Решение № 281 от 09.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. С.З., 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20245501000325 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 111/05.03.2024г., постановено по гр.д. № 1391/2023г. по описа на Районен съд – К., с което е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Т. К. Д. съществуването на вземането на „Е.” ЕАД за сумите: 160, 47 лв. главница, представляваща консумирана и незаплатена електрическа енергия за периода 16.04.2022г. до 15.06.2022г., 11,74 лв. законна лихва за забава за периода от 07.06.2022г. до 22.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за изпълнението на което задължение е издадена заповед № 260/28.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр. д. № 419/2023 г. по описа на Районен съд – К. и са присъдени разноските по делото.

С въззивната жалба особеният представител на Т. Д. – адвокат Д., обжалва решението изцяло. Излага съображения за неговата неправилност.

Направено е искане същото да се отмени и да се постанови друго решение, с което да се отхвърлят предявените искове.

Постъпил е отговор от въззиваемия „Е.” ЕАД, с който взема становище по направените във въззивната жалба оплаквания. Направено е искане да се 1 потвърди обжалваното решение. Претендира разноските по делото.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422 от ГПК.

Ищецът „Е.” ЕАД моли съда, да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „Е." ЕАД към Т. К. Д., както следва: 160, 47 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 16.04.2022г. до 15.06.2022 г. и сумата от 11, 74 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 07.06.2022 г. до 22.02.2023 г., както и законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 23.02.2023г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. д. № 419/2023г. по описа на Районен съд – К..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв.М.Д. в качеството й на особен представител на ответницата Т. Д., с който оспорва изцяло твърденията в исковата молба. Оспорва исковете както по основание така и по размер.

От представената по делото Заповед № 283/03.02.2014г. издадена от Община К., се установява, че ответницата Т. К. Т. /сега Т. К. Д., видно от справка НБД/ е настанена с двете си деца в общинско жилище с адрес: гр. К., **. С Декларация на наемодателя с клиентски № 1001248793/15.02.2014г., кметът на Община К., дава съгласието си ответницата да получи статут на потребител на електрическа енергия по смисъла на Общите условия за договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.” ЕАД за следния имот: град К., **, жилищна сграда № 1 с ИТН **.

По делото е представено Заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия, за клиентски № **, на името на Т. К. Т.

/сега Т. К. Д./ за имот: в град К., **, жилищна сграда № 1 и Декларация за достъп до мрежата за клиентски № **, на името на Т. К. Т. за горепосочения имот.

2

От представения Препис – извлечение от сметка за клиентски номер 1010220020 се установява, че за отчетен период 16.04.2022г. – 15.06.2022г. за горепосочения имот е консумирана електрическа енергия на обща стойност 160,47 главница, като е начислена лихва за периода 07.06.2022г. до 22.02.2023г. в размер на 11,74 лв.

По делото са представени копия от фактура № 1270363791/23.05.2022г. за клиентски № 1010220020 за отчетен период 16.04.2022 г. – 15.05.2022 г. на стойност 130,37 лв. и фактура № 1271986920/23.06.2022 г. за отчетен период 16.05.2022 г. до 15.06.2022 г. на стойност 30.10 лв. и двете за адрес: град К., **.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 419/2023г. по описа на Районен съд К., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260/28.02.2023г. в полза на „Е.” ЕАД против Т. К. Д. за сумата 160,47 лв. за главница, представляваща незаплатена цена на електрическа енергия, доставена за периода от 16.04.2022 г. до 15.06.2022 г. по партида с клиентски № **, с 11,74 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 07.06.2022г. до 22.02.2023г. и законна лихва от 23.02.2023 г. до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в срока по чл. 415 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че за периода от 16.04.2022г. до 15.05.2022г. в обекта е доставена ел.енергия общо 611 kWh, измерена чрез поставения за целта електромер, който се отчита дистанционно. Моделът на електромера позволява дистанционно отчитане и изпраща данните до системата на електроснабдителното дружество на всеки 15 минути. От общите 611 kWh, 158 kWh/ показание – старо/ ново – >3011/3169 / са по нощна тарифа и 453 kWh/ показание – старо/ново – >15965/16418/ са по дневна тарифа.

За периода от 16.05.2022 г. до 15.06.2022 г. в обекта е доставена и консумирана ел. енергия общо 133 kWh, измерена чрез същия електромер дистанционно с дистанционен отчет.От общите 133 kWh са по нощна тарифа 18 kWh и 115 kWh по дневна тарифа.

През процесния период статичен еднофазен двутарифен електромер ADD NP71E, 230V; 5/80А, ф.№ 012176688 е измервал консумирана на процесния обект ел. енергия. Моделът на електромера позволява дистанционен отчет и изпраща данни до системата на електроснабдителното 3 дружество на всеки 15 минути. Отчетените показания съвпадат с количеството енергия в приложените по делото фактури.

Статичен двутарифен електромер ADD NP71E, 230V; 5/80А, ф.№ 012176688, който измерва консумираната в обекта на ответника ел.енергия, като се има предвид класификацията, дадена в Списъка за определяне на периодичността на последващи проверки на СИ, които подлежат на метрологичен контрол, приет със Заповед № А-616 на председателя на ДАМТН от 11.09.2018г. попада в групата на СТИ, които подлежат на задължително последваща /периодична/ проверка от ГД „ МИУ“ при БИМ или от упълномощено лице на всеки шест месеца.

В база данни на ЕВН е показано, че статичен еднофазен двутарифен електромер ADD NP71E, 230V; 5/80А, ф.№ 012176688 е с дата на производство 2016г. Електромерът е с извършена СЕ М161/1781 със срок на валидност 6 години и с оценка на съответствието от 2016г. извършена с нотифициращ орган с номер 1781. Съгласно ЗИ и чл. 675А от Наредбата за СИ от 07.11.2023г. при извършване на успешна проверка на извадков принцип през май 2022г., срокът е удължен с 50%, с което срокът за валидност на проверката на процесния електромер се удължава с три години – до май 2025г.

Последващата метрологична проверка трябва да се извърши през 2025г.

В заключение монтирания през процесния период на обекта на ответника Статичен еднофазен двутарифен електромер ADD NP71E, 230V;

5/80А, ф.№ 012176688 е годно средство за търговско измерване на количеството консумирана ел.енергия. Отчетените през процесния период показания на същия електромер съвпадат с фактурираните количества ел. енергия и мрежови услуги през процесния период по представените по делото фактури.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява че процесните фактури с № 1270363791/23.05.2022гг. и № 1271986920/23.06.2022 г. са осчетоводени редовно съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Посочено е още, че дължимата цена за консумираната ел. енергия и достъп до мрежата по процесните фактури, съгласно решенията на КЕВР за всеки отделен ценови период са изчислени правилно.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

4

Съгласно чл. 92 ЗЕ страни по сделката с електрическа енергия са дружеството краен снабдител на електрическа енергия и краен клиент. В случая не е спорно, че ищецът е доставчик (краен снабдител) на електрическа енергия и свързаните с нея услуги на територията, в която се намира обектът.

Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, ако не са договорили различни условия от общите.

За да са налице отношения на покупко-продажба на електрическа енергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор.

Видно от разпоредбата на чл. 98в ЗЕ отношенията между страните възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството "клиент" по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, където е посочено, че "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.

В случая е безспорно, че се касае за доставка на електрическа енергия за битови нужди и следователно ответницата следва да има качеството на потребител/ по смисъла §1, т. 42 от ДР ЗЕ, където е посочено, че "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

В настоящия случай е безспорно установено, че Т. К. Д. има качеството на потребител на електроенергия за имот, находящ се в град К., **, жилищна сграда № 1 с ИТН ** и клиентски № **. Следователно като потребител има задължение да заплаща на продавача стойността на консумираната ел. енергия веднъж месечно в 10-дневен срок от издаване на фактурата, с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия. Поради това въззивният съд приема, че в процесния период между страните е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на електроенергия и следователно ответницата Т. К. Д. дължи претендираните суми.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

5

С оглед изхода на делото Т. К. Д. следва да заплати на „Е.“ ЕАД направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 200 лв.

Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от особения представител същият не дължи внасяне на държавната такса, а задълженото лице е представляваната от него страна. Дължимата държавна такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна, съобразно изхода на делото. Ето защо, тъй като подадената въззивна жалба е неоснователна, то дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 25 лв. следва да бъде възложена в тежест на Т. К. Д..

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/05.03.2024 г., постановено по гр.д. № 1391/2023 г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА Т. К. Д., ЕГН ********** с адрес: град К., ** да заплати на „Е.” ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: град П.**, направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА Т. К. Д., ЕГН ********** с адрес: град К., ** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното производство в размер на 25 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6