Определение № 2300 от 06.08.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2300

Окръжен съд – Варна

06.08.2020 г.

Град Варна

IV състав

На 06.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20203100501602 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Т. Т. , подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 6318/18.05.2020 год. по гр. дело № 8294/2018 год. по описа на РСВарна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е изменено определението № 1977/03.02.2020 год. за прекратяване на производството в частта му за разноските и в полза на частния жалбоподател (ответник в исковото производство) са присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, в размерите по чл. 9, ал. 1 от Наредба №1/2004 год. на ВАдвС, а именно: 1090, 68 лева.

В частната жалба са наведени оплаквания, че атакуванато определението е неправилно и незаконосъобразно. Не е съобразено, че делото е с фактическа и правна сложност, не е отчетена извършената до момента от процесуалния представител на ответника работа, включваща запознаване с делото, което съдържа значителен обем писмени доказателства, проучване на отменена нормативна уредба, изготвяне на отговор на исковата молба. Не е взето предвид и обстоятелството, че сключеният между ответника и адвоката договор за правна защита и съдействие включва и процесуално представителство по делото, при което и изводът на първоинстанционният съд, че в случая е приложима нормата на чл.

9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС е неправилен.

Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което в полза на ответника (настоящ частен жалбоподател) да бъде присъден пълният размер на заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение за производството в първата инстанция.

Отговор на жалбата не е подаден от насрещната страна – Държавата, представлявана от Министъра на РРБ.

Жалбата е подадена в срок, срещу обжалваем акт, от страна с правен интерес от обжалване, представила списък на разноските, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр. дело № 8294/2018 год. по описа на РС-Варна е образувано по предявен от Държавата чрез министъра на РРБ против И. Т. Т. от гр. Добрич ревандикационен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Държавата е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***-В, представляващ апартамент с площ от 37, 70 кв. м., ведно с принадлежащо му избено помещение № 18 с площ от 6, 00 кв. м. и 2, 5937 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, съставляващ обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна и за осъждане на ответника И. Т. Т. да предаде на Държавата владението върху гореописания имот.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител е подал писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен. В отговора са направени възражения и доводи по всички наведени от Държавата твърдения и представени в тяхна подкрепа доказателства, с който тя обосновава правото си на собственост върху процесния имот, представени са писмени доказателства и са посочени други с искане за събирането им. Въз основа на съдържащо се в отговора на исковата молба искане и представени към нея доказателства, РС-Варна е спрял, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по гр. дело № 8294/2018 год. на РС-Варна до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 2020/2017 год. на ОС-Варна.

С определение от 21.01.2020 год. производството е възобновено. Въз основа на молба от ищеца от 31.01.2020 год., с която същият е заявил, че оттегля предявения иск (предвид резултата от обуславящия правен спор по гр. дело № 2020/2017 год. на ОС-Варна), с определение № 1977/03.02.2020 год. производството по гр. дело № 8294/2018 год. на РСВарна е прекратено.

В срока за обжалване на прекратителното определение (т. е., в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК) ответникът е поискал присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие № 326837/24.10.2018 год., видно от който е уговорено адвокатско възнаграждение за оказване на правна помощ и процесуално представителство по воденето на гр. дело № 8294/2018 год. на РС-Варна в размер на 1970 лева, от които 500 лева са заплатени в брой и 1470 лева – заплатени по банков път с вальор на плащането 18.10.2018 год., съгласно платежното нареждане на л. 130 от първонистанционното дело.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Държавата, чрез процесуален представител, е оспорила молбата, с доводи, че разноски на ответника не се следват, тъй като Държавата е оттеглила иска си преди да бъде проведено открито съдебно заседание и освен подадения отговор на исковата молба, процесуални действия от упълномощения от ответника адвокат не са извършвани. В евентуалност е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за основателно.

Аргументирал се е с обстоятелството, че в случая освен подаването на писмен отговор на исковата молба, процесуалният представител на ответника не е извършвал никакви други процесуални действия по делото в защита на неговите интереси и е присъдил в полза на ответника адвокатско възнаграждение в размерите по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС – 3 / 4 от установения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата минимален размер.

При тези данни настоящият състав намира, че определението е неправилно.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Според чл. 36, ал. 1 от ЗАдв размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. В договора по чл. 36, ал. 1 ЗАдв се определя и обемът на работата, която адвокатът се задължава да извърши.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв.

Според договора за правна защита и съдействие № 326837/24.10.2018 год., адвокатското възнаграждение между ответника и упълномощения от него адвокат е уговорено за оказване на правна помощ и процесуално представителство по воденето на гр. дело № 8294/2018 год. на РС-Варна, а не за действията, изброени в чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, при което и цитираната норма от Наредбата в случая е неприложима.

Като съобрази изложеното, етапът от процесуалното развитие на делото, в който то е било прекратено поради оттегляне на иска от ищеца (преди провеждане на съдебното заседание по чл. 140 ГПК) и извършената от процесуалния представител на ответника работа, настоящият състав намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за един адвокат следва да бъде определено в размера, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, а именно – 1454 лева.

Изложеното налага обжалваното определение да се отмени и да се постанови друго, с което в полза на ответника да се присъдят разноски за производството по гр. дело № 8294/2018 год. на РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, в размер на 1454 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, до установения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер, в редакцията на нормата ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 год.

С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за настоящото частно производство в размер на 15 лева – заплатена държавна такса.

Предвид липсата на доказателства, че оказаната от адвокат Гергана Върбанова от АКВарна на жалбоподателя правна помощ по настоящото частно производство, изразяваща се в процесуално представителство, е уговорена и осъществена при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдвА (липсва договор между страната и адвоката, сключен при условията на чл. 38 ЗАдв) разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв не се присъждат.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6318/18.05.2020 год. по гр. дело № 8294/2018 год. по описа на РСВарна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Определението № 1977/03.02.2020 год. по гр. дело № 8294/2018 год. по описа на РС-Варна в частта му за разноските и

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на И. Т. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Добрич, Лозята, ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 1 454 лева (хиляда четиристотин петдесет и четири лева) – разноски за производството по гр. дело № 8294/2018 год. по описа на РС-Варна, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК до установения в чл. 7, ал.

2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер, в редакцията на нормата ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 год., като ОТХВЪРЛЯ искането на И. Т. Т. ЕГН ********** за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в частта за разликата над 1 454 лева до претендираните 1970 лева;

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на И. Т. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Добрич, Лозята, ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 15 лева (петнадесет лева) – разноски за настоящото производство, съставляващи заплатената държавна такса за частната жалба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБългария, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________