Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 758 от 10.03.2026, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 915/2025
Вид
Решение № 758
Подписан
10.03.2026
В сила
28.03.2026
Състав
Недялко Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 391 · Закон за съдебната власт
  • чл. 391, ал.3 т.6 · Закон за съдебната власт
  • чл. 391, ал.7 · Закон за съдебната власт
  • чл. 391, ал. 8 · Закон за съдебната власт
  • чл. 26, ал.1 · Наредба № 1 от 30 януари 2003 г. за структурата, организацията и дейността на охраната на органите на съдебната власт
  • чл. 16 т. 2 б."и" · Правилник за устройството и дейността на Главна дирекция “Охрана”

РЕШЕНИЕ

№ 758

Плевен, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НЕДЯЛКО ИВАНОВ

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ ШАРКОВ като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО ИВАНОВ административно дело № 20257170700915 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203-207 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба /ИМ/ от л.св. Д. Й. А., понастоящем в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Охрана“, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на сумата, като в исковата молба се твърди, че при конвоирането му, основно от затвора Белене за ареста в гр. Русе и обратно, включително конвои през гр. Горна Оряховица през цялото време ищецът е бил без обезопасителен колан, а стените и седалките са метални, в резултат на което е получил стрес, уплаха, безсъние, защото шофьорите като натиснат спирачка ищецът се блъска в металните стени, включително решетката, освен това преминаването с МПС през метално- понтонния мост в затвора Белене е с поставен знак-надпис „превозването на хора с МПС е забранено“, а ищецът е и с белезници, като по този начин е претърпял неимуществени вреди, причинени от конвоя, подчинен на Главна дирекция охрана.

С исковата молба е направено е искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, като с определение №3730/11.12.2025г. съдът е освободил ищеца от заплащане на държавна такса в размер на 10 лева.

С молба уточнение вх. №6970/08.12.2025г. ищецът е посочил, че вредите се претендират с начална дата 19.08.2024г., като продължават и към момента, поради което ищецът не може да уточни крайна дата.

С оглед уточнението на исковата молба, че неимуществените вреди се претендират с начална дата 19.08.2024г., като крайна дата не може да бъде уточнена, тъй като е посочено, че ищецът все още продължава да търпи вреди, като периода след 28.11.2025г. вкл. се явява бъдещ, с оглед датата на подаване на исковата молба, а именно 27.11.2025г. /съгласно пощенското клеймо на подаванe на ИМ/, поради което претенцията за обезщетение за периода след 28.11.2025г. вкл. касае бъдещи вреди, а основната функция на ЗОДОВ е обезщетителна, като целта е да бъдат репарирани вече претърпени вреди, а не евентуални бъдещи такива, като претенцията за обезщетяване на вреди за период, след подаване на исковата молба, а именно 28.11.2025г. вкл., явяващ се бъдещ период е недопустима, като с определение № 3731/11.12.2025г. исковата молба в тази част е върната, а производството прекратено, като не е постъпила частна жалба срещу определението.

Исковата претенция е срещу Главна дирекция „Охрана“, гр. София за времето от 19.08.2024г. до 27.11.2025г. /датата на пощенското клеймо, с което е изпратена исковата молба до Адм. съд- Плевен/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на сумата, като в исковата молба /ИМ/ се твърди, че при конвоирането на ищеца, основно от затвора Белене за ареста в гр. Русе и обратно, включително конвои през гр. Горна Оряховица през цялото време ищецът е бил без обезопасителен колан, а стените и седалките са метални, в резултат на което е получил стрес, уплаха, безсъние, защото шофьорите като натиснат спирачка ищецът се блъска в металните стени, включително решетката, освен това преминаването с МПС през метално- понтонния мост в затвора Белене е с поставен знак-надпис „превозването на хора с МПС е забранено“, а ищецът е и с белезници, като по този начин е претърпял неимуществени вреди, причинени от конвоя, подчинен на Главна дирекция охрана.

От ответникът по иска- Главна дирекция „Охрана“ е постъпил е отговор с вх. №27/05.01.2026г., в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Счита, че не са налице предпоставките на елементите от състава на чл. 1 от ЗОДОВ, като е посочено, че за периода от 19.08.2024 г. до 27.11.2025 г., лишеният от свобода Д. Й. А. е бил конвоиран 31 пъти от конвойните наряди на Областно звено „Охрана-Русе“ по направление РСИН - гр. Русе - Затвора гр. Белене и обратно. Посочва, че конвоирането се осъществява съгласно Инструкция № И-1 от 30.09.2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция „Охрана“, издадена от министъра на правосъдието и обн. ДВ бр. 80 от 7 Октомври 2022 г. (Инструкцията). Посочва се, че на конвоираните лица се поставят белезници съгласно изискванията на Инструкцията, а именно: чл. 17. (3) При конвоиране на лице, за което има данни, че е извършило умишлено престъпление от общ характер, поставянето на белезници е задължително освен в случаи, свързани с физически или медицински причини, а съгласно чл. 22. (11) Поставянето на белезници на конвоираните лица се извършва при спазването на следните изисквания: 3. при конвоиране със СА, железопътен, воден и въздушен транспорт белезници на ръцете се поставят отпред на конвоирани лица; 5. поставените белезници се блокират с фиксиращо устройство, като не трябва да причиняват болка или да спират кръвообращението на конвоираните лица.

Посочва се, че специалните автомобили, числящи се на Главна дирекция „Охрана“ са предоставени за осъществяване правомощията по Закона за съдебната власт и Областно звено „Охрана-Русе“ е осъществило конвоиране на лицето лишено от свобода от Затвора гр. Белене до РСИН Русе и обратно със следните конвойни автомобили - Фолксваген „Транспортер“ [рег. номер], Пежо „Боксер“ [рег. номер], Тойота „Хейс“ [рег. номер] и Ситроен „Берлинго“ [рег. номер].

Посочва се, че нормативните изисквания, според които се оборудват специалните конвойни автомобили са посочени в чл. 13, ал. 3 (Приложение 5) от разпоредбите в Инструкцията, а в чл. 2, ал. 1, т. 5 на Наредба № Н - 3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, е посочено, че тази наредба не се прилага за автомобили проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. С оглед на тази разпоредба, липсва нормативно задължение автомобилите на Главна дирекция „Охрана“ да бъдат оборудвани с обезопасителни колани, а автомобилите, с които е конвоиран ищецът са годни за превоз на пътници, като същите са регистрирани съгласно ЗДП, като превозни средства със специален режим на движение и отговарят на Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Посочва се, че разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата регламентира водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да „използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“, но не регламентира задължение за оборудване на автомобилите с такива колани, като обезопасителни колани в обособените места за конвоиране в специализираните автомобили не се поставят, поради мерки за сигурност и ограничаване до минимум риска от самонараняване и нараняване на други лица в обособените за конвой места.

Посочва се, че специализираните автомобили, с които е конвоиран лишения от свобода Д. Й., са съобразени със специалната цел, за която са предназначени - превозване на задържани и осъдени лица, като с оглед на риска от бягство, нараняване и самонараняване, местата за сядане са изработени от незапалим материал, неподвижно закрепени са, непозволяващо да се демонтират детайли, с което се изключва възможността от оборудване с колан.

Посочва се още, че осъществяването на конвойна дейност до затвора гр. Белене се извършва със специализирани конвойни автомобили и няма изграден мост свързващ сушата с остров „Персин“, където е разположен Затвора Белене, като се преминава по изградения понтон, който преминава технически прегледи от военното формирование гр. Белене и регулярни технически прегледи от служители на морска администрация гр. Русе и в тази връзка, понтонът е с гарантирана висока степен на сигурност за преминаващите автомобили, като до този момент инциденти свързани с преминаване по понтона на моторни превозни средства няма.

Посочва се, че по време на конвоирането на Д. А. не са допускани и докладвани инциденти като блъскания в стените или решетките на клетката в следствие на резки маневри или спирания и от исковата молба не могат да бъдат направени каквито и да било изводи за незаконни действия/бездействия от страна на ответника и претърпени във връзка с това вреди, а обезщетение се дължи само за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, освен това неустановяването на вреди и причинна връзка между евентуалното увреждане и вредите представлява самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск.

Иска се съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции на ищеца към Главна дирекция „Охрана“ като неоснователни и недоказани с всички произтичащи от това законни последици.

В съдебно заседание ищецът – л.св. Д. Й. А., понастоящем в затвора Белене се явява лично като заявява, че поддържа исковата молба. Моли да бъде осъден ответника да му заплати сумите, които претендира, като счита, че исковата молба следва да му бъде уважена.

В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Охрана“, гр. София, не изпраща представител и не изразява становище по същността на спора.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура- Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Ш.. Прокурорът посочва, че за да възникне законовата отговорност в случая следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията или бездействията, произтичащи от осъществявана административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от тях, в пряка причинна връзка, като от събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че липсва пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган или длъжностно лице и причинените вреди, поради което предявения иск следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Административен съд- Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото относно обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Белене и че в периода от 19.08.2024г. до 27.11.2025г. е бил конвоиран 31 пъти от конвойни наряди на Областно звено „Охрана-Русе“ по направления РСИН –гр.Русе – затвора гр. Белене и обратно със специални автомобили на ГД „Охрана“, без поставен предпазен колан.

Спори се между страните налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия/бездействия на служители от ГД „Охрана“, причинени неимуществени вреди под формата на психическо страдание, причинна връзка между поведението на служителите на ГДО и вредоносния резултат.

За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства.

Представени са по делото застрахователни полици, свидетелства за регистрация и удостоверения за техническа изправност на специализираните автомобили, с които е конвоиран ищеца - Гражданска отговорност на [рег. номер], Гражданска отговорност на [рег. номер], Гражданска отговорност на [рег. номер], Гражданска отговорност на [рег. номер], Свидетелство за регистрация на [рег. номер], Свидетелство за регистрация на [рег. номер], Свидетелство за регистрация на [рег. номер], Свидетелство за регистрация на [рег. номер], Удостоверение за техническа изправност на ППС [рег. номер], Удостоверение за техническа изправност на ППС [рег. номер], Удостоверение за техническа изправност на ППС [рег. номер], Удостоверение за техническа изправност на ППС [рег. номер] /л.л.76-87/, както и 31 бр. заповеди за назначаване на конвоен отряд на началник ОЗ Охрана-Русе /л.л.88-180/.