Решение № 64 от 22.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Бургас, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.ова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И.ова Въззивно гражданско дело № 20232100500607 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е висящо за втори път пред настоящата въззивна инстанция, след като с решение № 50259 от 24.03.2023г. по гр.д.

№ 242/2021г. на ВКС е отменено решение № III – 246 от 25.09.2020г., постановено по в.гр.д.

№ 2098/2019г. по описа на ОС-Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е въззивна жалба на И. П. Г., ЕГН: **********, с адрес: **** и Н. П. Г., ЕГН: **********, с адрес: ****, подадена чрез упълномощения им процесуален представител адв.Мариета Георгиева- БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Александровска“№115, вх.А, ет.4, против решение № 2655 от 22.10.2019 г., постановено по гр. дело № 9231/2018 г. по описа на РС-Бургас, с което е уважен главния иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като е прогласен за недействителен по отношение на ищеца ,,ТЕМПЪЛ 14“ООД, ЕИК 200750317, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, ул.,,Васил Априлов“№2, представляван от У. Д., договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт№23, том V, рег.

№15358, нот.дело №546/28.11.2018г. на нотариус Виктория Дралчева, рег.№491 на нотариалната камара, вписан в СВ с рег.№16386 от 29.11.2018г.,акт№184, том 46, дело№8746, с който ищецът продава на ответниците правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, общ.Созопол, обл.Бургас, одобрени със Заповед№РД-18-12/24.04.2007г. на изпълнителния директор на АК, с последващо изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, извършено със Заповед№КД-14-02-143/05.02.2018г. на началника на СГКК- Бургас, адрес на имота: гр.Черноморец, м ,Аклади Чеири“, Гардън бийч, бл.2, ет.2, ап.А-35, като самостоятелен обект в сграда№2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, 1

1 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, с посочена в документа площ от 139.10 кв.м., прилежащи части: съответен процент идеални части от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:на същия етаж:***, под обекта:*** и над обекта:няма, като сключен без представителна власт на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД. Със същото решение, ответниците И.

П. Г. и Н. П. Г. са осъдени да заплатят на ищеца ,,ТЕМПЪЛ 14“ООД направените в първата инстанция разноски в размер на сумата от 2103 лева, представляваща разноски по делото.

В първоинстанционното производство са предявени два обективно съединени при условията на евентуалност искове, от които главният е с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, а евентуалният- по чл.40 от ЗЗД.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с което е уважен първият иск като на първо място се навеждат доводи за неговата недопустимост по съображения, че е постановено по непредявен иск. На следващо място се твърди, че решението е неправилно и необосновано, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излагат се съображения, че в решението си съдът е дал правна квалификация, различна от тази в доклада по чл. 140 от ГПК. Сочи се също, че съдът се е основал решението си на доказателства, които не са събрани в хода на делото, а същевременно не са изложени доводи за правно релевантните факти, без да се коментира съобразно ангажираните от страните доказателства дали е налице надлежно оттегляне на пълномощното, достигнало ли е то до знанието на упълномощителя и третото лице Н. Г.. Въззивникът счита за необоснован и постановен в противоречие с материалния закон – чл. 61 от КМЧП извода на съда за липса на форма на действителност на упълномощителната сделка. Излагат се съображения, че я случая, тъй като пълномощното за извършване на сделката е заверено в Р. Ирландия съгласно чл. 61 от КМЧП приложимото относно валидността му законодателство е ирландското. Сочи се, че тъй като Ирландия е страна по Конвенцията за премахване на изискванията за легализация на чуждестранните публични актове следва да се приеме, че това удостоверява изискванията за аналогична заверка и по българския закон. В подкрепа на становището си цитира съдебна практика – определение № 175 от 20.06.2016г. по ч.гр.д. № 2235/2026г. на ВКС и решение № 101 от 05.04.2011г. по гр.д. № 829/2009г. на ВКС. На следващо място по въпроса относно оттегляне на пълномощното в жалбата се сочи, че в случая не е налице нито една от двете кумулативни законови предпоставки – оттеглянето да е достигнало до знанието на упълномощеното лице и лицето, с което последният е договарял. Позовава се и на неизпълнение на изискването на чл. 9а, т. 2 от Наредба 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Счита, че от имейла, с които е направено оттеглянето не става ясно за кое пълномощно става въпрос, тъй като е посочено пълномощно на „НИГ“, а такова няма, като ел. поща, от която е изпратено не е на дружеството - упълномощител, а на Ш. Д. Навеждат се доводи, че от извършената в първата инстанция съдебнософтуерна експертиза не се установява дали и кога е прочетено въпросното писмо, в т.ч. 2 няма доказателства същото да е достигнало до знанието на третото лице. По отношение на евентуалния иск по чл. 40 от ЗЗД, въззивникът се позовава на разясненията, дадени в ТР 5/2014г. на ОСГТК, като счита, че не са налице елементите от фактическия състав на твърдяното увреждане, тъй като не е налице нито обективния елемент „договаряне“, нито субективния „сговор“ между ответниците, за което излага подробни съображения. Иска се обезсилване на първоинстанционния съдебен акт като недопустим и връщане на делото на районния съд за ново произнасяне, а в случай, че решението се приеме за допустимо се иска отмяната му и отхвърляне на исковите претенции като недоказани.

Претендира се присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 267, ал 1 от ГПК въззиваемият- ответник ,,ТЕМПЪЛ 14“ООД, чрез упълномощените си процесуални представители адв.С. и адв.Д. е депозирал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба и наведените с нея доводи. Излага, че е доказал оттегляне 2 на представителната власт, за което счита, че е установено от заключението по извършената съдебно-софтуерна експертиза. Относно имейла, на който е изпратено съобщението за оттегляне се сочи, че същият е изрично посочен от ответника И. Г. в писмо до ЧСИ – л. 221 от делото като негов ел.адрес, в т.ч. и от този мейл И. Г. е изпратил на ищеца писма с прикачени файлове, единият от който е с пълномощно а прехвърляне на апартамента. На следващо място се сочи, че този мейл е посочен и от двамата ответници в имейл от дата 02.05.20148г. – лист 18 и 287 по делото, както и, че разпитаните свидетелски са заявили, че коренспондират с ответниците на същия мейл, а от своя страна домейна на www.niginvest.ru е собствен на „НИГ ИНВЕСТ“ ООД. Въззиваемият се позовава на съдебна практика, обективирана в решение № 1279 от 13.10.1994г. на ВКС, в която е посочено, че е достатъчно оттеглянето да е могло да бъде узнато, като счита, че в случая това е повече от очевидно.

Относно недобросъвестността на ответниците се твърди, че същите са поддържали в заблуждение ищеца повече от 3 месеца, че са имали реален купувач, че той е направил оглед на имота, че е сключен предварителен договор и, че ако ищеца се откаже от него ще има санкции. Сочи се също, че ответниците са въвели в заблуждение ищеца относно реалната пазарна цена на имота, както и, че на следващия ден след оттеглянето са изповядали сделката. Относно евентуалния иск се сочи, че ответниците са сключили сделката при пълното съзнание, че представителната власт на първият от тях е била оттеглена, при цената приблизително половината от пазарната. Счита, че е налице увреждане по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, тъй като предоставените от упълномощителя права са упражнение превратно, макар и в рамките на представителната власт, като се позовава на решение № 841 от 19.01.2010г. по гр.д. № 3530/2008г. на ВКС и решение № 1/20148г. по гр.д. № 1471/2017г. на ВКС, и излага подробни съображения, че за увреждането е знаел и купувача Н. Г.. По изложените в писмения отговор доводи се иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Предмет на разглеждане в производството пред районния съд са предявени от ищеца „ТЕМПЪЛ 14“ ООД искове, с които се претендира съдът да прогласи за недействителен договорът за покупко-продажба, обективирана в нот. акт 23, то, 5, рег.№ 15358 , нот.дело № 546 от 28.11.2018г., по силата на който ищецът е подал на ответниците И. П. Г. и Н. П. Г. собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр. Черноморец, комплекс „Гардън бийч“, бл. 2, ет. 2,ап. А-35, представляващ жилище, апартамент, с площ от 139. 10 кв.м., с като сключена без представителна власт, като при условията на евентуалност се иска прогласяване на покупкопродажбената сделка за недействителна, тъй като представителят и лицето, с което той е договарял са се споразумели във вреда на представлявания-ищец.

В исковата молба се твърди, че на 22.06.2006 г. ищецът е придобил чрез покупка процесния имот срещу заплащане на продажна цена от 120 000 евро. Заявява, че на 02.05.2018г. е получил на мейла си електронно съобщение от „Ниг Инвест“ ООД, с посочен сайт www.niginvest.ru, с автор на писмото ответникът И. П. Г., в което била поместена презентация на дружеството и неговата дейност. Заявява, че в писмото е отправено предложение за сключване на договор, с който ищецът да предостави на имота си за наемно управление от „Ниг Инвест“ ООД, чийто съдружници са двамата ответници. Сочи, че по повод така отправеното предложение между страните е последвала кореспонденция, вследствие която на 05.07.2018г. ищецът е уведомил с имейл вторият ответник И. Г., че желае да продаде имота си при цена от 60 000 евро, а в отговор на следващият ден И. Г. е посочил, че с оглед пазара цената е нереалистично висока. Излага се, че на 07.07.2018г. ответникът И. Г. е заявил в имейл до ищеца, че максималната цена е 40 000 евро, на което 3 ищецът е отговорил, че е съгласен да получи 45 000 евро, след приспадане на такси и комисионни. Излага се, че в последващата водена между страните кореспонденция И. Г. е заявил, че има потенциален клиент за продажна цена от 40 000 евро, но тъй като покрива имал теч, чийто ремонт струвал повече от 4000 евро, цената била намалена на 40 000 евро.

Ищецът сочи, че в крайна сметка е потвърдил, че приема тази цена, като впоследствие упълномощил ответника И. Г. за извършване на продажбата на имота му от името и за сметка на дружеството. Ищецът заявява, че междувременно с него са се свързали други собственици от комплекса, които са споделили, че двамата братя –ответници са се отнесли некоректно с тях и притежаваното от двамата дружество „Ниг Инвест“ ООД. След разговор с други собственици ищецът счита, че е бил съзнателно заблуден относно цената на имота си,поради което сочи, че на 27.11.2018г. е изпратил имейл до И. Г., с който изрично е оттеглил даденото му пълномощно и е заявил,че не желае да продаде апартамента си, като се твърди, че в същия ден И. Г. заявил на ищеца, че има сключен предварителен договор с купувач, започнал е да събира документи и ако ищеца се откаже от договора, за него ще има санкции. Ищецът сочи, че въпреки, че е поискал от ответника И. Г. да му представи така сключения предварителен договор с купувач, отговор на искането не е последвал, като същия ответник повече не се е свързал с ищеца. Независимо от това, ищецът заявява, че след извършена справка е разбрал, че един ден след това - на 28.11.2018 г. И. Г. в продал имота, като купувачи са той и брат му- ответници по делото.