Решение № 39 от 05.02.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Варна, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000500 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и сл. ГПК по приета за разглеждане въззивна жалба, подадена от ищец

ОУ „Св. Паисий

Хилендарски“ гр. Плиска срещу решение №160/11.07.2024г. по електронно дело № 2024600100131 от ЕИСС (ГД 131/2024) по описа на ОС – Шумен, с което е бил отхвърлен предявеният от него иск срещу „СЕМЕНА И ФУРАЖИ ШУМЕН 2011“ЕООД за изменение на арендно плащане по договор от 04.12.2018г. за стопанска 2023/24г., по реда на чл. 16 ал. 5 ЗАЗ и съответно е разпределена отговорност за разноски.

В производството по подготовка на делото с определение № 649/11.10.2024 г., настоящият съд се е произнесъл по допустимостта и редовността на обжалването, като е отделил сезирането по определяне на разноски по прекратена част от първоинстанционно производство, която е останала извън въззивен контрол и е докладвал само оплакванията на жалбоподателите по произнесения акт по същество.

Въззивникът ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ гр. Плиска, представляван от директор, се е позовал на неправилно установени факти, довели и до неправилно приложение на закона. Счита за необоснована констатацията за отправено късно искане на собственика до арендатора за коригиране на цената на арендното ползване за стопанска 2023/24г., тъй като не само че са пренебрегнати доказаните разговори, предшестващи нотариалната покана, но и авансовия характер на плащането, който изключва приемането на размера като съответен за още неизтеклата година. Отделно 1 сочи изрична уговорка за актуализация на вноската при настъпила рязка промяна в средните рентни плащания в землището, независимо дали към този момент арендаторът е изпълнил задължение за плащане на рента, или такова предстои занапред.

В писмено становище по същество законният представител бланкетно поддържа същите доводи като пледира за уважаване на претенцията за увеличаване на арендното плащане до 73лв на декар за арендуваните шест земеделски имота за стопанската 2023/24 година, след отмяна на обжалваното решение.

Въззиваемата страна „СЕМЕНА И ФУРАЖИ ШУМЕН 2011“ЕООД, чрез адв. Г. оспорва жалбата с довод за правилно съобразени факти на уговорено авансово плащане, извършено преди начало на стопанската година и последващото добросъвестно предоговаряне на рентното плащане за следващите години. Обосновава правилно тълкуване на закона, уреждащ конститутивния иск само по отношение на част от договора, която не е изпълнена и оспорва доводите, черпени от уговорка, която няма съдържание на споразумение за автоматична промяна на възнаграждение. Моли за потвърждаване на обжалвания акт, с който претенцията на арендодателя е била отхвърлена. Тази страна не е пледирала пред въззивния съд по съществото на спора.

Насрещните страни претендират за определяне на разноски за настоящото производство, като само въззивника е конкретизирал в неоспорен списък по чл. 80 ГПК направените разходи (л.41).

За да се произнесе по въззивните жалби, въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваната част на отхвърлен конститутивен иск на собственик на земеделски земи за изменение на действащ аренден договор в частта за арендното плащане за конкретна стопанска година, основан на твърдения за възникнало право по чл. 16, ал. 5 във вр. с ал. 1 от Закона за арендата в земеделието(ЗАЗ) при отказ на арендатора да приеме предложение за увеличение на цената след промяна в обстоятелствата, при които тя е била договорена. Ищецът е посочил, че ориентирът през 2018г. при определяне размера на арендното плащане от 54 лв/дка е бил прогнозируем среден размер на цени за землището на гр. Плиска, който съществено се е увеличил през текуща година до 73лв, допълнително завишени до 77лв.за следващата през м. август 2023г. след търг на земи от ДПФ.

Така формулираната претенция е била предявена първоначално пред РС – Нови пазар, но след заявен от ответника отвод за местна и родова неподсъдност и оспорване на интереса на ищеца след вече постигнато споразумение за периода следващ текущата стопанска година, производството е било изпратено на ОС-Шумен, който го е приел за разглеждане, като съд по седалище на ответник. Този съд е възприел и своята 2 родова компетентност като първа инстанция според цената на иска, определена след частично прекратяване на производството и изрично ограничаване на сезирането от ищеца до изменение само на арендното плащане за текущата 2023/24г. Въззивният съд отчита, че законът е предвидил специална компетентност на районните съдилища за разрешаване на тези спорове и затова цената на конститутивния иск, независимо дали има за предмет преобразуващо право за целия остатъчен срок на договора или само за част от него (една стопанска година) не може да изключи тази родова подсъдност. Необоснованото изземване от окръжен съд на компетентност обаче не изключва допустимостта на постановеното обжалвано решение (чл.

270 ал. 4 ГПК). Още повече, че макар процесната сделка да има търговски характер, процеса е проведен по общия съдопроизводствен ред, който би бил приложим от районен съд като първа инстанция. Няма пречка да бъде проведен въззивният контрол по същество, доколкото самото право на иск е надлежно упражнено от ищеца след конкретизирането на твърденията по спор с ответника по наличието на основанието за изменение на договора помежду им само за една стопанска година.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На първо място следва да се разгледат оплакванията по процесуалните нарушения, касаещи установяването на фактите относно твърденията на ищеца за възникване на потестативното право да иска от съда определяне на нов размер на арендно плащане.

Между страните няма спор, че притежаваните от училището пет ниви от пета категория и една от трета категория, в различни местности на землище на гр. Плиска, са били предоставени за обработка на ответното дружество с договор за аренда, сключен на 04.12.2018г.(вписан на същата дата в СВ при РС-Нови Пазар), като изпълнението е било уговорено за 12 последователни години с начало стопанска година 2022/23г. и край 2034г. Срещу ползването на обработваемите земи, арендаторът се е съгласил да заплаща еднаква единична цена за всички имоти, като първоначално са били фиксирани два размера: по 54лв/дка за периода от първи шест години и по 56 лв/дка за следващите, а падежът на ежегодното плащане е уговорен в края на съответната година (изрично посочен като 20.09.23г за 2022/2023г). Още в това първоначално съглашение (л. 16 от ГД1193/23) в чл. 6 страните са обявили средните рентни плащания като основен ориентир определящ стойност на насрещните престации и са декларирали принципно съгласие да предоговарят условията при рязка промяна в посока увеличение. Ново съглашение между същите страни и за същите имоти е било договорено на 15.05.2020г.(вписано на 01.06.2020г.), но за следващ период от 8 години, считано от 2034г. със същите условия, но с фиксирана за целия период цена от 54лв/дка и падеж в начало на стопанска година( първият на 01.10.2034г.). И в това съглашение е възпроизведена декларацията за готовност за договаряне на повишаване на рентата при рязка промяна на средните плащания за землището, като 3 допълнително е посочен източник на информацията за тази стойност (интернет страница на ОД Земеделие) като горен праг на приемливото за страните увеличение.

Не е очертан и спор по предоговарянето на условията относно плащането по първия договор с анекс от 22.12.2021г. ( вписан на същата дата), сключен след приключването на спора относно притежанието на земеделските имоти(с влязло в сила на 2.10.20г. решение по ГД338/2018г на ОС –Шумен). С това съглашение ( л. 87 от ГД1193/23) са били променени само падежите на паричното задължение на арендатора, като също са изместени към начало на всяка стопанска година (съответно първият е обозначен като 30.09.2022г.) и допълнително само за първата стопанска 2022/23 година, той се съгласил да изплати част от 15 000лв до 23.12.2021г., като аванс, който да се приспадне от окончателното плащане на падежа.

С оглед признанията на ответника в отговора по иска (л.86 от ГД1193/23г.) и становището на ответника по съществото на делото пред първа инстанция(л. 53 от ГД 131/24), няма очертан спор и по твърденията на ищеца за отправено първоначално устно, а в последствие и писмено с нотариална покана, връчена на представител на арендатора на 07.09.23(л.26 ГД1193/23г.) искане за увеличаването на рентата за предстояща стопанска 2023/24г. от 54лв/дка на 102лв/дка, обосновано с трайно повишаване до този размер на оповестените от ОД Земеделие средни ренти за текущата година. Именно по тази покана, арендаторът заявил изрично отговора си, като е признал готовност да приеме увеличение не повече от 73лв., съответно на средно рентно плащане за текуща 2022/23г., което обаче да се приложи за период след изтичане на предстояща 2023/24г., за която рентата вече била изплатена авансово. Този отговор е провокирал и второто нотариално искане, достигнало до арендатора на 18.10.2023г., в което собственикът на земята е потвърдил предложеното изпълнение преди падежа, но е продължил да настоява за изменение на рентата именно за стопанската 2023/24г., като е приел да отчете полученото вече плащане като част от предложения от арендатора нов размер от 73лв./дка и съответно е отправил своето искане изрично за изменение на цената за тази стопанска година до този размер, въпреки новопосочените данни за очаквано повишение на средните плащания до 77лв след приключен търг през 2023г. Няма спор, че така актуализираното предложение не е било прието от арендатора.

Въззивният съд преценява, че при тези безспорни обстоятелства, спорът между страните е породен само от интерпретацията на правното им значение.

Относими към пораждането на потестативното право на аредодателя са само онези факти, които според закона съставляват основание за изменение на безспорно действащия договор, а според хипотезата на чл. 16 ал. 5 ЗАЗ освен трайното изменение на онези обективни и съществени обстоятелства, които са определяли волята на страните (за които също няма спор) и налагат съответно актуализиране на уговорките, чието запазване води до очевидно несъответствие на насрещните задължения, правата норма изисква и да не е постигнато взаимно съгласие за конкретната промяна, предложена от една от страните и отхвърлена изрично или мълчаливо от другата след изтичане на едномесечен срок за обмисляне (независимо, че срока в последната покана на 4 ищеца е по-къс от предвидения в чл. 16 ал. 4 ЗАЗ). Законът урежда нотариално заверена писмена форма за действителност (чл. 3 ал. 1 ЗАЗ), съответна на регистрацията на противопоставимите права, предоставени на арендатора и тази специална форма се изисква както за самия аренден договор, така и за измененията на същественото му съдържание(каквото несъмнено е арендното плащане). Това налага и предложенията за договаряне на съдържание на такива съглашения да се отправят добросъвестно в писмена форма (по арг. от чл. 16 ал.4 ЗАЗ визиращ връчване на документ). Освен двете нотариални покани, други писмени изявления не са представени от ищеца, като посочените от него разписки за извършени плащания на пощенски услуги не могат за се свържат пряко с конкретен изпратен по поща документ. Затова и твърденията на ищеца относно водени разговори, преди отправяне на първата нотариална покана на 01.09.2023г. могат да се възприемат само като неформално предложение за начало на преддоговорни отношения по преговори, а не като конкретна оферта, изискваща отговор от арендатора.