Решение № 11255 от 12.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11255 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ========== при участието на секретаря ********* като разгледа докладваното от ========== Гражданско дело №

20221110145243 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 4 ЗПК (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.

99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че З. П. А. дължи на „****“ ЕООД сумата от 4000.00 лева, представляваща част от непогасена главница в общ размер от 8392.67 лева по сключен между З. П. А. и „****“ АД договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземания № **** от 27.02.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК- 05.08.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 1047.78 лева, представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница от 4000.00 лева, считано от 31.08.2018г. до 04.08.2021г., които вземания са прехвърлени по силата на договор за цесия от 28.09.2012 в полза на ищеца „****“ ЕООД и за които парични притезания по ч. гр. дело № 46480/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между З. П. А. и „****“ АД бил сключен договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на вземания № **** от 27.02.2008г., по силата на който на ответницата като заемател бил предоставен паричен заем от 10 000.00 лева, като съобразно уговорките между страните заетата сума, както и уговореното възнаграждение за ползването й следвало да бъдат изплатени на месечни вноски за срок от 120 месеца, като крайният срок за издължаване на сумите по договора за кредит бил 28.02.2018г. Въпреки настъпването му непогасена останала главница в общ размер на 8392.67 лева, от която се претендира само част, възлизаща на сумата от 4000.00 лева, както и обезщетение за забава, считано от 31.08.2018г. до 04.08.2021г. Междувременно, с договор за цесия от 28.09.2012г. заемодателят прехвърлил вземанията си от заемателя по процесния договор за кредит, за което ответницата била уведомена, но въпреки това ищецът- цесионер поддържа, че длъжникът следва да се счита уведомен за цесията и в хода на производството с получаване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за настъпилата промяна на страната на кредитора. Претендира разноски.

1

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете с довод, че между страните не съществува облигационно отношение, евентуално- че процесната сума не е предадена, както и че сключеният между З. А. и „****“ АД договор за кредит е недействителен поради неспазване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9а, т. 11, т. 20, т. 23 и т. 24 ЗПК, поддържайки в тази връзка, че процесният договор за кредит бил съставен с шрифт, помалък от 12, че в договора не бил посочен неговият срок, не се съдържала методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, не бил посочен размер на лихвения процент на ден, не бил изготвен погасителен план, като неясно било и каква част от погасителната вноска е главница, каква- лихва, каква- неустойка, както и как се изчислява лихвата, не бил предвиден ред за прекратяване на договора. При тези съображения и на основание нормите на чл. 22 и чл. 23 ЗПК счита, че договорът е недействителен, поради което по правило се дължи връщане единствено на чистата стойност на заетата сума, но основанието на това задължение била забраната за неоснователно обогатяване, каквото основание за дължимост на процесната сума в случая не било наведено, а същата се претендирала на договорно основание. В условията на евентуалност спрямо доводите за цялостна недействителност на съглашението поддържа нищожност поради противоречие със закона и добрите нрави на клаузите на чл. 3, ал. 4 и чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от договора. Релевира възражение за погасяване на процесните задължения по давност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителен договор за предоставяне на паричен заем, сключен между ответника и „****“ АД, чието съдържание включва задължение на последния да върне заетата сума при сочените от ищеца условия и срок; 2/ реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на заемателя;

3/ настъпване изискуемостта на вземанията по договора; 4/ прехвърляне на формираните по силата на договора за потребителски кредит вземания на заемодателя в полза на ищеца; 5/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договора за цесия.

Установява се от представения с исковата молба и неоспорен договор за потребителски кредит от 27.02.2008г., че на тази дата между ответницата З. П. А. и „Стопанска и инвестиционна банка“ АД („****“) е учредено заемно правоотношение, по силата на което банката като заемодател се е задължила да предостави на З. А. като заемополучател банков кредит в размер на 10 000.00 лева, а последната, от своя страна, се е задължила да върне заетата сума, ведно с уговорената в чл. 4, ал. 1 от договора възнаградителна лихва, разсрочено- на 120 месечни вноски с падежи, посочени в приложения към договора погасителен план. Доколкото в случая съглашението е в писмена форма, като върху документа, който го обективира, са поставени подписи и за заемодател, и за заемополучател, като авторството на този документ не е оспорено от името на ответницата, следва да се приеме, че в случая между страните е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на дефинитивната норма на чл. 4 ЗПК (отм.), приложим в случая с оглед датата на сключване на договора, в изискуемата от този закон- чл. 6, ал. 2 ЗПК (отм.), писмена форма за действителност. С оглед на това и при липсата на други доводи и възражения в тази насока неоснователен се явява доводът от името на ответницата за липса на облигационна връзка между нея и кредитодателя, а наличието на такава с ищеца, респ. активната материална легитимация на последния подлежи на преценка при обсъждане на твърденията и доводите на страните, касаещи прехвърляне на вземанията на банката по процесния 2 договор за кредит в полза на „****“ ЕООД.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебносчетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, банковата сметка на ответницата З. П. А. в „****“ ЕАД е заверена със сумата по отпуснатия кредит в размер на 10 000.00 лева на 28.02.2008г., като по този начин кредитът е изцяло усвоен, поради което неоснователно е възражението в отговора на исковата молба, че сумата, предмет на заема, не е била предадена в полза на заемополучателя.

В случая, в отговора на исковата молба, обосновавайки възраженията си за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, ответницата се е позовала на разпоредби на действащия ЗПК, който, обаче, не е приложим към процесното заемно правоотношение, тъй като, както бе изяснено, релевантният за спора договор за потребителски кредит е сключен на 27.02.2008г., когато в сила е бил ЗПК, обн. ДВ, бр. 53 от 30.06.2006г. Независимо от това, в случая настоящият съдебен състав дължи да извърши преценка за действителността на съглашението, тъй като в отговора по чл. 131 ГПК са посочени конкретните пороци в съдържанието на договора за потребителски кредит, обосноваващи според ответницата недействителността му, които следва да бъдат преценявани в светлината на приложимите към момента на сключването му материалноправни норми, а и доколкото съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, като в мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че „някои от общите основания за нищожност по чл. 26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да ги констатира, като не зачете нейните правни последици.

Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.“

Съгласно разпоредбите на чл. 7, т. 1- 14 ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа: дата и място на сключване; име/наименование, правноорганизационна форма, код по БУЛСТАТ или ЕИК на търговеца и адрес/седалище на кредитора; име, ЕГН, постоянен и настоящ адрес на потребителя; чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване главница на кредита); максимален размер на кредита, ако такъв е уговорен, или начините за неговото определяне; годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит; условията, при които посочените в т. 6 разходи по кредита могат да бъдат променяни; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания; разходите по чл.

21, ал. 2, с изключение на тези, които възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя; елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност; свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива; правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за прекратяване на договора; обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат освободени;

3 изискуемите застраховки и разходите по тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на потребителя.

А съгласно разпоредбата на чл. 13 ЗПК (отм.) клаузите на договора за потребителски кредит по чл. 7, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 трябва да бъдат ясно и недвусмислено формулирани, а документите, които ги съдържат, да са видими и четливи.

В нормите на чл. 14 ЗПК (отм.), от друга страна, са предвидени материалноправните последици при неспазване на някое от изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10- договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Настоящият съдебен състав намира, че от съдържанието на процесния договор за потребителски кредит и на приложенията към него не би могъл да бъде формиран извод за неговата недействителност поради неспазване на императивните изисквания на разпоредбите на чл. 7, т. 4- т. 14 ЗПК (отм.)- това е така, доколкото обективно договорът е съставен с шрифт, който позволява свободното му разчитане, вкл. от съда, като за пълнота и прецизност следва да се изясни, че изискването за конкретен минимален шрифт на текста на съглашението е въведено едва с действащия понастоящем ЗПК, в същия ясно и недвусмислено са посочени размерът на кредита- 10 000.00 лева, начинът на определяне и конкретният размер на възнаградителната лихва, вкл. на отделните компоненти, които я формират, срокът на договора- 120 месеца, като от приложения погасителен план се установяват датите на всяка погасителна вноска, вкл. на последната, което закономерно е падежът на целия договор за кредит, както и с всяка вноска каква част от главницата и уговорената възнаградителна лихва се погасява. Наред с това, в чл. 3, ал. 4 от договора е посочен размерът на годишния процент на разходите, като от съдържанието на договора не се установява, а не се и твърди дължимостта от потребителя на допълнителни и невключени в този общ разход по кредита суми, а дължимите такси и/или комисиони, вкл. размерът им са изрично предвидени в договора за кредит съобразно правилото на чл. 6, ал. 3 ЗПК (отм.), като доколкото в случая се касае за разходи, съставляващи по същността си такива по чл. 21, ал. 2, т. 3 ЗПК (отм.), съобразно изричното правило на тази правна норма същите не подлежат на включване към ГПР при изчисляването му.