Решение № 3396 от 18.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3396 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110201207 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Г.Василева, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 1207 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на *** срещу наказателно постановление /НП/ № 691099-F686236 от 13.02.2023 г. на директора на офис „Оборище“ в ТД на НАП – 1

София, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

Жалбоподателят иска отмяната на НП като незаконосъобразно, като излага доводи за маловажност на случая, както и за нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 23.11.2022 г. ***инспектор в НАП, след извършена проверка, съставила срещу жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС в присъствие на двама свидетели. Представител на нарушителя подписал АУАН без възражения и получил препис от същия. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани възражения, в които било посочено, че пропускът да се подаде справка-декларация е коригиран и не са настъпили щети за фиска.

Въз основа на съставения АУАН на 13.02.2023 г. ***– директор на офис „Оборище“ в ТД на НАП – София, издала наказателното постановление, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 193, ал.

2 от ЗДДС и представените на ИД на НАП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Възражението за допуснато нарушение на срока за издаване на АУАН е неоснователно, доколкото същият започва да тече от откриването на нарушителя, т.е. от момента, в който контролните органи са разполагали с цялата необходима информация за установяване на нарушението и неговият автор – което в случая е било възможно едва след представянето на изисканата от жалбоподателя информация в рамките на извършваната от НАП проверка, започната на 27.09.2022 г. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съобразно нормативните изисквания са посочени по ясен и недвусмислен начин датата и мястото на извършване на твърдените нарушения, както и всички съставомерни фактически обстоятелства, съответни дадената правна квалификация, поради което не са налице основания за отмяна на НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

2

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят *** е търговско дружество, което е регистрирано и задължено лице по ЗДДС.

Дружеството не e подало справка декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период април 2021 г. в предвидения от закона срок - до 14.05.2021 г.

Дължимият ДДС за месец април бил внесен своевременно от дружеството. При извършвана проверка от НАП на дружеството през септември 2022 г. било отправено искане за предоставяне на документи и писмени обяснения. Дружествотожалбоподател констатирало пропуска да подаде справка-декларация за април 2021 г. и същата била подадена на 25.10.2022 г.

В хода на проверката било прието, че жалбоподателят е нарушил чл. 125, ал. 5 от ЗДДС за което му бил съставен процесният АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. И.С. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по - детайлното им обсъждане.

По същество жалбоподателят не оспорва така установените факти, като излага съображения за маловажност на случая.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят от обективна страна е нарушил разпоредбата чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС /в актуалната редакция към датата на нарушенията/ за всеки данъчен период регистрираното лице подава справкадекларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.

Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС декларациите се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

За данъчен период април 2021 г., справката-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е следвало да се подаде до 14.05.2021 г., а е била подадена от жалбоподателя на 25.10.2022 г., поради което същият е извършил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.

Съгласно чл.179 от ЗДДС, юридическите лица и едноличните търговци, които като са длъжни не подадат в предвидения срок справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, се наказват с имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв.

Наложената на жалбоподателя имуществена санкция е в минималния нормативно предвиден размер, и е определена съобразно установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, поради което за настоящата инстанция не съществува възможност да измени НП в частта относно размера на санкцията.

3

Настоящият състав не споделя и доводите на жаллбоподателя, че за така констатираното нарушение се установяват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, респективно не представлява маловажен случай. Противно на твърденията на жалбоподателя пропускът да подаде справка-декларация не е отстранен преди държавна намеса, а едва след започване на проверка от страна на НАП и изискване на документи за дейността на дружеството. Периодът на забава в подаване на декларацията е значителен и надхвърля година, а и при проверката е установено, че дружеството не е спазило срока за подаване на справка-декларация за още два данъчни периода. Действително не се твърди или установява да са настъпили вреди за държавния бюджет от забавеното деклариране, но настоящото деяние е формално, поради което и за осъществяването му не се изисква настъпване на допълнителни вредни последици от недеклариране на дължимия ДДС, като липсата им е отчетена при индивидуализацията на имуществената санкция в минималния законов размер.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива, поради което на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 691099-F686236 от 13.02.2023 г. на директора на офис „Оборище“ в ТД на НАП – София, с което на *** на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН ***, ЕИК 205621340 да заплати да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5