Решение № 9 от 13.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20211001001141 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, вр.чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „ТЕЦ-Бобов дол“ АД, с която обжалва решение № 5 от 07.10.2021 г., постановено по т.д. № 47/21 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърден отказ №20210816143335/17.08.2021 г. на длъжностно лице по регистрация към Търговския регистър, Агенция по вписванията, постановен по заявление №20210816143335/16.08.2021 г. с искане за вписване по партидата на „Глобал енерджи дистрибушън“ ООД прекратяване членството на съдружника „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД в търговското дружество, осъществено по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Инвокират се доводи за неправилност на изводите на съда по отношение на възможността напускащия съдружник да бъде заявител в производството. В жалбата се твърди, че макар в Търговския закон да липсва изрична разпоредба, сходна с тази на чл. 141, ал. 5 от ТЗ, по аналогия с нея в полза на напусналия съдружник следва да се признае ограничена процесуална легитимация да поиска вписването на промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството с ограничена отговорност в търговския регистър, а именно заличаването му като съдружник, поради прекратяване на членственото правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, ако съответният дружествен орган е бездействал в рамките на срока по чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Поддържа се, че след като по делото е установено спазването на процедурата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ и на дружеството е било надлежно връчено предизвестието на съдружника за прекратяване на членственото му правоотношение, което е настъпило автоматично с изтичането на законоустановения срок, следва да се приеме, че той е надлежно легитимиран заявител в регистърното производство относно собственото си 1 заличаване като такъв, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. Изложено е, че заявяването на това обстоятелство за вписване от самия съдружник е естествено продължение на упражненото от него потестативно право по чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което да отмени отказа на длъжностното лице, като неправилен и незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата Агенция по вписванията редовно уведомен оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди същото като претендира и разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 5 от 07.10.2021 г., постановено по т.д. № 47/21 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, е потвърден отказ №20210816143335/17.08.2021 г. на длъжностно лице по регистрация към Търговския регистър, Агенция по вписванията, постановен по заявление №20210816143335/16.08.2021 г. с искане за вписване по партидата на „Глобал енерджи дистрибушън“ ООД прекратяване членството на съдружника „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД в търговското дружество, осъществено по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че със заявление е заявено за вписване в ТР по партидата на „Глобъл енерджи дистрибушън“ ООД заличаване на „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД като съдружник поради прекратяване на участието му в дружеството, на основание чл.125, ал.2 от ТЗ.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 17.08.2021 г. е постановен от ДЛР при АВ отказ по повод заявление №20210816143335/16.08.2021 г. с искане за вписване прекратяване членството на съдружник, осъществено по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ. Видно от същият длъжностното лице е приело, че заявлението не е коректно/изчерпателно попълнено, тъй като при заявяване за вписване едновременно обстоятелства за заличаване и обстоятелства за вписване по едно основно поле, следва да се посочат първо обстоятелствата, които подлежат на заличаване със съответното отбелязване в полето за заличаване, след което да се посочат обстоятелствата, чието вписване се заявява.

Длъжностното лице е приело, че исканото отбелязване не е заявено от оправомощено лице, което предопределя недопустимостта на заявеното искане.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец в 7-дневен срок от връчването му. Решението на съда подлежи на обжалване в 7дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд. В настоящият случай, видно от доказателствата по делото жалбата срещу постановеното решение е подадена в установените срокове и от упълномощено лице, поради което същата е процесуално 2 допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Видно от обстоятелствената част на подадената жалба са инвокирани твърдения за незаконосъобразност, свързани с изводите на съда по отношение на липсата на представителна власт на съдружника за заявяване за вписване на обстоятелствата в Търговския регистър. Наведените доводи за незаконосъобразност съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:

Константна и непротиворечива е съдебната практика в смисъл, че в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ прекратяването на участието в дружеството е регламентирано като безусловно потестативно право, което съдружникът упражнява с едностранно волеизявление във формата на писмено предизвестие, което поражда прекратителното си действие с изтичането на срока, определен в диспозитивната законова норма, или на по-дълъг срок, ако такъв е предвиден в дружествения договор. Настъпването на последиците от упражняването на това право не е обусловено от приемането на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника, нито от уреждането на имуществените отношения по чл. 127 във връзка с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на неговите дружествени дялове чрез поемането им от оставащите съдружници или чрез намаляване на капитала на дружеството с тяхната стойност. По делото е безспорно, че с действията си съдружникът С. Д. е осъществил фактическия състав на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, като е прекратил членственото си правоотношение по този ред. С оглед мотивите на обжалвания отказ и инвокираните в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, с което е потвърден, спорен е въпросът дали съдружникът притежава самостоятелна активна легитимация на заявител в регистърното производство за вписване на заличаването си като такъв по партидата на дружеството в търговския регистър.

По този ключов за изхода на спора въпрос, настоящият състав намира следното:

Нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ определя лимитативно (numerus clausus) кръга на лицата, активно легитимирани да заявяват подлежащи на вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър обстоятелства, а това са само търговецът, прокуристът и други бланкетно посочени в т. 3 лица, но само в изрично предвидените от закона случаи, както и адвокат с изрично пълномощно, издадено от споменатите лица, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата за представителство пред агенцията.

Според, ал. 6 на същия член, при промяна в органите или в представителството на дружеството заявяването на тези обстоятелства за вписване се извършва от новоизбрания орган или представител по реда по, ал. 1 и 5. В Търговския закон не е предвидена възможност прекратилият участието си в дружеството съдружник сам да заяви за вписване това обстоятелство в търговския регистър. Настъпилата промяна в персоналния субстрат на дружеството следва да бъде заявена от органите, които осъществяват неговото представителство. Предвид лимитативното определяне на кръга на активно легитимираните в регистърното производство лица (numerus clausus), неговото разширяване чрез analogia legis е недопустимо. Доколкото препраща към изчерпателно уредените в закона случаи, нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ следва да се тълкува ограничително, защото прилагането по аналогия за неуредени такива би представлявало недопустимо разширяване 3 по тълкувателен път на нейния предметен обхват, противно на волята на законодателя.

Затова нормата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ не е основание за разширяване кръга на заявителите в регистърното производство, тъй като препраща към изрично предвидените от закона случаи, какъвто е уредената в нормата на чл. 141, ал. 5, изр. трето от ТЗ субсидиарна легитимация на управителя като заявител в регистърното производство, сам да заяви за вписване заличаването си от търговския регистър при бездействие на търговеца да стори това в законоустановения 1-месечен срок, както и предвиденото в чл. 233, ал. 5 от ТЗ правомощие на член на съвета на директорите на акционерно дружество да поиска да бъде заличен от търговския регистър, независимо дали на негово място е избрано друго лице, ако в 6-месечен срок след получаване на писменото му уведомление дружеството не заяви за вписване освобождаването му. Самостоятелната легитимация на тези лица в регистърното производство произтича от изричната законова регламентация, съобразно препращащата норма на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което не може да се приложи по аналогия по отношение на съдружника, прекратил членството си по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, който не е изрично оправомощен да сезира регистърния орган с искане за заличаването си по партидата на дружеството. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, предпоставка за правоприлагането по аналогия е наличието на непълнота в акта, изразяваща се в липсата на формирана воля на органа, който го е приел относно регламентацията на определени случаи, които са сходни с изрично уредени такива, при условие, че аналогията е допустима с оглед целта на акта. В случая такава непълнота не е налице, доколкото в нормата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ чрез правната техника на препращането по несъмнен начин е обективирана волята на законодателя, че извън посочените в предходните две точки на същата алинея субекти, легитимирани в регистърното производство заявители са само онези субекти, които са изрично предвидени в закон, при това само по отношение на обстоятелствата, които са оправомощени да заявят за вписване. Затова е неоснователен доводът на жалбоподателя, че в случая следва да се приложи по аналогия нормата на чл.

141, ал. 5 от ТЗ, която легитимира управителя, да заяви за вписване заличаването си от търговския регистър при бездействие на дружеството, каквато възможност не е предвидена в полза на съдружника, прекратил членството си с едностранно изявление, доколкото предвид нормата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ не е налице непълнота, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се пътвърди.

По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски в полза на Агенцията по вписванията в настоящето производство, настоящият състав намира, че същото е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК с всеки акт, с който се слага край на делото, съдът се произнася по дължимите в производството разноски.

Производството по вписване на обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя характер, предвид на което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от правилата на глава Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон не е 4 предвидено друго. С нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка. Липсва, както в глава Четиридесет и девета ГПК, така и в специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ, предвидена възможност на органа Агенция по вписванията, който е компетентен да се произнесе в охранителното производство по подадени заявления за вписване на обстоятелства или обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ, да бъдат присъждани разноски при неоснователност на сезиралото го заявление, както и при неоснователност на жалбата срещу постановен от длъжностно лице по регистрация отказ да бъде извършено исканото вписване или обявяване. Последното не може да бъде извлечено и от нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата и част за процесното охранително производство - глава Четиридесет и девета ГПК, съобразно която уредба разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата. Неприложима е разпоредбата на чл. 78 ГПК, доколкото видно от диспозицията на последната, нормата урежда дължимите разноски на ищец и ответник - страни в спорния исков процес, а и е дерогирана от специалните правила на охранителното производство - чл. 541 ГПК. В последния смисъл досежно характера на производството по чл. 25 ЗТТРЮЛНЦ като охранително такова е и постоянната практика на ВКС, обективирана в определение 226/09.12.2020 г. по т.д. 1 986/20 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.