Решение № 2451 от 16.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2451 гр. Варна, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110112423 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявен от ищцата Н. С. Х. ЕГН *** срещу ответника "С.

К." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Ш.,, пл. „О.“ № ***, представлявано от С. Н. Т., установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит, предоставен от разстояние №*** от **.**.**** г.,сключен между Н. С. Х. ЕГН *** и "С. К." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Ш.,, пл. „О.“ № ***, представлявано от С. Н. Т., на основание чл. 26, ал. 1 от 33Д във вр. чл. 19, ал. 4 във вр. чл.

11, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи, че на **.**.**** г., е сключила Договор за кредит, предоствен от разстояние № *** с ответното дружество. Съгласно сключения договор за кредит, кредитодателят "С. К." АД, ЕИК: *** е отпуснал кредит в размер на 1050.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 % /тридесет и шест процента/, ГПР в размер на 28,32 % /двадесет и осем цяло и тридесет и две стотни процента/. Отпуснатата сума е следвало да бъде върната в срок от 6 месеца, на месечни вноски в размер на 278. 27 лева /142,28 евро/, лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10 %, наличие на обезпечение : поръчител или банкова гаранция.

Посочва се, че съгласно чл. 19, ал. 1 от договора потребителски кредит: „в случай, че Страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на настоящия договор да изпълни следното:

-Осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за неизпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или

1

-Предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други), в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция, е трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно ол. (2): Третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябвабо да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се кодобрявали от кредитора. Одобрението се извършвало единствено по преценка на Кредитора.

Съгласно чл. 28: В случай, че потребителят забави плащането на погасителна вноска, то той дължи на кредитора законната лихва за периода на забава;

Съгласно чл. 29, ал. (1) В случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 2, същият ДЪЛЖИ НА КРЕДИТОРА НЕУСТОЙКА В РАЗМЕР НА 0.9 % от СТОЙНОСТТА НА УСВОЕНАТА ПО КРЕДИТА СУМА ЗА ВСЕКИ ДЕН, ПРЕЗ КОЙТО НЕ

Е , ПРЕДОСТАВЕНО ДОГОВОРЕНОТО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ. Според ал. (2) , страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, Потребителят да заплаща периодично начислената неустойка ЗАЕДНО С ВСЯКА ПОГАСИТЕЛНА ВНОСКА.

Съгласно чл. 30: При неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки , потребителят ДЪЛЖИ И НЕУСТОЙКА В РАЗМЕР НА 1 % ОТ РАЗМЕРА НА ПРОСРОЧЕНАТА СУМА НА ДЕН.

Настоява се, че в случая договорът за кредит № *** от **.**.****г. е нищожен, съгласно чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 712 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т. 7-9 ЗППК. Твърди се, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 1, ал. 7 от процесния договор, е посочено, че общата сума, дължима от потребителя, е в размер на 1136,13 лева, но в случаят в нея не е включена неустойка, в размер на 533, 49 лева, която се съдържа в погасителния план по договора. По този начин общо дължимата сума, следва да е в размер на 1669,62 лева. Претендира се, че посочения размер на ГПР в договора , не отговаря на действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, каквото представлява именно възнаграждението наречено „неустойка“. Сочи се, че същата следва да бъде включена в ГПР, тъй като представлява разход, свързан с кредита. По този начин същата излиза извън пределите на присъщите на неустойката функции. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР, не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Счита се, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. С горното се обосновава правният интерес от предявените искове.

При тези съображения, ищецът моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. На първо сочи, че на основание. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е 2 именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме за нищожна, то същата се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор, поради това, че тя не е включена в ГПР, са неоснователни.

Настоява се, че процесният договор отговаря напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит. Възразява, че е налице твърдяната от ищцата нищожност, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че размерът на ГПР е съобразен със законово определения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Не се оспорва, че уговорената неустойка не е, но се настоява, че и не следва да бъде включена в ГПР.

При изложеното се отправя се искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото не спорят, че са в облигационни отношения по Договор за потребителски кредит №*** от **.**.**** г. Съгласно договора, кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит, в размер на 1050 лева, със срок издължаване 6 месеца. Годишен лихвен процент е определен 36 %. ГПР е определен като фиксиран процент – 28,32 %.

Общата сума за погасяване на кредита 1136,13 лева.

Не се спори между страните, че е предоставена сумата, представляваща заем, на потребителя.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗКП, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно представените и приети по делото писмени доказателства, следва да се приеме, че процесния договор не е породил целените от страните правни последици, тъй като е налице нищожност на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следва се изясни, че тази норма съответства на нормативните изисквания по чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. „а” от тази Директива, ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен, като съобразно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като тази информация има съществено значение за правата на потребителя. Анализирайки предметното съдържание на процесния договор за потребителски договор от **.**.**** г., решаващия състав достига до правния извод, че в конкретния случай това нормативно изискване не е спазено, тъй като в него са посочени единствено абсолютни стойности на годишния процент на разходите (28,32 %) и на годишния лихвен процент (36%), но липсва ясна методика за това как точно е формиран ГПР от 28,32 %, респ. кои компоненти са включени в него. В тази връзка, следва се съобрази, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени 3 като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съобразно практиката на СЕС в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще заплати и които са пряко свързани с кредитното отношение. В процесния договор не са посочени нито компонентите на ГПР, нито математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, поради което релевантният договор за потребителски кредит, е нищожен, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Настоящият съдебен състав счита, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 10 от ЗПК и заобикаляне императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговорената неустойка, която според погасителния план и чл. 29 от договора възлиза на общо 533,49 лева, съставлява скрит добавък и следва да бъде включена в годишния процент на разходите. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, като в ал. 4 от цитирания законов текст е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.

В случая се въвеждат допълнителни разходи за потребителя, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения в договора – 28.32 %. Така размерът на ГПР, се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с неустойката в полза на кредитодателя, се заобикаля разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, тъй като тя се явява прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите. Всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Според специалната норма на чл. 22 от ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.