Решение № 521 от 11.03.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 521

Перник, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - IV състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА и с участието на прокурора ДИЛЯН СТОЯНОВ ДЕЯНОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА административно дело № 20257160700371 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 - чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Р. С. К. с адрес: [населено място], [улица], [ЕГН], чрез адвокат С. Д. против Ревизионен акт № Р-22002224001484-**** от 08.01.2025 година, издадена от П. Т. П. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и А. Л. И. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 35** от 01.04.2025 година, с който са установи задължения в общ размер на 245 397, 23 лева /двеста четиридесет и пет хиляди триста деветдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, в това число установени годишен и авансов данък по Закон за данък върху доходите на физически лица на ЕТ в общ размер на 95 710, 75 лева /деветдесет и пет хиляди седемстотин и десет лева и седемдесет и пет стотинки/, от които главница в размер на 66 961,77 лева /шестдесет и шест хиляди деветстотин шестдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/ и лихви в размер на 28 748,98 лева /двадесет и осем хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ досежно д.п. 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 година и установени задължения по Закон за данък върху добавената стойност в общ размер на 149 686,95 лева /сто четиридесет и девет хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/, в това число главница в размер на 102 055,48 лева /сто и две хиляди петдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ и лихви в размер на 47 631,02 лева / четиридесет и семе хиляди шестстотин тридесет и един лева и две стотинки/, досежно д.п. м.12.2017 година, от м.01.2018 до м.12.2018, от м.01.2019 до м.04.2019, от м.08.2019 до м.12.2019, от м.02.2020 до м.12.2020, от м.01.2021 до 12.2021, от м.01.2022 до м.12.2022, от м.01.2023 до м.02.2023 и м.04.2023 година.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт като незаконосъобразен и неправилен. По същество излага доводи в посока на това, че в хода на ревизията не са събрани необходимите доказателства, за да може да се предположи, че е налице хипотезата на чл.122 от ДОПК. На следващо място твърди, че основен недостатък в доклада е констатацията, че през ревизирания период е отглеждал крави с млечно направление, като според жалбоподателя този извод не почива на събраните доказателства и е извършен въпреки дадената в хода на ревизията декларация, с която е заявил, че е отглеждал крави за продажба, а не за мляко и месо. В посока на тези свои твърдения заявява в жалбата, че отглеждането на крави за производство на мляко е процес, който е свързан със сериозна организация и значителни разходи, като организирането на такова производство предполага наличие на техника, медицински контрол и обслужване на животните, а също и специализиран контрол на добитото мляко, а той не разполага с такава организация и персонал. Твърди също, че през ревизирания период не е издавал нито една фактура за продажба на мляко. На следващо място се навяват доводи, че при наличие на достатъчно събрани доказателства относно реалния добив на зърно от декар 200 кг, възприетото от страна на приходната администрация количество е определено на 400 кг без да са налице основания за това. Във връзка с това е прието, че за сделките осъществени с него се дължи ДДС, макар те да са били освободен. На последно място посочва, че констатациите, че е налице хипотезата на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК не лежат на никакви доказателства, същото се отнася и по отношение на хипотезата на т.4. С оглед на тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспореният ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен.

В проведеното на 12.02.2026 година съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. Д., който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде уважена. Претендира направени по делото съдебни разноски. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „О**** и д****-о*** п****“ не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Ж. Н., която оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде оставена без уважение, респективно оспореният ревизионен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - П**** – прокурор Д. Д. изразява становище за основателност на жалбата и прави предложение същата да бъде уважена като оспореният ревизионен акт бъде отменен.

Административен съд - П*****, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените чрез административната преписка доказателства се установява, че развилото се ревизионно производство, което е приключило с издаване на оспорения в настоящото съдебно производство ревизионен акт е второ по ред, доколкото с Решение № 35*** от 19.03.2024 година на директора на Дирекция „О***и д****-о*** п***“ при Ц** на Н** – С*** е отменен Ревизионен акт № Р-22001423003106****** от 19.12.2023 година, издаден от П. Т. П., възложител на ревизията и И. В. А., ръководител на ревизията, в оспорената част на установените резултати за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 01.01.2017 година до 31.12.2022 година и по ЗДДС за периодите от 01.12.2017 година до 30.04.2019 година и от 01.08.2019 година до 30.04.2023 година, ведно със съответните лихви и административната преписка е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизия с указание в 30-дневен срок от връчване на решението да бъде издадена нова заповед за възлагане на ревизия /лист 1500 от приложението/.

В съответствие с горното е издадена Заповед за възлагане на ревизия № Р-2200222400148**** от 25.03.2024 година, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, с която е поставено началото на ревизионното производство, приключило с обжалвания в настоящото съдебно производство ревизионен акт. С тази заповед е възложено извършване на ревизия на Р. С. К. с [ЕГН] за определяне на задължения във връзка с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период от 01.01.2017 година до 31.12.2022 година и във връзка с данък върху добавената стойност за данъчен период от 01.08.2019 година до 31.10.2021 година, от 01.11.2021 година до 30.04.2023 година и от 01.12.2017 година до 30.04.2019 година. Определен е екипът, които да извърши ревизията, а именно: А. Л. И. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Д. С. И. на длъжност: главен инспектол по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно тя да приключи в рамките на три месеца от връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Видно от представеното чрез административната преписка Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „К****“ ЗВР е връчена на 03.04.2024 година, което означава, че срокът на ревизията, който е първоначално определен изтича на 03.07.2024 година /лист 62/.

Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-2200222400148**** от 18.06.2024 година, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК е определен нов краен срок за извършване на ревизия, а именно 03.09.2024 година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице на 19.06.2024 година, видно от представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „К****“ /лист 65/.

Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-************* от 16.08.2024 година, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.4 от ДОПК е определен нов краен срок за извършване на ревизия, а именно до 01.11.2024 година. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 26.08.2024 година, видно от представеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „К****“ /лист 70/.

Заповедта за възлагане на ревизия и двете заповеди, с които тя е изменена са издадени от П. Т. П. на длъжност: началник на сектор при Т***на Н*** - С***, като същите са подписани с валиден към момента на издаването им електронен подпис, който е в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ, доказателства за което се съдържат на лист 42 от делото.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-2200222400148*** от 28.11.2024 година, издаден на основание чл.117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: А. Л. И. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Д. С. И. на длъжност: главен инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл.120, ал.3 от ДОПК, ревизионния доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство ревизиращите, след анализ на събрания и проверен в хода на ревизията доказателствен материал са установили, че:

Р. С. К. е регистриран земеделски производител в ОД „З***“ [населено място] с ЕКАТТЕ на регистрация 55***, с последна заверка от 21.04.2022 година и с адрес на местоизвършване на дейност: [населено място], [улица]. Лицето е регистрирано по ЗДДС, считано от 14.07.2011 година. Извършваната дейност през ревизионния период е отглеждане на едър рогат добитък и производство на зърнени култури и зеленчуци. Съгласно [нотариален акт] от 07.11.2003 година ревизираното лице е собственик на недвижим имот: краварник с площ от 250 [жк], заедно с поземления имот, находящ се в [населено място], бившето „ДЗС“ с площ на целия имот [рег. номер].м.

В същинската част на ревизионния доклад е установено, че на ревизираното лице следва да бъдат определени допълнителни задължения в общ размер на 247 348,76 лева /двеста четиридесет и седем хиляди триста четиридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/, в това число задължения във връзка с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в общ размер на 94 567,97 лева /деветдесет и четири хиляди петстотин шестдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/, касателно данъчен период 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022 година и по Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 152 780,79 лева /сто петдесет и две хиляди седемстотин и осемдесет лева и седемдесет и девет стотинки/ за данъчен период м.12.2017 година, от м.01.2018 година до м.04.2019 година, м.08.2019 година до м.12.2019 година, м.02.2020 до 02.2023 година и м.04.2023 година.

В мотивите на ревизионния доклад е отбелязано, че са налице обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Като във връзка с това е направен анализ на всяко едно от обстоятелствата, които са изброени в т.1-16 на чл.122, ал.2 от ДОПК. Въз основа на това данъчната основа е определена по правилата на тези разпоредби, а не съобразно материалния закон.

На първо място по отношение на установените данъчни задълбжения във връзка със Закона за данък върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ):

За данъчен период 2017 година: посочва се, че ревизираното лице е подало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 1400И00**** от 23.09.2018 година, в която е декларирало дължим годишен данък в размер на 91,96 лева, който е бил внесен. В хода на ревизията приходната администрация е установила, че не са декларирани приходи във връзка с реализирани продажби на мляко, продажби на животни и придобито имущество срещу бартер в общ размер на 83 036,56 лева. Установените неотчетени приходи били основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Сума в размер на 83 036,56 лева е формирана както следва: 1) Приходната администрация е констатирала, че през този данъчен период лицето е закупило поземлен имот срещу бартер тонове пшеница, като при извършената продажба не е издало фактура със стойност отговаряща на равностойността на пшеницата, която се дава като бартер. В хода на ревизионното производство е била назначена експертиза, която е пресметнала каква е била равностойността на пшеницата към датата на сключване на всяка една от сделките, като били направени следните изводи: ревизираното лице не е отчело приходи в размер на 1 405,00 лева без ДДС и ДДС в размер на 281,00 лева (във връзка с [НА] от 20.01.2017 година, при който са дадени като бартер 5 тона пшеница), не е отчело приходи в размер на 378,00 лева без ДДС и ДДС в размер на 75,60 лева (във връзка с [НА] от 27.11.2017 година и дадени като бартер 1,4 това пшеница) и не е отчело приходи в размер на 1 215,00 лева без ДДС и ДДС в размер на 243,00 лева (във връзка с [НА] от 27.11.2017 година във връзка с дадени като бартер 4,5 тона пшеница); 2) Установили са, че през този данъчен период лицето не е отечело приходи от продажба на мляко в размер на 69 025,32 лева без ДДС и ДДС в размер на 13 805,06 лева ( която сума е получена в следствие на назначената експертиза в хода на ревизионното производство, при която се посочва, че за този период лицето е декларирало, че притежава 50 броя крави, а продажната цена на литър мляко е била 0,42 стотинки при което са счели, че: 50 броя крави Х 364 броя дни Х 9,03 средно дневно мляко от една крава Х 0,42 лева = 69 025, 32 лева); 3) Не е отчетен приход от продажба на говеда в размер на 11 013,24 лева и ДДС в размер на 2 202, 65 лева. При това положение е приел, че размерът на данъчната основа е в размер на 83 649,64 лева, при което при ставка в размер на 15% се получава дължим данък в размер на 12 547,44 лева.