Решение № 88 от 29.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Бургас, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г.а С.

Д. П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Г. Ст. И.З. М. М.Д. Г. У.Г. Д. Д.Х. Кр. К.Т. М.

М.З. М. М. като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а С. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600065 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 260122 от 26.10.2021г., постановена по НОХД № 4899/2020 г., Районен съд – гр. Бургас е признал подсъдимия Б. Д. Я., ЕГН ********** за виновен в това, че на 09.02.2019 г. в гр. Черноморец, общ.

Созопол, в рецепция на хотелски комплекс „Ф. Г.“ се заканил с убийство на С.

Д. Г.-П., ЕГН **********, в качеството й на длъжностно лице – управител на „Ф. Г. м.“ЕООД, съгласно Трудов договор № 18 от 03.07.2018 г., по време и по повод на изпълнение на функциите й като управител, с думите: „Ще те размажа, ей!“, „Ще те убия, ма!“, „Остава ти много малко да знаеш!“, „Ще те пречукам ма, тъпя овца такава!“, също посегнал да я удари с юмрук и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – поради което на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца, което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от 3 /три/ години.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен, съдът е осъдил подсъдимия Б. Я. да заплати на С. Д. Г. – П., ЕГН ********** сума в размер 1 на 800 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия Б. Я., чрез защитника му – адв. Б.

К. от АК – Бургас. С въззивната жалба се иска първоинстанционната присъда, като неправилна, необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, да бъде отменена и бъде постановена нов, с която Я. бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност се иска отмяна на присъдата и връщане делото на първата инстанция или на прокурора.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция (след многократни отлагания на делото по молба на Я. или упълномощения от него защитник – адв. К. от САК) подсъдимият Я. се явява лично. Упълномощеният му защитник – адв. К. К. от САК не се явява. Определеният от АК – Бургас служебен защитник – адв. Грошкова също не се явява. Явява се адв. Г.

Павлова, преуъплономщена от адв. П. Грошкова. Подсъдимият Я. настоява за ново отлагане на делото, с цел явяване и защита от упълномощения от него адвокат.

В дадената последна дума, подсъдимият Я. пледира същото.

Пострадалата С. Г. – П. не се явява пред въззивната инстанция, редовно призована. Повереникът й – адв. Г. К. от АК – Бургас моли първоинстанционната присъда, като правилна, законосъобразно и обоснована, да бъде потвърдена изцяло.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира, че въззивната жалба е неоснователна. Счита, че присъдата е правилна и законосъобразна, като съдът е изложил подробни мотиви относно възприетата фактическа обстановка, съответстваща на събрания по делото доказателствен материал. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Подсъдимият Б. Д. Я. е на *****по реда на чл.78а от НК.

С трудов договор № 18/03.07.2018 г. свид. С. Г. – П. била назначена за управител на дружество „Ф. г. м.“ ЕООД, като съгласно т. 1 от длъжностната й характеристика, тя ръководи цялата дейност на дружеството, свързана с поддържка и управление на хотелски комплекс „Ф. г.“ в гр. Черноморец. На 07.02.2019 г. свид. Г. – П. била на работа в рецепцията на хотелския комплекс, когато подс. Я. отишъл при нея и й казал, че й е приготвил големи изненади, 2 както и заявил, че времето й свършва. Свидетел на случилото се на 07.02.2019 г. станал охранителя О. М..

На 09.02.2019 г. свидетелката отново изпълнявала служебните си задължения в хотелския комплекс, като в следобедните часове на деня, подс.

Б. Я., в качеството си на пълномощник на П. Л., притежаваща апартамент в комплекса, пристигнал и поискал охранителя М.А.да му отвори портала на комплекса, за да остави лодката си в подземния гараж. На свид. А. му било известно, че П. Л. не притежава паркомясто в подземния гараж, поради което той отказал на подсъдимия достъп до него, като му обяснил, че за да бъде допуснат, следва да представи документ, който доказва правото му да ползва гаража.

Разгневен от случилото се, подсъдимият веднага отишъл до рецепцията, където се намирала свид. Г. – П. и на висок глас започнал да я обижда, както и й отправил различни обидни квалификации и закани. Тъй като свид. Марио Ангелов станал свидетел на агресивното поведение на Я., той застанал между него и свидетелката, за да я предпази от подсъдимия. Подсъдимият отправил следните думи „Ще те размажа, ей!“, „Ще те убия, ма!“, „Остава ти много малко, да знаеш!“, „Ще те пречукам ма, тъпа овца такава!“. Освен това, докато крещя, той замахнал към нея с юмрук, но не успял да я достигне, тъй като тя се отдръпнала. Свидетел на случващото се станал и свид. С. П., който също бил на работа като охранител, като се намирал в коридор, ползван като склад, който се намирал до рецепцията.

След излизането на подсъдимият, охранителят М. А. останал на рецепцията при свид. Г. – П., за не бъде сама в случай, че Я. се върне.

Подсъдимият се върнал малко по-късно, като показал на телефона си снимка на документа, който му давал право да паркира във въпросния гараж. С оглед на така представения документ, удостоверяващ правото на подсъдимия на ползване на гаража, свид. Г. – П. разпоредила на свид. А. да допусне Я. до гаража.

Прибирайки се след работа в къщи, свид. Г. – П. се почувствала зле, тъй като била изплашена от поведението на подсъдимия и от отправените към нея думи.

Описаните обстоятелства съдът извел въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на 3 свидетелите С. Г. – П., дадени на съдебно следствие, С. А. П., дадени на съдебно следствие, както и прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал.

4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания, дадени на досъдебното производство, М.Т.

А. , частично от дадените на съдебно следствие, както и прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания, дадени на досъдебното производство, О.Ш.М., дадени на съдебно следствие, както и прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания, дадени на досъдебното производство, Г. Николов Г., дадени на съдебно следствие, както прочетените и приобщени по реда на чл.

281, ал. 4, вр.а л. 1, т. 1 от НПК показания, дадени на досъдебното производство, частично от обясненията на подсъдимия, справка за съдимост на подсъдимия, трудов договор, длъжностна характеристика, пълномощно, нотариален акт и от другите писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на пострадалата свидетелка С. Г. – П., дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, на свидетеля С. П., дадени на съдебно следствие, както и прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания, дадени на досъдебното производство и на свидетеля М.А., частично от дадените на съдебно следствие, както и прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал.

4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания, дадени на досъдебното производство са последователни, и вътрешно безпротиворечиви, като същите кореспондират както помежду си, така и с останалия доказателствен материал по делото. От показанията на посочените свидетели се установяват релевантни са правилното решаване на делото факти.

В показанията на свидетеля М.А., дадени на досъдебното производство се съдържат детайлни и подробно изложени факти относно случилото се на инкриминираната дата, поради което и съдът намира същите за достоверни, логични, както и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и кредитира същите. В показанията си, дадени на съдебно следствие пред първоинстанционният съд, свид. А. е бил лаконичен, като е заявил, че прочетеното е преувеличено и не иска да взима страна. Настоящият въззивен състав възприе изложеното от свидетеля на досъдебното производство, което в своята конкретика и пълнота кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал.

Приема, че причината за промяна в показанията е заявена от самия свидетел, 4 а именно за да не се конфронтира с подсъдимия, чийто сприхав нрав му е вече известен.

В подкрепа на твърденията на пострадалата са и показанията на свид. С.

П., които от своя страна кореспондират и с показанията на свид. А., дадени на досъдебното производство и приобщени по делото.

Съдът кредитира и показанията на свид. О. М., които потвърждават заявеното от пострадалата за случилото се на 07.02.2019 г., като от същите се установява, че именно свид. Ангелов е присъствал на посягането от страна на подсъдимия към свид. Г. – П..

Съдът кредитира и показанията на свид. Г. Г., дадени на съдебно следствие пред първоинстанционния съд, както и прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр.а л. 1, т. 1 от НПК показания, дадени на досъдебното производство. От същите се установява, че свидетелят е бил с подсъдимия и друго лице – С., когато са отишли до комплекса, за да оставят лодката в гараж, но не са били допуснати. Свидетелят обаче не е бил пряк очевидец на случилото се на рецепцията на комплекса, тъй като се е намирал отвън и е разговарял с другото присъстващо лице – С.. С оглед на това, съдът счита, че показанията на свид. Г. не опровергават заявеното от свид. А., Г. – П., П. и М..

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, в частта, в която заявява, че частната обвинителка Г. – П. е инициирала и провокирала инцидента на 09.02.2019 г., тъй като между тях имало конфликт във връзка с ползването на паркомясто в хотелски комплекс „Ф. г.“. Тези обяснения на подсъдимия не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства, с оглед на което остават изолирани и не намират подкрепа в останалия доказателствен материал, поради което не следва да бъдат кредитирани.

На основание приетата за установена фактическа обстановка, обосновано и законосъобразно районния съд е извел правната квалификация на извършеното от подсъдимия Б. Д. Я. на 09.02.2019 г. в гр. Черноморец, общ. Созопол деяние като престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал. 2, вр. ал.1 от НК спрямо С. Д. Г. – П.. Подсъдимият обективирал заканата за убийство към С. Г. - П. като изрекъл думите „Ще те размажа, ей!“, „Ще те убия, ма!“, „Остава ти много малко да знаеш!“, „Ще те пречукам ма, тъпя овца такава!“, 5 като заканването възбудило основателен страх от извършването му.

Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.

От обективна страна е налице деяние, извършено от подсъдимия Я. против обществени отношения свързани с личната свобода на гражданите. От доказателствата по делото се установява, че в момента на отправяне на заканите, свид. Г. – П. е изпълнявала служебните си задължения в работно време, въз основа на трудов договор № 18 от 03.07.2018 г. Към датата на инкриминираното деяние тя е била управител на „Ф. Г. м.“ ЕООД, което дружество поддържало и управлявало хотелския комплекс, където е извършено и деянието. С оглед на така изложеното, по делото се установи по безспорен и категоричен начин, че Г. – П. е имала качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, тъй като й е било възложено срещу заплащане постоянно да изпълнява работа, свързана с управление на чуждо имущество при юридическо лице.