Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 15.10.2024, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Административно наказателно дело 183/2024
Вид
Решение № 161
Подписан
15.10.2024
В сила
14.02.2025
Състав
Сузана Емилова Полизоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 161

П., 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сузана Ем. Полизоева при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно наказателно дело № 20241230200183 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ„И.К.М.М.Г.К.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : /населено място/, представлявано от Г.П.К. -управител, чрез М.Б.К.-пълномощник срещу Наказателно постановление (НП) №755289F752163 от 12.02.2024 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности“, С. в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция по приходите, упълномощен със Заповед на изп.директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на основание чл. 185, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН на едноличния търговец жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл.118, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, като нарушението е извършено за първи път.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че отразеното в него не отговаря на обективната действителност, както и че продавач-консултанта присъствал на проверката няма виновно поведение за случилото. В съдебно заседание ЕТ жалбоподател се представлява от процесуален представител – адв. Г., който поддържа жалбата, по същество излага доводи за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане за възстановяване на сторените по делото разноски.

Админинистративнонаказващият орган, редовно призовани, не се явява 1 представител. Прилагат се писмени бележки от И.М. –ст.юрисконсулт в отдел “Обжалване“ при ТД НАП С., упълномощена от с пълномощно № 13421/21.06.2023 г., която поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Сочи, че дружеството жалбоподател е извършило констатираното нарушение, наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което иска неговото потвърждаване. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно-прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на жалбоподателя.

За Районна прокуратура Б., Териториално отделение – П., редовно призовани, представител не се явява и не вземат становище по същество.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна.

На 27.11.2023 година инспекторите по приходите в ТД на НАП С. – М. И. и А. Я., извършили проверка в търговския обект стопанисван от ЕТ „И.К.М.М.Г.К.“, по смисъла на параграф 1, т.41 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС).

Търговският обект се намира на адрес П., ул. "С." № *, стопанисван от посочения едноличен търговец, чийто управител е Г.К.. В хода на проверката, преди легитимация, от органите по приходите, единият от проверяващите-А.

Я.-инспектор по приходите - извършил контролна покупка на 1 брой килим на стойност 280,00 лв., който извършил и плащането за контролната покупка.

Плащането е прието от М.Б.К. на длъжност продавач-консултант в търговския обект, стопанисван от ЕТ „И.К.М.М.Г.К.“ с ЕИК ***. В обекта имало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел “DATECS WP-50”, с индивидуален номер на фискално устройство /ИН на ФУ/ DT539516 и индивидуален номер на фискална памет /ИН на ФП/02539516. Като при извършване на плащането продавач-консултанта не е издала фискална касова бележка от посоченото фискално устройство. След легитимация на проверяващите органи, от фискалното устройство е изведен дневен финансов отчет №0000201/27.11.2023 г. и справка КЛЕН за дата 27.11.2023 г., от които се установява, че за продажбата на 1 бр. килим, предмет на контролна покупка, на стойност от 280,00 лв. не е издадена фискална касова бележка от инсталираното в обекта фискално устройство. Фактическата касова наличност в търговския обект е в размер на 280,00 лева, какъвто е точния размер на продажната ценя на контролната покупка-килим и съгласно изготвен опис на паричните средства в касата, с дата 27.11.2023г. изготвен собственоръчно от продавач-консултанта М.Б.К.. Именно тази промяна на касовата наличност не е отразено във фискалното устройство посредством функцията „служебно въведени суми“. За резултатите от проверката бил съставен протокол за извършената проверка в обекта серия АА №0131078/27.11.2023г., с който протокол бил поканен управителя или упълномощено от него лице да се яви в офиса на НАП-М. за съставяне на АУАН. На същата дата продавач2 консултанта е написала и собственоръчни обяснения за проверката, като извежда доводи за невъзможността да издаде фискален бон, поради това че същият в момента на приемането на продажната цена не бил работил, а клиента хукнал да бяга.

На 04.12.2023г. в НАП-С., с вх.№ 34-00-246 М.К. депозирала и своето възражение, с което навежда доводи за превишаване служебните задължения на двамата проверяващи-Я. и И. и представя исканите при проверката документи-договор за абонаментно техническо обслужване и ремонт на ЕКАФП №17162/20.02.2023г., пълномощно за представителната си власт, договор за наем на обекта на ул.С. № * в П., Трудов договор №2/26.11.2021г.; становище от „Д-Е“ ООД-П. за процесния касов апарат от 27.11.2023г.; свидетелство за регистрация на фискално устройство /ФУ/ от 20.02.2019г., ведно със фискален бон от същата дата с нулева стойност; копие на част от товарителница на спедиция по Еконт от 01.12. годината не е ясна поради изрязване с подател М.Б.К. и получател ТД НА пълното име не се чете поради изрязване на товарителницата.

На 18.01.2024 г. в НАП ЦУ С., се е явила М.Б.К., упълномощен представител на едноличен търговец /ЕТ/- жалбоподател, като на същата дата в нейно присъствие бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F752163/18.01.2024г. за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Актът бил съставен от свидетеля М. К. И.-инспектор по приходите в НАП, ЦУ и в присъствието на свидетелите на съставянето на АУАН В. Д. С. и К. Н. И. и в присъствието на свидетеля М.Б.К., упълномощен представител на ЕТ жалбоподател, която го подписала, без възражения на 18.01.2024г., на която дата е връчен и самия АУАН от съставителя му М. И. на упълномощения представител на ЕТ. В законоустановения срок също не постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН. Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение административно - наказващият орган Началник на Отдел „Оперативни дейности“ С. Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, издал атакуваното Наказателно постановление (НП) № 755289-F752163 от 12.02.2024 година, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стройност на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите М. К. И., К.

Н. И., В. Д. С., актосъставителя А. В. Я. и М.Б.К.-продавач-консултант при жалбоподателя. Тези свидетели чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка, чрез показанията си установяват извършената проверка, установеното в хода на същата и процедурата по съставяне на АУАН.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по делото писмени доказателства за тяхното установяване, а 3 именно акт за установяване на административно нарушение, опис на касова наличност, отчет, Заповед № 3ЦУ1149/25.08.2020 г. на изп. директора на НАП.

При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на наказващия орган, съдът не отчете вътрешно противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват обстоятелствата около извършената от тях проверка в обекта, като с показанията си потвърждават резултатите от нея, касаещи фактическата касова наличност, от една страна, и снетите данни от фискалното устройство, от друга страна, а оттам и установената разлика между двете суми. Техните показания, досежно посочените факти в пълна степен кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства в т. ч. опис на касовата наличност, както и на снетия от фискалното устройство дневен отчет, поради което съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за установяване на административно нарушение.

Действително в показанията на свидетеля Я. има някои неточности относно общите факти, които обаче не водят до разколебаване изводите на съда относно това сторена ли е продажба на стока-килим, за която е платена конкретна цена, в случая 280,00 лева, само тя е установена като касова наличност и за същата не е издаден касов фискален бон. Обстоятелства за които никой от свидетелите не оспорва че са така. Още повече че по делото е наличен опис на налични пари в каса към момента на започване на проверката при търговеца жалбоподател, който е изготвен лично от свидетелката М.К., която е продавач-консултанта присъствал при проверката и която собствено ръчно и подробно е сторила описа като е посочила вида и броя на наличните в касата пари, които сумарно представляват платената цена. По делото е наличен приходен касов ордер №2 от 27.11.2023г. и квитанция към него от които е видно, че поименно непосочен клиент е платил първоначално капаро от 200 лева плюс още 80 лева остатък или общо платената сума е 280,00 лева.

Следва да се отбележи, че така издадения приходен касов ордер, като първичен счетоводен документ липсват трите имена на вносителя на сумата, липсва и неговият подпис, като предадената сума е описана цифром, но не и словом, но се посочва номер на документа, дата, месец година и тези данни следва да се отразяват и върху квитанцията, което само по себе си навежда на извода, че този документ не е изготвен пред клиента, нито му е предоставен за подпис и връчен отрязъка „Квитанция“, какъвто е и смисъла и предназначението на този вид частни счетоводни документи. Следователно в случаите, в които би се удостоверявало плащане именно с този начин, следва да се спазват счетоводните стандарти за попълването им, предаване квитанцията на вносителя на сумата и задължителното след това осчетоводяване на сумата, което като доказателство сторено ли е или не бе представено по делото, нито се наведоха доводи в този насока. Както и не е било представено от пълномощника на жалбоподателя пред АНО последващо 4 издаден касов фискален бон за покупката и само за прецизност следва да се отбележи , че такъв не бе представен и пред съда. Но нито свидетеля И., нито актосъставителя Я. сочат на това да е имало някакви бележки в касата или пък обекта с парите за контролната покупка, както и категорично се навежда на данни за липса на ръчни касови бележки.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок от връчване на наказателното постановление.

Разгледана по същество, същата не е основателна по следните съображения.

Атакуваното наказателно постановление е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган /видно от Заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г. на изп. директора на НАП/. Както в акта, така и в наказателното постановление е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в наказателното постановление подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл. 42, ал.1, т.6 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и наказателно постановление трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от свидетеля Я., инспектор по приходите в ЦУ на НАП, който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетелката М. И., който е присъствала при извършената проверка и е съставител на АУАН. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на наказателното постановление. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказател ната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението в тази насока относно името на приелия плащането продавач в обекта, което съдът възприема като техническа грешка, още повече че изрично е посочено ЕГН-то на продавача, което е ЕГН-то на пълномощника на ЕТ и свидетел-М.К.. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и 5 обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и наказателно постановление правна квалификация по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана авТ.тизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Така стореното нарушение е формално по своя характер и се явява довършено. За реализирането на това нарушение е без значение стойността на покупката и кой физически е извършил плащането в брой. Разпоредбата на чл.