Решение № 260023 от 03.05.2022, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 260023 гр. ВРАЦА, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,

Гражданско отделение, в публичното заседание на 04.04.2022 г., в състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове:

ПЕНКА П.ПЕТРОВА мл. съдия

КАМЕЛИЯ КОЛЕВА в присъствието на секретар МИГЛЕНА

КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от младши съдия Колева в.гр.дело № 432 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Областна дирекция на МВР гр.Враца, представлявана от Я. Г. Я.- Директор, чрез главен юрисконсулт Д.П.М. и пълномощник, са подали въззивна жалба против решение №134/29.07.2020 г по гр.д.№383/20 г по описа на МРСъд.

В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното решение на МРС е неправилно поради нарушение на материалния закон както и необосновано.

Твърди се, че неправилно решаващият съдия е приложил материалния закон като е приел ,че положения от ищеца извънреден труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, тъй като за процесния период е действала Наредба№8121з-776/29.07.2016 г и за преходния период Наредба 8121з-407/11.08.2014 г.В тези 2 релевантни за процесния исков период наредби не допускали трансформация на положени часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143 касаещи ответника, поради което неправилно МРС е приел в казуса празнота в законодателството и приложение на общото гражданско законодателство по НСОРЗ.

Освен това жалбоподателят посочва, че служебните правоотношения на ответника като държавен служител-полицески орган съгласно чл. 142 ал.1 т.2 ЗМВР, се уреждат единствено от специалния Закон за МВР, който недвусмислено разграничава статута на държавен служител по ЗМВР и лица работещи по труд. възнаграждение по КТ. Твърди се още, че с решението си МРС поставя в неравностойно положение служителите от МВР спрямо тези по КТ като прилага НСОРЗ, а те не могат да бъдат съпоставяни защото статута им се определя от празлични закони- ЗМВР и КТ.От друга страна разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ била неприложима по отношение на нощния труд полаган от служители на МВР, защото не били налице предпоставките за приложението й, които следвало да съществуват кумулативно, а тези по бук.В" и "г" не били налице за служители на МВР. С жалбата се цитира практика на различни съдилища в страната, с която е прието неприложимост на гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служители от МВР.

С жалбата не се правят нови доказателствени искания пред въззивната инстация, моли се отмяна на решението на РС-Мездра и постановяване друго с отхвърляне предявения иск или алтернативно отхвърляне на иска само за периода 01.01.2018 до 17.07.2018, тъй като за този период извънредния труд се отчита без превръщане нощните часове в дневни според чл.9г от НРВПО обн.с ДВ бр.41/17 г.

В срока за отговор на въззивната жалба адв. С.Г. от ВрАК ,като пълномощник на С.И.Н., е депозирала такъв с който оспорва жалбата, считайки я за неоснователна, а решението на МРС за правилно и законосъобразно. Твърди се, че въпроса е изцяло правен и възможността за преизчисляване нощен труд в дневен от служители на МВР с коефициент 1,143 е била предходно уредена с наредба на МВР от 11.08.2014 г. Нямало забрана в законодателството ни за приложение на чл. 9, ал.

2 НСОРЗ във връзка с това преизчисляване нощен труд в дневен за служители от МВР. Освен това при неприложимост на НСОРЗ за служители от МВР те се поставяли в по- неблагоприятно положение спрямо останалите работници и служители в РБ, което противоречи и на международно признати актове по които РБългария е страна и които не допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение правото им на труд.

Моли се решението на МРС да бъде потвърдено с всички законни последици.

Не се правят нови доказателствени искания.

В открито съдебно заседание по делото въззивникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Враца, редовно призован – не се представлява. От пълномощника му – юрк. Д. М., е постъпила писмена молба, с която не се възразява срещу даване ход на делото в нейно отсъствие. Към молбата прилага писмени бележки по спора, в които заявява, че поддържа въззивната жалба по съображенията в нея. В писмените бележки допълнително се изтъкват въпросите и отговорите от оправеното преюдициално запитване по сходен случай. Цитира се съдебна практика, като се обобщава, че изводите в нея за липса на празнота в ЗВМР и невъзможност по тази причина да се приложат разпоредбите на КТ и актовете по приложението му следва да бъдат споделени. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Въззиваемият С.И.Н. също редовно призован за откритото съдебно заседание по делото, не се явява и не се представлява. От пълномощника му е постъпило писмено становище, в което не се възразява по хода на делото в нейно отсъствие. Заявява се становище по съществото на делото, а в заключение се иска обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски, като се прави възражение за прекомерност на разноските за юрисконсултско възнаграждение, претендирани от другата страна. Сред съображенията по съществото на спора се изтъква, че решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 няма отношение към настоящият спор, защото не е било искано тълкуване на разпоредбите на съюзното право, и защото се иска тълкуване на българското законодателство. В становището е обосновано приложението в настоящия случай на разпоредбите на КТ, като е направено позоваване и тълкуване на чл. 188, ал. 2 и чл. 187 ЗМВР и на чл. 144, т. 2 и чл. 143 КТ. Направено е позоваване на директива 2003/88/ЕО, като е направено заключение, че нейните разпоредби установяват, че нощен труд над осем часа е недопустим – от една страна, а от друга – е извънреден труд. Цитирана е съдебна практика на ВКС, от която се прави заключение, че след отмяната на пар. 1а от ДР на ЗМВР от 2006 г. и независимо от нея разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3 ЗДСл за заплащане на нощния труд и на работата през официалните празници продължават да се прилагат субсидиарно по отношение на държавните служители в МВР с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗМВР, който изрично предвижда заплащането на допълнителни възнаграждения за труд през нощта и на официални празници.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районен съд – Мездра е бил сезира с искова молба от С.И.Н.

*** с искане на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 1 ЗМВР във връзка с чл. 86 ЗЗД ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1393,39 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд следствие преобразуване на нощен към дневен труд за периода 01.03.2017 г. – 31.03.2020 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и да бъде осъден на основание чл. 86 ЗЗД да му заплати сумата от 100,00 лева, представляваща лихва за забава на посочената главница от 01.03.2017 г. до предявяване на настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че в процесния период ищецът е работил на длъжност „***“ в РУ на МВР гр. Мездра към ОД на МВР гр. Враца и за последните три години длъжността му не е променяна. Осъществявал трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени с продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Изложил е, че според този чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители на МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично. От 01.03.2017 г. до момента на завеждане на иска били издавани протоколи от директора на ОД на МВР гр. Враца и графици от началника на РУ на МВР гр. Мездра за дежурства и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределяне на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Релевирано е, че за процесния период по въпросите за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивка се определят съгласно Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в която обаче липсвала регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм бил предвиден в чл. 31, ал. 3 от Наредба № 8121з-104 от 11.08.2014 г., но в размер от 0,143 при сумирано отчитане на отработеното време като общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 часа за периода се умножава по този коефициент. Посочено е, че тази наредба е отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Релевирано е, че на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което приложима в случая била Наредба № 8121з-104 от 11.08.2014 г. Посочено е, че в новата наредба липсвало разпоредба, идентична на чл. 31, ал. 2 от старата за преобразуване на часовете нощен труд. Изложени са твърдения, че тази празнота не представлява законова пречка за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а следвало да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 26.01.2007 г. Съгласно чл.

9, ал. 2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Изложени са твърдения, че за процесния период ищецът бил положил нощен труд за второ, трето и четвърто тримесечие на 2017 г. 488 часа, който преобразуван в дневен е 557,78 часа; за първо, второ, трето и четвърто тримесечие на 2018 г. 440 часа нощен труд, а преобразуван в дневен 502,92 часа; за първо, второ, трето и четвърто тримесечие на 2019 г. 608 часа нощен труд, а преобразуван в дневен 694,94 часа; за първото тримесечие на 2020 г. 88 часа нощен труд, преобразуван в дневен – 100,58 часа, или общо 1624 часа нощен труд, който, преобразуван в дневен, е 1856,232, което водило до извънреден труд от 232,232 часа. Посочено е, че този извънреден труд следвало да бъде заплатен от ответника съобразно заплатата на ищеца, като часовата ставка е в размер на 6,00 лева или общата дължима сума възлизала в размер на 1393,39 лева. Релевирано е, че е налице празнота в закона за такова преобразуване на нощния труд в дневен, въпреки че ЗМВР уреждал допълнително възнаграждение за нощен труд, като подобна празнота поставяла в по-неблагоприятно положение служителите на МВР от другите държавни служители по отношение заплащането на допълнителни възнаграждения. Заявено е, че претендираният извънреден труд е получен след преобразуване на нощният труд в дневен с коефициент 1,143, каквото преобразуване ответникът не бил извършил и не бил заплатил. При тези доводи е поискано предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който е оспорил исковете като неоснователни. Заявил е, че не оспорва факта, че в процесният период ищецът е служител на РУ на МВР гр. Мездра към ОД на МВР гр. Враца, на длъжност „***“, осъществяващ дейността си по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени с продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време. Оспорил е приложимостта на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, посочвайки, че там са уредени два режима. Изложил е довод, че лицето е било служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което и съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статуса му се определя само от този закон, но не и от ЗДСл и НСОРЗ. Посочено е, че съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР е предвидено за работещите на смени работното време да се изчислява сумарно, а съгласно ал. 5 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Изложени са твърдения, че в случая не е налице извънреден труд. Липсата на празнота е обоснована с довода, че през процесния период са действали относимата за въпроса Наредба на министъра на вътрешните работи, в която е уредено, че за всеки отработен час през нощта /между 22:00 и 06:00 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0,25 лева, т.е. налице била специална нормативна уредба за отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключвала общия ред. Посочено е, че НСОРБ не се прилага в случая и заради изричната разпоредба на чл. 2, ал.