 год. Р. Г. Г. дължи на дружеството сумата от 6450 лева, от които: 2929.94 лева размер на усвоен кредит, 852 лева лихва по кредита, и 2 668.06 лева такса за банкова гаранция.

По основания спор между страните, съдът намери, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Извод за което може да се изведе и от самото удостоверение издадено от „Фаратум България“, където като задължение по договора за кредит е включена и такса банкова гаранция.

4

Съгласно § 1, т.1 ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни на кредитора и които потребителят следва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая представянето на обезпечение е условие за сключване на договора за кредит, като „***“ е посочен възможен поръчител от самия кредитодател, т.е. тези разходи са пряко свързани с договора за кредит и са били известни на кредитора при сключването му и е следвало да бъде посочени в договора за кредит и включени в ГПР.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11, т.10 ЗПК е възможно да заблуди заемателя досежно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1, от Директива 2005/29/ЕО, респ. като неравноправна по смисъла на чл.4, пар.1, от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Следователно договора за потребителски кредит се явява нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и на основание чл.23 ЗПК заемателят дължи само чистата стойност на кредита в размер на предоставената сума.

В случая ищецът по насрещния иск „Фаратум България“ представя разписка за извършено плащане и извадка от системата с погасена сума по кредита, неоспорени от ответницата по насрещния иск, от които се установява, че последната е усвоила заемната сума по процесния договор в размер на 3000 лева и е заплатила по договора общо сумата от 830 лева, като чистата сума която се дължи на кредитодателя възлиза 2 170 лева.