Решение № 780 от 23.06.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. Варна, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110200446 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на "*" ЕООД, ЕИК * чрез процесуален представител против Наказателно постановление № 03 2400507/27.12.2024 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Варна, с което на "*" ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ .

С жалбата се сочи на незаконосъобразност на АУАН и Наказателното постановление. Счита се, че наказващият орган не е приложил разпоредбата 1 на чл. 54 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение.

Счита се още, че не е извършено административно нарушение. Оспорва се фактическата обстановка, твърдяна от наказващия орган. Оспорва се и позицията на наказващия орган, че не е налице маловажен случай на нарушение. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. С. П. от АК – Варна, която поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление. По същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна на наказателното постановление, като се акцентира върху недоказаността на нарушението. Иска се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Т. Х., която изразява становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Оспорва жалбата. По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2024 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. Е. Д. Н., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект – -"жилищна сграда с четири входа, специализиран рехабилитационен център, спортно развлекателен комплекс с басейни, спа, център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи, басейни и ограда" - крило вход 4, находящ се в УПИ IV, за жилищно строителство, кв.

5, 26 м. р., ПИ ***, изпълняван от "*" ЕООД, съгласно сключен договор за изработка и споразумение от 19.02.2024 г. между "ДИНЕСО" ЕООД, с който се възлага на "*" ЕООД - "СМР част архитектура до груб строеж" за строителния обект. Повод за проверката бил сигнал за смъртен 2 случай с работник на обекта. На място, а и впоследствие посредством допълнителни сведения от свидетели, които са се намирали на място по време на инцидента, св. Н. установил, че починалото лице е работило за дружеството. Установил още, че работните места на излята 7-ма етажна плоча на кота +20, 25, където работници на "*" ЕООД, са извършвали СМР, не отговаря на минималните изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. "*" ЕООД е допуснал експлоатация на изградени работните платформи на "крило вход 4" , монтирани на западната фасада, където съгласно получените сведения от работниците на дружеството, извършващи СМР, лицето С. С. А., ЕГН ********** е изпълнявал възложената му дейност по поставяне на кофражни платна подавани му от друг работник, върху изградена дървена платформа за строителни материали на източната фасада на тяло вход 4, на кота +20, 25. В процеса на работа А. пада от изградената платформа заедно с част от кофражните платна на земята, водещо до летален за него изход. При проверката се установява, че работодателя не е осигурил средства за колективна защита от падане на хора и продукти, около и под изградената платформа за складиране на кофражни платна, като липсват монтирани предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мрежи.

От страна на "*" ЕООД, не е била представена изисканата с призовка, инструкция от производител за монтаж, експлоатация, допустимите натоварвания, демонтажа и изисквания за безопасна работа, както и индивидуален проект, за използването им на тяло вход 2.1 изчислен и оразмерен в съответствие с преназначението им.

На 13.11.2024 г. св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството като описал в обстоятелствената му част установеното при проверката. Прието било, че нарушението е извършено на 10.10.2024 г. в строителен обект - "жилищна сграда с четири входа, специализиран рехабилитационен център, спортно развлекателен комплекс с басейни, спа, център за търговия и услуги, гаражи, подземни гаражи, басейни и ограда" - крило вход 2. 1, находящ се в УПИ IV, за жилищно строителство, кв. 5, 26 м. р., ПИ ***, към който момент 3 е следвало работните места на излята 7-ма етажна плоча на кота +20,25, не отговаря на минималните изисквания за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. "*" ЕООД не е осигурил средства за колективна защита от падане на хора и продукти, около и под изградената платформа за складиране на кофражни платна, като липсват монтирани предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мрежи.

Била приета и правна квалификация на деянието по чл. 7, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 62, ал.3 и чл. 16, т. 1 б. "б" от Наредба № 2 МИЗБУТСМР. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му.

Възражения постъпили по преписката впоследствие, но били преценени като неоснователни.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП № 03-2400507/27.12.2024 г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и посочената правна квалификация на извършеното нарушение.

На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл. 413, ал. 2 от КТ – имуществена санкция към минималния размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства –протокол от извършена проверка; идентификационна карта; декларации от заетите лица; обяснения от свидетелите на инцидента; снимков материал; копия от трудови договори и др., както и гласните такива показанията на св. Е. Н..

Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са без противоречиви и взаимно се допълват. В показанията си св. Н., който е пряк очевидец на състоянието на строителния обект изяснява, че на излята 11ма етажна плоча са липсвали работни платформи, за предвижване на 4 работници и материали, които имат инструкция от производителя за монтажа, експлоатацията, допустимите натоварвания, демонтажа и изисквания за безопасна работа или да са оразмерени по индивидуален проект в съответствие с преназначението им така, че да имат достатъчно здравина, да са безопасни и да се използват така, че да предпазят хората от падане или от падащи предмети. Показанията на този свидетел кореспондират с писмените доказателства по делото:

-протокол от извършена проверка; идентификационна карта; декларации от заетите лица; обяснения от свидетелите на инцидента; снимков материал; копия от трудови договори и др.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване.

Съобразени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.

Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл. 7, ал. 1 от ЗЗБУТ вр. чл. 62, ал.3 и чл. 16, т. 1 б. "б" от Наредба № 2 МИЗБУТСМР.

Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган правилно е съобразил извършването на нарушение за първи път. При това налично смекчаващо отговорността обстоятелство и същевременно при отчитане на факта, че като следствие на нарушението са настъпили обществено опасни 5 последици – смърт на работника, според настоящия съдебен състав, санкция малко над минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е правилно определено по своя размер и следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното: С жалбата се сочи на незаконосъобразност на АУАН и наказателното постановление. Счита се, че наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение. Счита се още, че не е извършено административно нарушение. Оспорва се фактическата обстановка, твърдяна от наказващия орган. Съдът не споделя посочените възражения, тъй като в настоящия казус безспорно е установено, че на строителния обект е била извършвана работа от работниците именно на височина – 7 етажна площадка. При това положение по отношение на тази етажна площадка за работодателя е възникнало задължение да обезопаси извършваната от работниците работа на височина, като изгради съоръжения за защита от риск от падане от височина, съобразени с изискванията на ЗЗБУТ и Наредбата.

Фактическата обстановка по административно наказателната преписка е била изяснена по безспорен и категоричен начин посредством писмени доказателства относно лицата, полагали труд на обекта в деня на инцидента, мястото на полагане на труд на всяко едно от тях, както и обстоятелствата на настъпване на инцидента с летален изход за работника. Не възниква и каквото и да било съмнение кое е дружеството – строител, извършило СМР на посочената етажна площадка, което е установено посредством декларираното от работниците и приложените договор и споразумение.

Обстоятелството, че не са били възприети възраженията, наведени срещу АУАН не представлява неизпълнение на задължението на наказващия орган по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и в този смисъл не е допуснато такова 6 нарушение. На последно място се оспорва позицията на наказващия орган, че не е налице маловажен случай на нарушение.

Според настоящия състав на съда, установените по делото факти не припокриват хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид – нещо повече – настъпилия летален изход за работника завишава степента на обществена опасност на нарушението и в този смисъл правилно дружеството е било санкционирано за извършеното административно нарушение, предмет на разглеждане по делото.

След като взе предвид изложеното по- горе, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно издадено.

Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение.

С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН, чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и липсата на правна и фактическа сложност на делото съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на 80, 00 лв. Доколкото Дирекция "Инспекция по труда" – Варна е териториално поделение на специализираната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - Главна дирекция "Инспектиране на труда", а не самостоятелно юридическо лице и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", съгласно която Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, бул. "*" № 3, съдът намира, че въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултското възнаграждение в полза на юридическото лице Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".